Меню Затваряне

В памет на монахините Пелагия и Магдалина (Куцеви)

Ренета Трифонова
Монахиня Магдалина (Куцева)

Ренета Трифонова

На 8 април 2021 г. е починала на 94-годишна възраст монахиня Магдалина Михаилова Куцева, която се подвизаваше в Лясковския манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел“ наречен още Петропавловски манастир.

Тъй като не разбрахме нищо за нейната кончина, нито беше съобщено в средствата за масова информация, редно е поне на третия месец от преставянето й в Господа да си спомним за нея.

Монахиня Магдалина е сестра на монахиня Пелагия (Куцева), която беше игуменка на манастира и почина през 2015 г. Невъзможно е да говорим за едната сестра, без да споменем и другата, защото те са се подвизавали заедно през целия си над 70-годишен монашески живот. И двете сестри – Пелагия и Магдалина приемат монашеско пострижение в съвсем млада възраст. Родени са с. Върбово, което се намира близо до с. Широка лъка, Смолянски окръг. Родителите им са от стар род, чиито предшественици са били едни от първите заселници във Върбово. Майка им Рада Куцева е описвана като жена с дълбока и силна вяра, която предава и на децата си, вследствие на което и двете сестри се отдават на монашеския живот.

Маруда Куцева приема монашеското име Пелагия (на св. Пелагия Тарсийска и св. Пелагия Антиохийска), а другата сестра Мария приема името Магдалина.1Зоински, Ил.  Венчани за Господа, Пловдив 2005, с. 10. Двете сестри са в основата на възстановяването на Лясковския (Петропавловски) манастир, вложили в него не само труд и сили, но и целия си монашески живот. По спомените на игуменията на манастира монахиня Пелагия, писани в памет на Великотърновския митрополит Стефан, можем да съдим и за живота на нейната сестра Магдалина.2В статията са използвани данни от спомените на монахиня Пелагия (Куцева) „Спомени от монашеското ми житие при светителството на приснопаметния Великотърновски митрополит Стефан“ в издадената през 2019 г. мемоарна книга за него „Великотърновски митрополит д-р Стефан“ под съставителството на Борис Цацов.

Монахиня Пелагия е родена на 15 октомври 1922 г. в с. Върбово край Широка лъка, Смолянско. Постъпва като послушница в Казанлъшкия девически манастир „Въведение Богородично“ през 1947 г. Престоява там до 1960 г., когато поради влошено здраве и по настояването на Търновския митрополит Софроний се премества в манастира „Св. св. апостоли Петър и Павел“ край Лясковец, познат още като Лясковски (или Петропавловски) манастир, заедно с монахиня Анисия (Бабанова).3Цацов, Б. Великотърновски митрополит д-р Стефан, София 2019, с. 275. В спомените си за митрополит Стефан монахиня Пелагия уточнява, че монахиня Анисия е постригана през 1956 г. в Етрополския манастир „Св. Троица“ от Ловчанския митрополит Филарет. Монахиня Пелагия описва подробно идването си в манастира, като споменава влошеното си здравословно състояние. Тя боледува първо от апендицит, оперирана е по спешност и е изписана като безнадежден случай, заради което монахините от Казанлъшкия манастир измолват митрополита да я постриже за монахиня, за да не умре като послушница.

Поради служебни ангажименти на Старозагорския митрополит Климент (1897-1967), пострижението е извършено от архим. Сергий (Чернов), предстоятел на храм-паметника „Рождество Христово“ в с. Шипка на 23 март 1951 г. Монахинята оздравява неочаквано по Божия воля, но в края на 50-те години се разболява от туберколоза. По настояване на Търновския митрополит Софроний (1888-1961), тя се мести през 1960 г. в Лясковския манастир, който по това време е в много лошо състояние, описано от монахиня Пелагия при нейното идване: монахините нямат външна врата на манастира и имат само едно легло, на което са принудени да спят заедно поради липса на друго; нямат отопление, доходите им са нищожни, а митрополит Софроний умира на следващата година (1961) и те остават без помощ от никого.4Цацов, Б. Цит. съч., с. 275.

След избора на Великотърновския митрополит Стефан през 1962 г., който ги посещава и вижда положението им, всичко започва полека да се променя. Монахините успяват да изградят допълнителни сгради с помощта и на местната власт5Принос за възстановяването на манастира от самото идване на монахините в него има Енчо Стайков, родом от гр. Лясковец, член на ЦК на БКП и народен представител, когото монахиня Пелагия нарича в спомените си „убеден комунист“, но който много е помагал в строителството на новите манастирски сгради и възстановяването на пътя до манастира. По спомените на монахиня Пелагия, Енчо Стайков е говорил с митрополит Софроний тя да бъде преместена в Лясковския манастир, след което митрополитът отправя такова предложение към нея (вж. Цацов, Б. цит. съч., с. 277)., а с манастирски средства закупуват трактор и лека кола, с които подпомагат започналата селскостопанска дейност по свидетелството на самата монахиня Пелагия: „Извън строителните работи се стараехме (по това време вече бяхме пет монахини) да не изоставяме и манастирското стопанство. Всички сестри работехме почти денонощно. Сеехме десетки декари земя с жито, ечемик, овес, царевица, слънчоглед и други култури. С манастирски средства успяхме да си закупим трактор и лека кола – пикап. А трактор по това време нямаше още дори в ТКЗС-то в Лясковец. От реколтата през 1963 г. бяхме събрали повече от 800 кг царевица, която поради липса на подходящо помещение бяхме разстлали из целия манастирски двор. Неочаквано на 21 октомври, с.г. в светата ни обител пристигнаха Българският патриарх Кирил и митрополит Стефан, които завариха това положение. Бяхме много радостни от посещението им, но и доста засрамени и объркани в тази разхвърляна обстановка. Владиката даже ни смъмри за бъркотията, в която посрещаме високия гост, но знаеше, че сме улисани в работа и не можем да смогнем с цялата стопанска дейност. Патриархът се позасмя и шеговито каза на дядо Стефан: “На тези работни монахини им е необходим хамбар!“. Не след дълго и това успяхме да направим“.6Цацов, Б. Цит. съч.,  с. 281-283.

В пространния разказ на монахиня Пелагия, който тя пише за своя архипастир, поместен в книгата за Великотърновския митрополит д-р Стефан (1907-1995), е спомената и сестра й Магдалина – тя също участва в този разказ и допълва някои събития. Монахиня Магдалина е родена със светското име Мария на 20 декември 1926 г. и също като сестра си става послушница и приема монашество в Казанлъшкия девически манастир “Въведение Богородично”. Пострижението й извършва Старозагорският митрополит Климент през 1952 г., а под мантия я води игуменията на Казанлъшкия манастир тогава монахиня Наталия.7Пак там, с. 283. Премества се при сестра си в Петропавловския манастир през 1965 г., когато монахиня Пелагия е вече игумения, а от 1972 г. на монахиня Магдалина е поверено счетоводството на манастира.8Зоински, Ил. Цит. съч., с. 15.

Монахиня Пелагия (Куцева)

През 70-те години манастирът наброява вече 15 монахини: „С течение на времето монашеското ни сестринство постепенно се увеличаваше, а пострижението на нова монахиня митрополит Стефан извършваше винаги на вечерно богослужение по време на пост. Като сърдечен човек владиката се вълнуваше много при такива случаи, защото знаеше, че монашеският път е изпълнен с много изпитания. Въпреки че се стараеше да въздържа своите емоции, когато вземеше в ръцете си ножицата, за да отреже косите на приемащата монашество послушница, той се просълзяваше, знаейки трудностите на предстоящия иночески подвиг. В началото на 70-те години бяхме вече 15 сестри.9Цацов, Б. Цит. съч., с. 285.

За да оценим огромния труд на двете сестри и на монашеското сестринство, може би първо трябва да кажем няколко думи за самия манастир.

Лясковският (известен още като Петропавловски) манастир се намира на 3 км от Лясковец и на 10 км от Велико Търново, над високите скали на Арбанашкото платно. Той е един от 14-те манастира, изградени около Търново по времето на Втората българска държава, построен според преданието от братята Асен и Петър в знак на благодарност, че въстанието на Асеневци е успяло.

Разрушаван два пъти след като Търновград пада под османско владичество (след 1393 и 1598 г.), манастирът участва в национално-освободителните борби през Възраждането. През 1874 г. митрополит Иларион Макариополски открива в него първата българска семинария, чиито ректор става еп. Климент (Друмев). По времето на Стефан Стамболов манастирът е превърнат в затвор, а от 1902 до 1912 – в приют за душевноболни. Впоследствие там са заселвани бежанци белогвардейци. След тяхното напускате манастирът става девически, а малко по-късно там функционира и певческо училище (1925-1928). През 1937 г. манастирът е дом-работилница за глухонеми момчета, а през 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското братство.10Вж. Цацов, Б. Цит. съч., с. 111-112, бележки под линия.

Идването на монахиня Пелагия през 1960 г. в Петропавловския манастир, съвпада с промяната на държавната политика към манастирите – те са вече със статут на „паметници на културата“. При подготовката за 1300-годишнината от основаването на българската държава манастирът е обявен за национален паметник на културата и започва неговото възстановяване, което продължава около 30 години.11Зоински, Ил. Цит. съч. , с. 23. Цялата тази дейност се извършва по времето на Великотърновския митрополит Стефан – манастирът е изцяло възстановен благодарение на неговите архипастирски усилия и неуморния труд на монахините.

С негово благословение и подкрепа  почти всички манастири са имали различни работилници и са извършвали дейност, от която не само са се прехранвали, но и впоследствие са дали възможност Великотърновска епархия да стане най-богатата епархия по това време: „По инициатива на архиерея при манастирите се създадоха работилници, в които монахините влагат своя труд и получават задоволителен доход от тоя труд. В Арабашкия манастир „Св. Николай“ се организира работилницата „Арма“, в която се изработват предмети, свързани с християнския култ. В Соколския манастир край Габрово е построена работилница за тамян, която задоволява нуждите от тамян за цялата страна. В Петропавловския манастир „Св. св. ап. Петър и Павел“ има работилница за опаковъчен канап. Такава работилница има и в Горнооряховския манастир „Св. прор. Илия“. Присовският манастир „Св. Пантелеймон“ има работилница за щамповане на савани, с които се задоволява епархията и част от страната. В Арбанашкия манастир „Св. Богородица“ има филиал от работилницата „Арма“ на съседния манастир и др. Ония манастири, които останаха да поддържат своето съществуване от земеделието, като Преображенския, Килифаревския, „Св. Троица“ край Търново и други, обработват земята модерно с машини, както е в Преображенския манастир, или пък тая земя се обработва от близкостоящите Земеделски стопанства, които обработват модерно манастирската земя и дават добър доход на съответните манастири…“.12Цацов, Б., Цит. съч., с. 193-195.

Двете сестри монахини Пелагия и Магдалина възобновяват и съборите около Петропавловския манастир и това оживява околността и притока на хора към манастирския храм. Митрополит Стефан помага с всичко, каквото е потребно на монахините и благославя изцяло дейността им. Грижата за Петропавловския манастир постепенно привлича нови богомолци. Монахиня Пелагия пише в спомените си, че за разлика от 1960 година, когато никой не се е качвал до манастира, през 70-те години в манастирския храм е имало по 600 кръщенета годишно.13Цацов, Б., Цит. съч., с. 285.

На 24 май 1974 г. в Петропавловския манастир е отбелязана 100-годишнината от основаването на Петропавловското духовно училище. Манастирът получава материалната подкрепа на Окръжния народен съвет във Велико Търново и възстановява изгорялото до основи голямо югоизточно крило, ремонтира и крилото, където в миналото се е помещавало Петропавловското богословско училище.14Петропавловската духовната семинария е средно духовно училище, функционирало през периода на Възраждането и първите години след Освобождението.

Манастирът се сдобива и с просторен салон за гости, голяма трапезария и зимен параклис „Покров Богородичен“. Монахините обновяват и западното крило, в жилищните сгради прокарват парно. Започва да работи цех за опаковъчна лента – производство, което подпомага финансово сестринството и впоследствие тази работа се признава на монахините за трудов стаж, а те успяват да се пенсионират.

През 1980 г. с благословението и съдействието на митрополит Стефан е възстановена и старата 31-метрова камбанария, която е символ на манастира, но пострадва силно от земетресението през 1913 г.

Монахините намират време и за своя архиерей, който в началото на 1994 г., се е радвал на тяхното присъствие и всеотдайна грижа, останал съвсем сам, без помощник в митрополията.

Това отклонение беше необходимо, за да придобие читателят макар и бегла представа за живота, организацията и дейността във великотърновските манастири, въпреки комунистическата власт в България, по време на която се подвизават и сестрите-монахини Пелагия и Магдалина Куцеви. Трудният живот в атеистичното и богоборческо време още повече ни задължава днес да знаем за монашеските трудове в българските манастири през този период, особено когато там са живели монаси и монахини по времето на няколко митрополити, какъвто е случаят с двете сестри. Със земната кончина на хора като тях, възпитавани в християнски семейства в друго време, станали монаси въпреки притесненията и гоненията, отминава и едно време за Българската православна църква, за което ние тепърва ще научаваме само от архивите и от спомените и свидетелствата на съвременници, повечето от които вече не са между живите. Тези свидетелства обаче показват, че в епархиите на БПЦ е имало не само духовен, но и сравнително добър материален живот, тъй като те са имали свое стопанство, свое производство, независимо от притесненията на светската власт.15След смъртта на Сталин през 1953 г. съветските режими в отделните държави в социалистическия блок постепенно започват да смекчават жестокостта си към Църквата и да променят политиката си към нея от открито богоборчество и преследване на духовниците и християните към превръщането на храмовете и манастирите в „паметници на културата“, т.е. в музеи. Това е подход, който е още по-опасен от откритото гонение, но благодарение на архипастири като Великотърновски митрополит Стефан и усърдни и съвестни монаси и монахини като сестрите Пелагия и Магдалина, някои манастири успяват да възстановят статута и материалната си база, както и да увеличат монашеските братства и сестринства. За този безспорен факт значение има и възпитанието на постъпилите в манастира, родени и възпитавани в свобода и вяра в Бога.Това е ценен опит за времето на свободата, в която живеем днес, защото въпреки нея, манастирите ни са почти празни с малки изключения…

Бог да прости монахиня Пелагия и монахиня Магдалина, от чиято кончина на 8 юли изминаха повече от три месеца и за която почти никой не разбра. Паметта за поколенията преди нас е памет и заради самите нас, а както се отнасяме ние със своите покойници и с паметта за миналото, така ще се отнасят с нас и нашата памет нашите наследници.


  • 1
    Зоински, Ил.  Венчани за Господа, Пловдив 2005, с. 10.
  • 2
    В статията са използвани данни от спомените на монахиня Пелагия (Куцева) „Спомени от монашеското ми житие при светителството на приснопаметния Великотърновски митрополит Стефан“ в издадената през 2019 г. мемоарна книга за него „Великотърновски митрополит д-р Стефан“ под съставителството на Борис Цацов.
  • 3
    Цацов, Б. Великотърновски митрополит д-р Стефан, София 2019, с. 275. В спомените си за митрополит Стефан монахиня Пелагия уточнява, че монахиня Анисия е постригана през 1956 г. в Етрополския манастир „Св. Троица“ от Ловчанския митрополит Филарет.
  • 4
    Цацов, Б. Цит. съч., с. 275.
  • 5
    Принос за възстановяването на манастира от самото идване на монахините в него има Енчо Стайков, родом от гр. Лясковец, член на ЦК на БКП и народен представител, когото монахиня Пелагия нарича в спомените си „убеден комунист“, но който много е помагал в строителството на новите манастирски сгради и възстановяването на пътя до манастира. По спомените на монахиня Пелагия, Енчо Стайков е говорил с митрополит Софроний тя да бъде преместена в Лясковския манастир, след което митрополитът отправя такова предложение към нея (вж. Цацов, Б. цит. съч., с. 277).
  • 6
    Цацов, Б. Цит. съч.,  с. 281-283.
  • 7
    Пак там, с. 283.
  • 8
    Зоински, Ил. Цит. съч., с. 15.
  • 9
    Цацов, Б. Цит. съч., с. 285.
  • 10
    Вж. Цацов, Б. Цит. съч., с. 111-112, бележки под линия.
  • 11
    Зоински, Ил. Цит. съч. , с. 23.
  • 12
    Цацов, Б., Цит. съч., с. 193-195.
  • 13
    Цацов, Б., Цит. съч., с. 285.
  • 14
    Петропавловската духовната семинария е средно духовно училище, функционирало през периода на Възраждането и първите години след Освобождението.
  • 15
    След смъртта на Сталин през 1953 г. съветските режими в отделните държави в социалистическия блок постепенно започват да смекчават жестокостта си към Църквата и да променят политиката си към нея от открито богоборчество и преследване на духовниците и християните към превръщането на храмовете и манастирите в „паметници на културата“, т.е. в музеи. Това е подход, който е още по-опасен от откритото гонение, но благодарение на архипастири като Великотърновски митрополит Стефан и усърдни и съвестни монаси и монахини като сестрите Пелагия и Магдалина, някои манастири успяват да възстановят статута и материалната си база, както и да увеличат монашеските братства и сестринства. За този безспорен факт значение има и възпитанието на постъпилите в манастира, родени и възпитавани в свобода и вяра в Бога.
Posted in Памет, Публицистика

Подобни: