Меню Затваряне

Андрей Зубов за “последния мохикан” о. Андрей Кишковски

Андрей Зубов

На 4 август е починал прот. Леонид Кишковски, ръководител на Отдела за външноцърковни връзки на Православната църква на Америка, редактор на списание “The Orthodox Church”, предстоятел на храма на Казанската икона на Божията Майка в град Сий Клиф, щата Ню Йорк, съобщава пресслужбата на ПЦА.

По този повод публикуваме скръбната вест от страницата на Андрей Зубов за отец Леонид Кишковски, “последния мохикан” от руското духовенство зад граница, живяло по време на тоталитаризма зад неговата стена в свободния свят:

“Лоши новини на разсъмване. Отец Леонид Кишковски напусна нашия свят за вечността. Кой от православните в Америка не го познава? Но не само в Америка. Роден във Варшава през 1943 г., отведен от родителите си в свободния Запад, живял цял живот в САЩ. Той е по-млад колега и приятел на отец Александър Шмеман, заедно с него създава Православната Автокефална Църква на Америка1The Orthodox Church in America, (TOCA) е автокефална православна църква със седалище в Сайосет (Syosset), окръг Насау, Ню Йорк, САЩ. Бивша автономна църква към Руската православна църква, която получава статут от РПЦ на автокефална църква през 1970 г. Българската православна църква признава Американската православна църква като автокефална.Този статут не е признат Вселенската патриаршия и от част от каноничните църкви.,след смъртта на отец Александър я съхранява и укрепва с всички сили.

Той, който беше спасен като бебе от лапите на комунистическата тирания, през целия си живот като свещеник съчетаваше храмовата служба със защитата на вярващите в тоталитарни или, както е политически коректно да се нарича, в „затворени общества“. Той беше светилото на християнството за православни и неправославни, за християни и нехристияни. Той носеше светлината на свободата, разбирайки по-добре от другите, че политическата свобода е отражение на духовната свобода и че когато няма светлина, това е знак, че самият фар изчезва. Дълги години отец Александър оглавяваше или участваше в много международни православни и религиозни организации, беше съветник на американското правителство по свободата на съвестта, уважаван и ценен приятел на американските президенти и секретари на държавни, политически и църковни лидери по целия свят.

За първи път се срещнах с о. Леонид през ноември 1994 г. на срамния „процес“ против свещениците от Руската църква (Московска патриаршия), които си позволяваха да използват руския език в богослуженията. Тогава бяха осъдени отец Георги Кочетков и отец Александър Борисов. Осъдиха ги страстно, пламенно, публично и открито. Времената не бяха като сегашните. И отец Леонид, който по това време беше в Москва, дойде на процеса и пламенно защити осъдените, като се позова по-специално на многоезичната православна литургия на неговата църква. Самият отец Леонид обикновено служeшe на английски, но можеше перфектно да проповядва на руски и да служи на църковнославянски. Тогава бях възхитен от благородството на словото и дълбочината на аргументите на този „задграничен“ свещеник.

И тогава се запознах отблизо с дъщерята на о. Леонид, красивата Соня Кишковска, кореспондент на The New York Times в Москва. И тя, и отец Леонид станаха чести гости в нашата московска къща и аз често го посещавах, когато той отсядаше при другата си дъщеря, която също живееше в Москва, в арбатските улички.

Спомням си веднъж, когато на нашата маса се срещнаха два стълба на американска Русия – отец Леонид и проф. Ричард Пайпс. Те разговаряха дълбоко и мъдро помежду си, повече на руски, но понякога и на английски, за да изяснят понятията. Говорихме за съдбата на Русия, за пътя, който се отваря пред нея, за най-трудните изкушения и препятствия, които нашите хора трябва да преодолеят по пътя към свободата. И двамата бяха страстни защитници на човешката свобода. И аз се почувствах като ученик, който черпи ум от разговор между двама учители – православен презвитер и професор от Харвард, либерален юдеин, отдал цялото си сърце на Русия, в която се влюби неговият професор Карпович, който между другото, беше добър познат на отец Леонид в младостта си.

През трудната за мен 2014 г. отец Леонид беше един от първите, който ми се обади от далечния Сий Клиф, за да подкрепи и изрази единодушието си с мен. И тогава неведнъж ме подкрепяше със срещи и телефонни разговори. Той силно се интересуваше от случващото се в Русия и в Руската църква, но в същото време ставаше все по-песимистичен. И не възрастта и сериозните заболявания най-накрая го приковаха към стола, а трезвия анализ на случващото се. Но той ме благослови да продължа.

В един труден момент от духовния ми живот, когато общият страх и опиянението от геополитическите успехи на властта буквално ме изтласкаха от Църквата, отец Леонид прие моята изповед по телефона през Атлантическия океан и ме благослови да остана при своя изповедник и своята общност при всякакви обстоятелства.

Той ми беше повече от приятел. Той беше моят изповедник в това, в което Москва не можеше да ме разбере.

Изпратих му моите книги и бях изумен, че има време да ги прегледа, да забележи основното в тях и да обсъди прочетеното. Но тогава можеше да седи само в кресло. И проповядваше. Понякога дори не от амвона, а от дома, когато изобщо имаше сили. И проповедите му, винаги дълбоки и мъдри, през тези последни години и месеци излъчваха истинска духовна светлина, насочена към самия тембър на неговата несвързана, често трудна реч, с кратки накъсани реплики.

Изглежда, че отец Леонид беседваше със себе си на прага на вечността, но позволяваше на всички нас да бъдем свидетели на тези разговори, поради своята пастирска жертва.

И ето, че той си отиде. Отиде в този свят, където няма потъмняване на Божествената светлина заради нашия грях, в света на вечната, „неотложна“ пролет, както каза Баратински.

И какво остава за нас на земята? Да пазим паметта на отец Леонид и да продължим неговото дело, да осъществим примера от неговия живот в нашия живот.

Ние, жена ми и децата, които познавахме и обичахме отец Леонид, сме заедно с вас, скъпа матушка Александра, скъпи Соня и Николай. И, разбира се, с него.

Царство Небесно и вечен покой в ​​Бога, на когото Вие, служейки на човека, отдадохте целия си живот, скъпи отец Леонид!”

Източник: Credo Press

  • 1
    The Orthodox Church in America, (TOCA) е автокефална православна църква със седалище в Сайосет (Syosset), окръг Насау, Ню Йорк, САЩ. Бивша автономна църква към Руската православна църква, която получава статут от РПЦ на автокефална църква през 1970 г. Българската православна църква признава Американската православна църква като автокефална.Този статут не е признат Вселенската патриаршия и от част от каноничните църкви.
Posted in Публицистика

Подобни: