Меню Затваряне

Състрадание към бедни и немощни

Монах Йосиф Ватопедски

Монах Йосиф Ватопедски

Отличителна черта на стареца Ефрем бе състраданието към бедните и немощните. Раздаваше всичко, което имаше, на онези, които бяха в нужда, особено – на живеещите в съседство с него бедни старци. Когато неговите собствени монаси изразяваха недоволство, посочвайки нуждите си, той им напомняше за силата на вярата и за специалната грижа на Божията Майка, която като истинска Майка, никога през живота му не го изостави и винаги му даваше несравнено повече от това, за което той молеше и от което имаше нужда (виж: Еф. 3:20).

На първо място винаги поставяше любовта, която е свръзка на съвършенството (Кол. 3:14). Но тя бе награда за добродетелния му живот. “Човек днес особено силно се нуждае от добросърдечност и милосърдие. В света тези хора станаха, разбира се, малко. Впрочем те никога не са били много – казваше той. – Ние сме в ръката на Бога, пълен с любов. Нека да прави с нас всичко, което пожелае”.

Както по време на божествения акт на сътворяването отначало било сътворено тялото, материята, а после душата, духът, така и при нашето възсъздаване1Под “възсъздаване” тук се има предвид вътрешното прераждане на човека християнин, това за което говори апостол Павел, призовавайки ни да съблечем ветхия човек заедно с делата му и да се облечем в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател (ср.: Кол. 3:9, 10). делата, извършени посредством нашите сетива и действия, предшестват съзерцанието. Практическият път се състои от външни действия, когато спазваме заповедите и умъртвяваме земните си членове, както ни разяснява св.ап. Павел. Когато чувствата се подчинят на закона на заповедите, тогава се премахват страстите и с това се изпълняват думите на Писанието: умъртвете земните си членове (Кол. 3:5).

Тогава умът, пленен от безумен начин на живот, се събужда и отчасти вкусва, според авва Исаак “чувството за Бога”. Умът става управник на мислите и решенията и страстите заедно с дявола вече не могат натрапват безумието си. Остават само прилогът и подстрекателството , за да бъде подлагано произволението на човека на проверка за вярност към Божията любов за изпълняване на Неговата воля.

Отец Ефрем тълкуваше богословски всичко случващо се и го отнасяше към познаването на Божия и на спасителния Христов Промисъл. Той ни даваше възможност да разберем кой е научен от Бога (ср.: Иоан. 6:45).

В широтата на своята любов изпълняваше написаното: Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад (Лук. 6:30). Предпочиташе да остане ощетен и да прости на тези, които постъпваха с него несправедливо, отколкото в съответствие със справедливостта да изиска това, на което имаше право.

Блаженият старец изпитваше огромно уважение към игумените на нашите манастири. Но особено топло се отнасяше към стареца Емилиан, игумен на манастира “Симонопетра”, и неговото братство. Приемаше ги с голяма любов и ги наставляваше отечески. Получаваше голямо утешение от пътуванията до “Ормиля”, женска киновия, за която винаги говореше с похвала.2Манастирът ” Благовещение Богородично” в Ормиля – голям женски манастир на полуостров Халкидики. Обгрижва се от духовници от “Симонопетра”. Там е живял на покой бившият и веюе покоен игумен на “Симонопетра” архимандрит Емилиан (род.1935 – поч. 2019), известен старец и духовен писател.

Отците на манастира “Преподобни Григорий” му помагаха с голяма любов и почит при различните му болести. Старецът чувстваше признателност към тях и говореше с уважение за игумена на манастира стареца Георги.

—————

Из: “Блаженият послушник” – Животоописание на стареца Ефрем Катунакски от монах Йосиф Ватопедски, изд. Манастир “Св. вмчк. Георги Зограф”, Света Гора, 2006.


  • 1
    Под “възсъздаване” тук се има предвид вътрешното прераждане на човека християнин, това за което говори апостол Павел, призовавайки ни да съблечем ветхия човек заедно с делата му и да се облечем в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател (ср.: Кол. 3:9, 10).
  • 2
    Манастирът ” Благовещение Богородично” в Ормиля – голям женски манастир на полуостров Халкидики. Обгрижва се от духовници от “Симонопетра”. Там е живял на покой бившият и веюе покоен игумен на “Симонопетра” архимандрит Емилиан (род.1935 – поч. 2019), известен старец и духовен писател.
Posted in Аскетика, Светогорие

Подобни: