Меню Затваряне

Архим. Никанор: “Антиваксърството е модерен феномен с корени в окултизма и езотеричните учения”

Ваше Високопреподобие, свързахме се пак с Вас заради една важна тема, за която бихме искали да поговорим със свещеник: пандемията и ваксините, за които продължават да се коментират в публичното пространство смущаващи неща. Публикувахме статия на лекар – д-р Марио Пейчев, който написа своето мнение като медик, спасявал човешки животи през пандемията, станал свидетел не само на високата смъртност, но и на безсилието пред смъртта на много свои колеги. С Вас искаме да поговорим за християнския поглед към пандемията. Нека да започнем първо с това: какъв трябва да бъде възгледът на християните към използването на медикаменти за лечение? Отхвърля ли християнството лечението на болестите в човешкото тяло?

– За нас, християните, ориентир за всичко е Свещеното Писание. Там, в св. Евангелие, виждаме самият Спасител да прави калчица, с която помазва очите на сляп човек и той проглежда. Забележете, напълно проглежда чак след второто помазване. Мисля, че примерът е повече от ясен. По-нататък, в Апостола четем, че от Св. Дух е дарбата да се лекуват болести. Бог проявява снизхождение към човешките немощи и откликва на нашите молби за възвръщане на изгубеното здраве, въпреки, че така или иначе сме обречени да умрем. От Свещеното Предание пък имаме примера на честваните от Църквата св. безсребърници, които са прибавяли силата на молитва към своето човешко лекарско изкуство, поради което са наречени едновременно и врачове (лекари) и чудотворци. Това е православното християнско разбиране за медицината. Тя несъмнено има Божието благословение.

През изминалата година засегнахме с Вас темата за причастието в друго интервю, но сега като че ли този проблем вече не се повдига, отмина и все едно не е съществувал. Появи се нов проблем – ваксините. Пречи ли ваксинирането на християнския живот и на спасението на човека? Отпада ли от Църквата един християнин, ако иска да се ваксинира, това свързано ли е по някакъв начин с изповядването на вярата му?

– За да сме сигурни, че няма да се подхлъзнем в своите разбирания, най-сигурно е да се придържаме към църковното Предание, към „старинáта“. Ваксините се прилагат в медицинската практика вече над 250 години. За това четвърт хилядолетие на нито един Синод или църковен Събор не му е хрумвало да ги отхвърля като нещо противно на спасението. „Антиваксърството“ е модерен феномен с корени в окултизма и езотеричните учения, то е неразделна част от мирогледа на движението Ню Ейдж (New Age). Следователно, съзнателните православни християни всячески трябва да избягват такива умонастроения. Те са чужди на благочестието.

Може би е добре да изясним защо задаваме такива въпроси. Още в началото на пандемията, преди вирусът да бъде достатъчно добре изучен и изследван, започнаха да се разпространяват теории, че ваксините съдържат частици, който ще въздействат на човешките гени и ще ги променят (теорията за чипирането), като и влияят на човешката воля и избор. Много християни свързват това с идването на Антихриста. Влиянието върху волята на човека обаче не предполага свободен избор, а в Откровението пише, че Антихристът ще иска от нас да го приемем свободно и съзнателно. Как ще коментирате тези взаимно изключващи се теории, които обаче продължават да се разпространяват с пълна сила и християните вярват в тях?

– Всичко това е плод на духовно невежество и на непознаване на собствената ни човешка природа. Коренът на всички злини е грехът, а той се ражда в нашето сърце и се извършва по собствената ни воля, когато съизволяваме на греховните помисли.

Ако на теория някой би могъл да отнеме от нас възможността да правим съзнателен волеви нравствен избор, това автоматично би ни освободило от всякаква отговорност пред Божия съд. Това ли обаче е целта на дявола, така, както ни я разкриват Свещеното Писание и творенията на св. Отци? Очевидно, че не. Дяволът иска да ни направи подобни на себе си съзнателни злотворци. Той действително се стреми да пороби волята ни чрез страстите, да ни излъже и да ни направи съзнателни свои оръдия, но чрез нашето съизволение и доброволно „да“. Защото е наясно, че без тази доброволност, той няма власт над нас! Бог е Вседържител, а не дявола! Ако последният можеше без нашата свободна воля да ни прави свои последователи в погибелта, той отдавна щеше да ни е превърнал в такива само с помощта на своите духовни сили, без да му е потребна помощта на съвременните технологии. Всъщност цялата съвременна наука и технология пред неговата мощ представлява една детска играчка. Но нашата свободна воля е по-силна и само тя е ключът към нашите сърца! Ако дяволът ни лиши от волята, хипотетично говоря, той просто ще счупи ключа – тогава как ще влезе?!

Нещо друго обаче ми прави впечатление. Мнозина изказват на глас своя страх, че „световната конспирация“ ще отнеме свободата им и ще ги превърне в роби. Как обаче те самите, а и ние всички вкупом, използваме свободата, с която Бог днес ни е дарил и благословил? Изглежда, че предимно за задоволяване на греховните си привички. Ето, свободни сме в тази минута. Колцина се молят? Колко души посещават затворници и болни хора? Къде са делата на милосърдието? Каква част от хората в едно населеното място посещават в неделя храма? Колко са тези, които чакат с трепет поредното всенощно бдение, за да прекарат дълги часове в обща молитва? Нека се вгледаме в себе си и да се огледаме наоколо. Плачем за нероден Петко.

Помним в миналото ваксинациите против едра шарка, против детски паралич и други отдавна отшумели болести с тежки последствия за човешкото здраве.  Църквата обаче никога не се е занимавала с въпроса: трябва или не трябва да се ваксинира един човек, особено по време на епидемия. Как стана така, че един чисто здравен и медицински проблем, който се е случвал и преди в света, се смеси в християнската вяра и Църквата сега трябва да изразява позиция?

– Това е резултат от занемаряването на духовния живот у голямото мнозинство православни християни. Нека си спомним примера с котлето ядене над огъня, което не бива нападано от насекоми, докато ври. По същия начин, докато Божията благодат е изобилна сред вярващите, тя ги пази от суеверия и чужди на вярата ни учения. За жалост от десетилетия  сред православните християни чрез зилотските среди проникват най-различни идеи и концепции, родени в недрата на американския фундаменталистки евангелизъм. Такива бяха уж тайно закодираното „число на звяра“ в щрих-кодовете, биометричните данни, чипирането, специално в Руската църква – личните данъчни номера (подобни на нашето ЕГН) и много други.  На настоящия етап виждаме вече проникване по същия път на открито езически, може да се каже съвсем спокойно, сатанински „нюейджърски“ мнения, отричащи медицинската наука. Ние като православни християни трябва да се придържаме към традиционното разбиране, че ваксинацията е един чисто медицински въпрос. Ако тук въобще има място за нравствена оценка, то тя е еднозначна – отговорността за здравето и живота на ближния изисква да вземем нужните мерки да не бъдем разпространители на корона-чумата. Междувпрочем, дори ако това трябва да стане с цената на собствения ни живот: „няма по-голяма любов от тази, човек да положи душата си за своите приятели“(Йоан 15:13). Това е евангелското изискване за съвършенство и мисля, че именно „истинно-вярващите“ би следвало да ни дават пример в това отношение.

– Дълго отглеждахме конспиративни теории, зилотизъм, атеизъм, без да обръщаме внимание и да вземем мерки. И ето, че при една световна пандемия, когато трябва да се водим от опита на Църквата и здравия разум, тази конспирология и зилотизъм станаха добра основа за антиваксърската истерия. Не се ли обърна тя обаче в псевдорелигия, в заместител на християнството?

– Тази истерия за жалост е само върхът на айсберга. Както споменах, църковната среда отдавна е пропита с най-различни неевангелски и откровено противоевангелски умствени нагласи, които в същността си нямат нищо общо с Христовото учение. Те буквално прогонват Христовия дух, Светия Дух от божия народ и го превръщат в нещо чуждо на Христа, навлякло върху себе си християнството като кукерска маска. Извършва се ужасна духовна подмяна. И това ново, идеологизирано, „препарирано“, обезсъщностено „християнство“, се издига като знаме в преследването на някакви чисто земни, най-често политически цели. Нещо повече, наглостта на някои стига дотам, че се обявяват за защитници на това осакатено, утилизирано, лозунгаджийско „християнство“ от неговите мними врагове. Които, подразбира се, са многобройни и са навсякъде. Това е една много опасна илюзия. Глава на Църквата е Сам Господ Иисус Христос и Той Си има грижата за нея. Наш дълг е да я слушаме като нейни чеда и да придобиваме за себе си благодатта на Светия Дух. Толкова. Който претендира в днешно време да бъде защитник и покровител на Църквата, той посяга на прерогативи, които никой не му е дал. Само православният самодържец, миропомазан за царстване, може да бъде такъв – но това е било в една съвсем друга историческа епоха и никога няма да се върне.

– Да поговорим малко за свободата. Не се ли размиха отдавна границите на свободата през пандемията? Всеки държи на правото си на избор, на свободната си воля, но почти не се коментира това, че свободната воля и свободният избор са преди всичко отговорност. Не само за човека, който прави избора, но и за неговото семейство и ближните му, нали християнинът се спасява в общност! Как да постъпим така, че да бъдем едновременно отговорни и към себе си, и към другите? Не се ли прояви много силно индивидуализмът и егоизмът по време на пандемията?

– Настана време на пълно объркване и злоупотреба с понятията. Не само в политиката вече не се знае кое е ляво, и кое – дясно. Доживях да чуя от устата на хора, които считат общоприетото разбиране за правата на човека  за „ерес“, че правата и свободите им били отнемани и били подлагани на дискриминация. Същите тези, според които самите думи „свобода“, „права“ и „дискриминация“ са мръсни и скверни, представете си, сега се позовават на тях! Да се смееш ли, да плачеш ли! А нашият Господ ни учи, че трябва да бъдем искрени и простосърдечни, а думата ни да бъде да, да или не, не. Това лукавство върви ръка за ръка с многобройните лъжи и манипулации на хора, които нямат никаква квалификация, нито отговорност за справяне с пандемията, но стоят отстрани като запалянковци на футболен мач и обсипват отговорните специалисти с всякакви „съвети“ и откровени ругатни, всячески пречейки на работата им. Ето това ожесточение на сърцата, този студен егоизъм и огромно самомнение вече са наистина апокалиптични явления. Бог е дал на човеците една медицина. Две медицини няма! В такъв тежък момент най-доброто, което можем да направим, е да се обединим около научния консенсус и да следваме указанията на лекарите, като не забравяме най-важното за нас: молитвата! Това, с което ние, християните, можем наистина да помогнем на страдащото човечество, е топлосърдечната молитва, придружена със сълзи!

– Както споменахте, когато говорим за свободата, прави впечатление още едно странно нещо: тези християни, които бяха най-консервативно настроени, се оказват най-големите несъзнателни защитници на либералното отношение към пандемията. Те говорят за най-големи свободи, най-уплашени са да не им се отнеме свободата на мислене и на действие, да не ги „чипират“… Консервативният човек обикновено спазва реда, правилата, а те са против всякакъв ред: в началото бяха против противоепидемичните мерки, сега протестират срещу ваксинацията, а антиваксърството в основата си е либерално движение. На какво се дължи това – обикновена некомпетеннтност, неграмотност, неинформираност, или някой мъти нарочно умовете на такива хора? Не замесиха ли точно те Православната църква в един излишен спор с академичната медицина?

– Когато човек подхожда пристрастно към какъвто и да било въпрос,  умът му несъзнателно привежда всевъзможни доводи, за да защити позицията, към която е предразположен. Така се ражда самозаблуждението, както и тези парадоксални явления, които посочвате. Нека да допълня с още един пример. В началото на пандемията се говореше, че в храма човек не може да се зарази, и че вирусът въобще не представлява опасност за вярващите, защото „Бог е всесилен“. Същият всесилен Бог обаче в устата на тези хора се оказва безсилен срещу страшните „ваксини-отрови“!!! Нашият Господ изрично посочва, че не това, което влиза през устата на човека, го осквернява, а това, което излиза от сърцето му. Новите „богослови“ обаче учат противното – че нещо външно, материално, недуховно, може да ни оскверни и да ни лиши от вечното спасение. Това вече не е християнство, а някакъв християнствоподобен ислям.

– В тази пандемия имаше много атаки към ума и сърцето на човека: първоначално нямаше вирус, след това маските обезличаваха, последва атака срещу мерките – че нарочно се правят локдауни, за да се рестартира цялата икономическа система; тръгнаха теории за „голямото зануляване“ и за чипове във ваксините, които ще накарат хората да бъдат подвластни на идващия Антихрист, след това започна атаката с причастната лъжица, която слава Богу затихна вече… А сега, когато има ваксини и се разработва ново лекарство, което ще облекчи положението на болните, започна атака и игра с най-големия и скъп Божи дар за човека – свободната воля и Божият образ. Ако преди човекът беше атакуван на по-ниско пропагандно ниво с обикновени и лесно различими фейкове, днес започнаха да го плашат, че ще му отнемат свободата и Божия образ, ако се ваксинира. Нападат се вече истините на вярата, което може да означава, че преднамерено се пускат такива идеи, за да се объркват християните и да бъде нападана Църквата. Случайно ли е това според Вас или преднамерено?

– Вижте, светите отци наричат дявола „мислен враг“. А преп. Антоний Велики оприличава неговите козни на мрежа или паяжина, обхванала целия свят. Безспорно е, че в света е налична и действа тайната на беззаконието, която в края на времената ще доведе до появата на Антихриста. Дяволът обаче иска да ни обърка, да ни разстрои, да ни „сее като пшеница“. И той действа чрез лековерни хора, които нямат дар на разсъждение и вярват на своите помисли. Именно те разпространяват всевъзможни суеверия, взимащи личината (маската, бел. ред.) на благочестие, като смущават сърцата на вярващите с различни страхове. Къде е грешката на този подход? Ами просто ние, човеците не можем да излезем по-умни от дявола и да го надхитрим, като се изплъзнем от неговите клопки. Каквото и да „знаем“ за тайната на беззаконието, с каквито и „планове“ на световната конспирация да сме запознати, без Божията благодат ние сме обречени. Защото нашата слабост не е в незнанието, както учи индуизмът. Нашата слабост е в собствената ни греховна воля и повреденото ни от греха естество. Това ще ни погуби! Спасението от Антихриста и от апокалиптичните беди е само едно: Нашият Господ и Спасител Иисус Христос! Когато сме с Него и у Него, няма от какво да се боим! Когато сърцето ни е станало обиталище на Св. Дух, от какво ще се плашим?! Та нали самият дявол бяга от божествената благодат като от опалящ огън! Какво остава тогава за неговите слуги и неговите хитротворения…

– Един последен въпрос. Трябва ли Църквата да се занимава с всичко това, както в Гърция, например? Ето, там има протести, говори се постоянно за ваксиниране, имаше преди това глоби на митрополити за неспазване на мерките, двама митрополити са с образувано църковно дело за разпространяване на фалшива информация и неспазване на мерките… Какво не направихме както трябва и защо се стигна до такова ожесточение? Не трябваше ли да има и по-голямо разбиране към Църквата?

– За жалост живеем в тежко и сложно време. Всички ние, християните, имаме слабости и допускаме грешки. В това число и архиереите, на които е поверено управлението на Църковния кораб. Предприетите в миналото неудачни стъпки от Синодите на поместните православни църкви са способствали за създаване на атмосфера на известно недоверие към тях. Някога безпрекословният им авторитет днес е разклатен, включително поради несъобразяване с немощите на онези, „по-малките“. Някъде повече, някъде в по-малка степен, но навсякъде е налице известно капсулиране и отдалечаване на клира от народа (лаоса). Това, в съчетание с широкото разпространение на „старчеството“, подкопава доверието към решенията на църковната йерархия. Нещата стават още по-тежки, когато високопоставени представители на същата тази йерархия сами създават съблазън, като демонстративно не проявяват послушание към съборния разум на своята поместна църква. Как можем в такава обстановка да очакваме църковната пълнота да има „едни уста и едно сърце“? В настоящия тежък момент сме призвани да проявяваме дълготърпение към действително немощните във вярата, които в слепотата и невежеството си се имат за „истински“, „верни“ и „чисти“. С много духовен такт и искрена обич трябва да се опитваме да ги напътваме към Христовата истина. В никакъв случай не бива да задълбочаваме очерталите се разделения, дори ако трябва на момента да си замълчим за това, което смятаме за правилно. Нека се научим да бъдем действително толерантни, като винаги помним думите на светия апостол: „търпете един другиму теготите и така изпълнете закона Христов“!

– Благодарим Ви, че отново ни обърнахте внимание и отговорихте на въпросите ни!

– И аз ви благодаря за оказаното доверие!

Posted in Интервюта, Съвременност

Подобни: