Меню Затваряне

Не можем да се борим срещу идеологията с идеология, дори и тя в същността си да е християнска

Джонатан Джаксън

Basilica News представя интервю с известния американски актьор Джонатан Джаксън, който приема Православието след като присъства на едно пасхално богослужение в Румъния. 

На идеологиите, които са в противоречие с учението на нашата вяра, не можем да противопоставим друга идеология – дори и тя в същността си да е християнска. Това просто ще доведе до по-нататъшно разделение в обществото. Единствено Христос ни обединява. С идеологиите може да се борим само със смирението и любовта на Христос”, казва Джонатан Джаксън.

Поп и рок музиката начин ли е да се проповядва в днешния свят? Как може да бъде използвана тя, за да разкрие Православието пред хората?

– Това е много добър въпрос и е труден за отговор според мен, защото има много нюанси. Бих казал, че първата цел на изкуството е да събуди сърцето и ума. Не е толкова важно да проповядваш, а да разкриваш.  В човешкото сърце има голяма загадка – как човек бива привлечен към духовния живот, към милостта на Христос.

Понякога, ако артистите са прекалено фокусирани върху проповядването, това всъщност може да се превърне в бариера за хората да слушат и да отворят сърцата си. Но аз вярвам, че артистите трябва да правят песни и истории, да рисуват картини, разкриващи дълбочината на това кои са, както и честността на това, което са. И ако един артист е преживял част от красотата и тайната на Христос, това би трябвало да стане абсолютно естествено и органично.

Виждали сме това през цялата история. Христос и изкуствата са много взаимосвързани, те са нещо като предназначени един за друг.

Никога ли не се срамувате да изповядате вярата си в общество, което е доста враждебно към християнството? Били ли сте някога осмиван заради вярата си?

Мисля, че в наши дни има елементи на борба и преследване и всеки, който гласно изразява вярата си в Христос, ще го изпита. Това може да се случи с някой в развлекателната индустрия, с някой, с някой в университета като юноша или в работна среда. Където и да сте заобиколени от идеологии, които са противоположни на Христос и християнското Откровение, ще има напрежение. Случвало се е, но не съм се фокусирал върху това. Всеки има своето пътуване и своите причини за тези неща. В наше време има много напрежение и голям натиск.

Мисля, че решението не е да се борим срещу идеологиите на света с “християнска” идеология. Откровението на Христос не е идеология. Това е откровението на един личен Бог. Трябва да се борим срещу идеологията с милост и любов, с благодат и истина, а не да отвръщаме със собствената си идеология. Това само засилва разделението между хората.

Какъв е вашият съвет към тези, които избягват да изповядват вярата си поради тази причина?

– О, това е труден въпрос. Мисля, че тези неща се свеждат до влюбване в Христос в личен план. Всичко, което правим в живота си идва от това, което е отвътре, което е пътуване, и за което понякога се колебаем. Но знаете ли, едно от нещата, които си спомням, когато мисля за това е, че ако и когато по Божията благодат започнем да имаме това, за което говори Писанието – страх от Бога, това не е страх на човешкото същество от гневното дребно божество. Страхът от Господа говори повече за смирение, чудо и страхопочитание.

Детето изпитва известен здравословен, прекрасен страх от родителите си – не защото се страхува, че ще се случи нещо с него, а просто защото когато родителите влязат в стаята, те са много по-големи, гласът им е по-дълбок и те знаят много повече. Така че, когато има здравословна връзка между родител и дете, детето има този свят страх. Мисля, че е същото и със страха от Господа.

Когато се страхуваме от хората, губим страха от Бога И когато имаме този прекрасен свят страх от Бога, чрез благодатта на Светия Дух ние вече не се страхуваме от хората, вече не ни интересува какво мислят или казват другите за нас. Така че, мисля, че можем да помолим Светия Дух да увеличи този свят и прекрасен страх от Бога.

Това пак е лична любов към Христос и ние знаем, че не ние сме го обикнали първи. Той е Този, Който първо ни е обикнал, както ни казва св. Йоан в Свещеното Писание. Първо Той ни обикна. Това е откровение за получаване на красотата, доброто, милостта и любовта на Христос. Ако наистина вярваме, че Той доброволно е отишъл на Кръста не само за греховете на света, но лично за мен и за теб, сякаш никой друг не съществува – колко лично е било това за Христос – да вземе греховете ми върху Себе Си?

Това Откровение ражда невероятна любов и благодарност и затова аз вярвам, че Отците на Църквата и светиите ни показват, че оттам идва смелостта. Това е откровение за Божията милост и благодат.

Има ли румънски светец, когото особено почитате?

– Това е прекрасен въпрос, защото ние сме част от румънска енория през последната година и това беше невероятно преживяване за мен и семейството ми. Тъкмо научих за някои от румънските светци. Интересното е, че и двамата, които ми идват наум, все още не са официално канонизирани. Въпреки това, аз вярвам, подобно на други стотици хиляди хора, че тези свети хора ще бъдат канонизирани: отец Георги Калчу и старецът Арсений Бока.

Научих за отец Георги преди няколко години и бях така дълбоко поразен от неговата история. Гледах документален филм за живота му и съм срещал някои хора, които са го познавали. Той е просто невероятен свидетел и светец в наше време. Съвсем наскоро научих малко за отец Арсений и бях напълно съкрушен от това, което изпитах. Когато следващият път отидох на Божествената литургия, след като прочетох за живота му, преживях нещо много дълбоко с него. Имаше толкова много благодат, че наистина ще бъде много вълнуващо да науча повече за него и за румънските светци. Един наш прекрасен приятел наскоро ни даде списък с румънски светци, за да научим повече и това е много вълнуващо.

Кой е светецът покровител на Вас и на Вашето семейство?

– Моят светец покровител е св. Йоан Богослов и винаги съм имал много дълбока връзка с него, дори преди да разбера общуването със светците. Израснах без това Откровение в живота си, но се чувствах много близък със свети Йоан, защото неговото Евангелие винаги е било моето любимо израстване. Винаги съм чувствал дълбока връзка с него и неговите писма, които също са в Писанието.

Много загадъчна и силна е близостта, която свети Йоан е имал с Божията майка. Христос от Кръста казва на апостол Йоан: Ето майка ти. И казва на Мария: Ето Твоя син. В това има много тайнственост, затова чувствам, че свети Йоан ми е помогнал да се доближа до Божията Майка, защото аз не израснах с почит към Мария. Затова съм много благодарен за неговите молитви да ми помогне да се доближа до Богородица. Чувствам се много благословен и и за мен е чест, че съм бил много пъти в Нейната градина на Света гора, което също е невероятно благословение заради преживяването на благодатта на Божията майка.

Всъщност нямаме светец на нашето семейство. Свети Николай Чудотворец е покровител на най-големия ни син. Света мъченица Анастасия е покровителка на дъщеря ни. А свети апостол Тит е покровител на най-малкия ни син. Света новомъченица Елизабет е покровителка на жена ми. Имаме невероятна икона, която е ценна и която ни е подарък, заедно с всички наши светии на една икона. Нямаме семеен светец. Може би някой ден ще имаме такъв.

Живеем във време, когато политическата коректност е все по-доминираща и засяга православните ценности. Каква е вашата позиция по отношение на тази тенденция и какъв е съветът ви за християните по въпроса?

– В момента това засяга и разделението на нашата култура. Трудно е, защото нюансите, които трябва да се вземат предвид са много. Една от трудностите с новите медии, със социалните медии е, че хората са загубили способността си да водят с уважение задълбочен разговор и диалог, оттеглили са се в своите идеологически ъгли и просто хвърлят камъни един срещу друг.

Мисля, че ролята на православните християни е да търсят царския път. Христос е Този, който ни обединява. Той е Образът на невидимия Бог, а също така е икона на истинския човек, на истинското човечество. Това е нещо, към което трябва да се придържаме. В същото време Христос каза: дойдох с меч. Така че има нещо в придържането към истината, което идва с меч и ние знаем това. Най-общо казано, мисля, че политическата коректност е излязла извън контрол, задушила е свободата на словото и способността на много хора да достигнат един до друг и това е огромен проблем.

Но отново отговорът на този проблем не е да станем войнствени и легалистични по дух. Православните християни не трябва да възприемат фарисейския манталитет за борба с трудностите, които се случват в света. Трябва да останем свързани със Свещеното Предание и с живота на светиите и възгледът на Отците (на Църквата, бел. ред.), който е, че Църквата е лечебница за болни, а това, което изпитваме през нашето пътуване към спасението е Божествена Терапия. Знаем, че всеки от нас, който е без грях в света, може първи да хвърли камък.

Всички ние имаме свои грехове. Едно от най-прекрасните неща в Православието е, че то ме учи да се съсредоточа върху собствената си нужда от Бога и върху собственото си покаяние: Господи, Исусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния. Всяка неделя се молим преди Светото Причастие: изповядваме, че аз съм най-големият грешник. Това ни е предадено.

Едно от нещата, които каза старецът Арсений (Бока) – и това отразява св. Силуан и св. Паисий е, че смирението е най-висшата добродетел. Мисля, че това е нещо, за което светиите от нашето време “бият барабана”, така да се каже, и много важно за нас е да го чуем. Свети Паисий казва, както споменах, а също и свети Силуан: да имаме Христово смирение и любов към всеки от враговете. Това е единственото нещо, което в крайна сметка ще достигне до хората, които все повече и повече – бих казал – са с промити мозъци и обладани от идеологии. Това е, което ще отдръпне хората от манталитета на стадото и лудостта на идеологията (която върви) във всяка посока: надясно, наляво, накъдето поиска … Това, което ще върне хората обратно е Христовото смирение и любовта към враговете. Това е красотата, за която Достоевски казва, че ще спаси света.

Моята скромна молитва е да поддържаме този православен дух, Православието е истинската слава. Моята смирена молитва е да поддържаме тази истинска слава на Христово смирение и любов към враговете. Не можете да фалшифицирате това, защото то се води там, където има истинска духовна битка. Така че, ако наистина обичаме враговете си и се молим за тези, които ни преследват и не осъждаме другите, но поддържаме истината, поддържаме християнското Откровение, тогава мисля, че в дългосрочен план хората ще започнат да проглеждат за тази красота и може да я поискат в собствения си живот. Трябва да бъдем силни и без страх, но също така трябва да бъдем мъдри: мъдри като змията и невинни като гълъба, както казва нашият Господ.

(Прекръства се) Простете ми за всичко, което съм казал, ако не е от Светия Дух. Моля се Бог да ви благослови. И моля ви, молете се за мен, докато продължаваме да се радваме заедно на победата на Христос над смъртта.

С много любов!

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Basilica.ro

Posted in Видео беседи, Съвременност

Свързани публикации