Меню Затваряне

Спомените ми за стареца Тихон

Йеромонах Агатангел (Калафати)
Стенопис на стареца Тихон и неговият ученик св. Паисий Атонски в църквата на всички атонски светци” в Светогорския манастир “Св. Пантелеймон”

Йеромонах Агатангел (Калафати)

На 10/23 септември Света гора отбелязва паметта на чудния аскет на нашето време – руския светогорски старец Тихон (Голенков), духовен наставник на св. Паисий Светогорец (1924-1994) и много други атонски аскети. Именно на този ден през 1968 г. в килията на Честния кръст в манастира Ставроникита, старецът Тихон мирно се преставя при Бога.

В гореспоменатата килия в последните години от живота си старецът Тихон приема монаси от цяла Света гора, включително и бъдещия старец и светец Паисий Атонски. Умирайки, старецът Тихон завещава килията си на св. Паисий, обещавайки „да дойде да го види“. Както по-късно св. Паисий си спомня: „Беше 10 септември 1971 г., полунощ. Казвах молитва и изведнъж видях стареца си да влиза в килията! Скочих, хванах краката му и ги целунах благоговейно. Не разбрах как се освободи от ръцете ми, влезе в храма и изчезна. Разбира се, никой не разбира как се случват подобни събития. И те не могат да бъдат обяснени логически, поради което се наричат ​​чудеса. Веднага запалих свещ, за да запиша в календара си деня, в който старецът ми се яви, за да не забравя. Когато видях, че това е денят на неговото Успение (10 септември), бях много разстроен, че този ден е преминал напълно незабелязано за мен. Вярвам, че добрият старец ще ми прости, защото този ден от зори до здрач имах много посетители, бях много уморен, изтощен и напълно забравих за всичко. В противен случай щях да зарадвам стареца с целодневно бдение”.

Старецът Тихон е роден през 1884 г. в Руската империя, в село Новая Михайловка (в днешен Волгоград). На 24 години той пристига на Атон, където прекарва оставащите шестдесет години от живота си в непрестанна молитва и покаяние. Мощите му са нетленни. Той е пример за всички истински християни и монаси, които още през живота си са придобили Светия Дух.

Представяме ви част от книгата “Спомените ми за стареца Тихон” на йеромонах Агатангел (Калафати) в превод от гръцки език на Димитър Ходжев.

Първата ни среща

През първата година от живота ми на Света гора – в Иверския манастир – се запознах с големия духовник стареца Тихон.

Една пролетна утрин след завършването на утринната служба слязох при манастирската порта, където тогава вратар беше моят старец – отец Клеоник. Там неочаквано видях един сияен стар монах. Изтърканото му расо, късият подрасник криеха под себе си един благородник. Сиянието на лицето му, дългата му брада, сладката му реч, любовта и простотата му изпълниха сърцето ми с радост и вълнение. Без да знам кой е той, исках да му се поклоня, да взема благословията му. Вярвах, че благословението му беше Христово благословение. Тъй като беше беден, дадох му и аз нещичко – една херинга, която беше за него богат обяд. Аз дете, той светец – сърцата ни се сляха в едно. Поседнах за малко до него и като жаден го питам: “Къде живееш?”. “Отшелник” – ми отговори. Удивих се и поисках пак да ме благослови…

Седнахме на канапето и пак настоятелно го питам: “Къде живееш?”. Накрая ми каза: “В Калиагра”.1Област до манастира “Ставроникита”, бел. прев. “Сам ли?” – питам. “Не, детето ми, – ми казва – заедно с Бога и света Богородица … Другари са ми птичките, които през цялата година не си отиват от там и всеки ден заедно пеем. Каква радост, всяка сутрин да чуруликат… Слава на Бога… Аз много години съм на Света гора…”

Оттогава се привързах към него. Исках да го опозная повече. Този ден беше знаменателен за мен. Когато разказах за срещата си на моя старец Клеоник, той ми каза: “Той е светец, детето ми.”

Желаех да посетя жилището му. Един ден отидохме с отец Гервасий, който знаеше пътеката. Мястото, където живееше, беше пусто. Когато стигнахме колибката му, тя сякаш изглеждаше необитаема. Почукахме на малката врата и като казахме: “Молитвами святих отец наших”, чухме “амин” и той ни отвори. Радостта му беше голяма, колкото и дюбовта му. Такава любов той имаше към всички без изключение. Ласкаво ни прие вътре и ни заведе първо в църквата, малка, с една стасидия2Стол (в църква). и голямо Разпятие, което днес се съхранява в Иверския манастир. Каза ни: “Изпейте “Достойно есть” и “Спаси, Господи, люди твоя”. След малко каза ектения, в която поменаваше целия свят. Това можеше да предложи на хората, това и даваше – да поменава много имена всеки ден…

След това ни говори как трябва да живеем, каква радост е да се молим… Разговаряхме дълго, изповядвахме се, прочете ни разрешителна молитва, пак ни поучи духовно, благослови ни и си тръгнахме от манастира. Оттогава той стана мой духовник до заминаването му при Господа.

Младежките му години

Родителите му били благочестиви с известното голямо благочестие на русите от миналия век. Казваше за майка си, че била една светица. Винаги се молела. Всяка сряда и петък не ядяла нищо, а се отдавала изцяло на молитва и сълзите се стичали обилно от очите й. Той също имаше дар на сълзи, които бяха ежедневната му и постоянна храна. Вярваше, че сълзите са знак на Божията милост и с тях се умива душата, за да бъде предадена на Твореца си.

От малък обичал да посещава манастирите. С нетърпение очаквал Божието благословение да напусне и сам света, да е близо до Бога и да се моли. Защото нищо суетно не го радваше, а копнееше по небесната вечност и безкрайната радост. След като научил нотите, любовта му към музиката и пеенето скоро го превърнала в отличен певец. Редовно ходел на църква и пеел в хора, а скоро поел и ръководството му.

С благословията на родителите си решил да посети Йерусалим и Света Гора. Боголюбивият младеж тръгнал заедно с други вярващи. Когато пристигнали в Константинопол, се запознал с иконома монах от килията “Барузери”.3Килия, намираща се близо до Карея, посветена на свети Николай, притежание на Хилендарския манастир. През описвания период е била населявана от руски монаси (бел. прев.). Икономът го попитал: “Искаш ли да станеш монах?”. “Искам” – отговорил. – “Стори поклон и от днес си послушник в братството на свети Николай”. С голяма радост и благодарствени сълзи той помолил за благословение да се поклони на Светите места.

На Каруля

Любовта му към безмълвието и копнежа за подвижничество го принудили да напусне братството и да отиде в най-суровото място на Света Гора – в страшната Каруля. Там в една пещера живял около 15 години. Подвизите му били големи и непрестанни. Правел повече от 600 поклона всяка нощ. Ядял веднъж на три дни, а често и веднъж в седмицата.

Всяка събота отивал да се причасти в постницата “Свети Георги”, след което веднага се връщал в пещерата си. Тя била в подножието на “Свети Георги” и е запазена и до днес.

В “Свети Георги” живеел един много мъдър пред Бога и човеците старец, когото почитал като учител. Всеки месец неговият учител му давал по една светоотеческа книга. Връщайки я, трябвало да му разкаже съдържанието и какво е разбрал. Ако не му казвал точно, не му давал друга. По този начин изучил всички отци на Църквата – свети Йоан Златоуст, свети Василий Велики, свети Григорий Богослов, свети Симеон Нови Богослов и др. Особено обичаше свети Симеон.

Когато се извършвала мобилизацията на руските монаси през 1917 г. той бил отишъл да посети руския скит “Тиваида”. Представителите на руската държава там, когато видели неговото тяло, станало сякаш невеществено от подвизите, го попитали къде и как живее. Те се изпълнили с такава почит към подвижника пещерник от Каруля, че го оставили да продължи подвига си и да им помага с молитвите си. Той се върнал веднага в постницата си и се отдал още повече на подвизи и молитва, за да подкрепи сражаващите се братя.

От около 700 монаси, които заминали тогава, само двама-трима се завърнали. Единият бил старецът Атанасий от килията на Честния Кръст в Провата4Провата – област, принадлежаща към Лаврата на свети Атанасий., който му бил като брат. Бог благоволи той да предаде духа си в моите ръце. Отец Тихон ми разказваше много за него. Той притежаваше постоянна умна молитва. Казваше молитвата денонощно и я запазваше дори и в съня си. Понякога се изпускаше и казваше за себе си: “Аз, детето ми, когато спя, сърцето ми се моли… Когато се молиш – ми казваше, – сърцето ти да се прилепва към молитвата.” И показваше с пръст върху стената как лепилото свързва нещата помежду им.

Следва

Превод: Димитър Ходжев

Източници: Afonit.info

Йеромонах Агатангел Калафати “Спомените ми за стареца Тихон”, “Св. вмчк. Георги Зограф”, Света Гора, 2000

  • 1
    Област до манастира “Ставроникита”, бел. прев.
  • 2
    Стол (в църква).
  • 3
    Килия, намираща се близо до Карея, посветена на свети Николай, притежание на Хилендарския манастир. През описвания период е била населявана от руски монаси (бел. прев.).
  • 4
    Провата – област, принадлежаща към Лаврата на свети Атанасий.
Posted in Светогорие

Подобни: