Меню Затваряне

Същността на Църквата

Прот. Александър Шмеман

Продължава от Църква и църковно устройство

Същността на Църквата може да бъде изразена с една-единствена дума – единство. Самият гръцки термин εκκλησία (църква) означава, по определението на св. Кирил Йерусалимски, „събрание на всички  заедно в единство“. „И фактът, че от самото начало за означаване на Християнската църква е взет този имащ тясна връзка с ветхозаветната терминология термин, говори ясно за съзнанието за единство, което е присъствало в първенствуващата Църква“ – така пише в своите Очерци из историята на догмата за Църквата В. Троицки (впоследствие соловецкият изповедник архиепископ Иларион)1. В какво обаче е същността на това единство, в какво се изразява или би трябвало да се изразява то?

С печал трябва да признаем, че ако продължаваме да изповядваме единството на Църквата, както впрочем и останалите догмати с устата си, то в нашето съзнание това единство се е превърнало в почти отвлечено понятие или пък почти подсъзнателно ние сме подменили изконния му смисъл с наши собствени понятия. Докато в същото време единството на Църквата не е просто „негативен“ признак, който означава, че Църквата е единна тогава, когато в нея няма явни разногласия, а представлява самото съдържание на църковния живот. Единство в Христос на хората с Бога и единството – в Христос – на самите хора помежду им, по думите на Господа: „Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство“ (Иоан 17:23). „Църквата – пише о. Г. Флоровски – е единство не само в смисъл, че е една и единствена, а преди всичко защото самата й същност се заключава в повторното съединяване в едно на разделения и раздробен човешки род“2. В падналия и греховен свят всичко разделя хората и затова и затова едивството на Църквата е свръхприродно. За него е необходимо повторно събиране и обновяване на самата човешка природа – неща, които са извършени от Христос в Неговото Въплъщение, в кръстната Му смърт и Възкресение – и които благодатно ни се даруват в Църквата последством тайнството Кръщение. В падналия свят Христос е положил началото на ново битие. „Това именно ново битие на човечеството апостол Павел нарича Църква и тъкмо него характеризира като Тяло  Христово“3, т.е. като такова „органично единство на всички вярващи, че вече и самият живот на възродената личност става немислим вън от това органично единство“4.

Както обаче в тайнството Кръщение получаваме цялата пълнота на благодатта, но сами трябва да възрастваме в нея, като се изпълваме с нея, така и в Църквата – цялата пълнота на единството е дадена в Христос, но от всекиго от нас се изисква изпълняване или осъществяване на това единство, проява на това единство в живота. По този начин животът на Църквата представлява едно „съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:12-13). „Само тогава ще се изпълни главата, сиреч Христос, когато всички бъдем съединени и скрепени по най-траен начин5. Начинът пък за осъществяването на това единство в Христос с оглед съзиждането на Неговото Тяло е любовта. „Павел изисква от нас такава любов – казва св. Йоан Златоуст, – която да би ни свързвала помежду ни, правейки ни неразлъчни един от друг, и такова съвършено единение, като да сме членове на едно и също тяло“6. И накрая, в Литургията – висшето и последно въплъщение на единството на Църквата в Христос – едва след като „възлюбим един другиго“, можем да се молим: „Всички нас – причастяващите се от единия Хляб и едната Чаша – съедини един с другиго в единия Дух на Светото причастие …“ (Из Литургията на св. Василий Велики).

Така единството се оказва действително съдържание на църковния живот. Дадено на Църквата от самото начало, то е също така и цел на всеки от нас и на всички заедно – тази пълнота, към която сме длъжни да се стремим във всеки момент от църковното си битие.

Следва: Католичността на Църквата: поместно и вселенско

Превод: Борис Маринов

Източник: Прот. Александър Шмеман, „Неделни беседи и статии“, София, Фондация „Комунитас“, 2014.

Преводът е извършен според: Церковь и церковное устройство. По поводу книги прот. Польского Каноническое положение высшей церковной власти в СССР и за границей. – Във: Шмеман, А. Собрание статей. 1947 – 1983. М., 2009, с. 314-336.


1 Троицкий, В. Очерки из истори идогмати о Церкви. Сергиев Посад, 1912, с. 15. Виж също: Аквилонов, Е. Церков (научн?е определения Церкви и апостольское учение от ней как о Теле Христовом). СПб., 1894; Н. Новозаветное учение от Церкви. М., 1879.

2 Флоровский, Г., прот. Цит. Съч., с. 55. Виж също: Антоний, митр. Собрание сочинений. Т. II, с. 17-18: „Битието на Църквата не може да бъде сравнено с нищо друго на земята, тъй като там няма единство, а само разделение… Църквата е съвършено ново, необикновено и единствено по рода си битие на земята, „уникум“, който не може да бъде определен чрез никакви понятия, взети от живота на света… Църквата е подобие на живота на Светата  Троица – подоби, в което многото стават едно“.

3 Троицкий, В. Цит. съч., с. 24.

4 Пак там, с. 7.

5 Иоан Златоуст. Толкование на Послание к Ефесям. Беседа 2. – Във: Творения свт. Иоанна Златоуста в руском переводе. Т. II, с. 26-27.

6 Пак там,  96.

Posted in Богословие, Съвременно православно богословие, Църква и църковно устройство

Свързани публикации