Меню Затваряне

Мъченичеството на отец Васил от Салманово

Игумения Валентина Друмева

Свещеник Васил Дочев Проданов е роден в село Салманово, Шуменско, на 28 август 1910 г. Израснал в семейст­во на образовани хора. Баща му, Дочо Проданов, бил око­лийски управител на град Преслав, а майка му – домаки­ня. В семейството били четири деца – момчета.

Прогимназия Васил завършил в Салманово. Жаден за духовни знания, постъпил в духовното училище при Черепишкия манастир. Завършил го с успех и на 24 ноември 1933 г. се задомил за Петя Жечева от село Салманово.

За дякон бил ръкоположен в град Преслав, а за све­щеник – през 1934 във Варна от Варненския митрополит Симеон. Имали две деца: син Дочо, сега покойник, и дъ­щеря Иванка, която живее в Шумен. На нея дължим све­денията за мъченичеството на отец Васил.

Въдворен бил за енорийски свещеник първоначално в село Сини вир, Шуменско. От месец април 1939 г. до ареста му през 1944 г. бил в село Злокучен, сега Ивански, Шумен­ско.

И в двете села развил широка пастирска дейност, ма­кар и само по пет години. Пеел и служел много молитве­но. В Злокучен организирал детска трапезария за деца, чиито бащи били на фронта.

Бил много принципен и смел в проповедите си. Изоб­личавал безбожните идеи, които бързо се насаждали меж­ду младите и неопитни хора. Те лесно се възприемали, за щото узаконявали греха и обещавали материално благо­денствие.

От тези открити проповеди се засягали хората, които се борели за нов социален строй, основан на атеизма. За­това отец Васил се оказал много виновен след узаконява­не на атеистичната власт. Нямал никакви политически прояви. В това се заключавала единствената му вина.

Още на 24 септември 1944 г. бил задържан с първите жертви на новата власт. Арестували го и го отвели в Шу­менския затвор. Там прекарал шест месеца при много теж­ки условия. Измъчвали го жестоко, унижавали го, заплаш­вали го със смърт. Той не се поколебал във вярата и про­дължавал да я защитава.

Заедно с арестуваните бил изведен на „народен съд“. Съдия обвинител му бил Иван Драгоев. Той предложил да бъде осъден на пет години строг тъмничен затвор. Но има­ло „агитка“ от подкупени хора, обикновено цигани, които викали по адрес на свещеника: „Смърт! Смърт!“.

Съдията тогава предложил доживотен затвор. Той правел всичко възможно да спаси живота на невинния све­щеник, но не успял. Силни властници настоявали за смъртна присъда. Развилнялата се стихия била неудържима. Някаква демонична сила правела хората жестоки.

Имало все пак благоразумни, които твърдели, че оте­цът няма нито едно политическо деяние. Не се е провинил нито спрямо партизани, нито спрямо социалисти. С тях не е влизал в груби спорове. Той само проповядвал в защита на вярата, но много авторитетно и убедително. Затова пречел.

Осъдили го на смърт. Бил разстрелян заедно с 40 души и погребан в масов гроб. Това станало на 24 март 1945 г. Тогава бил само на 35 години. На мястото на погребение­то сега има магазин от веригата на „Билла“.

Много страдали децата на отец Васил. Сочели ги като деца на разстрелян свещеник. Не им давали бележки да учат, където пожелаят. Дъщеря му, Иванка, искала да ста­не учителка, но на бележката, която трябвало да предста­ви с другите документи при кандидатстването, пишело: „Неподходящ социален произход и обществено-полити­чески качества“.

Тя работила цял живот като счетоводителка. Преслед­ванията засягали и роднините. Братовчед й Дочо от Салманово, като фрезист бил възнаграден. Но само седмица след това го уволнили от работа, защото чичо му – отец Васил бил свещеник, разстрелян от народната власт.

В Шумен, в параклиса при гробището, има паметна плоча с имената на убитите 41 души. Името на отец Васил се чете и на паметника в София пред НДК, между убитите, от които са посочени около 2000 души. Най-скъпоценното обаче остава, че името му е написано на небесата между българските свещеномъченици от най-ново време, пост­радали за Христа.


 

По спомени на Иванка Василева Помакова – дъщеря на све­щеник Васил Дочев, предадени на 10 април 2009 г. Живее в град Шумен, ул. „Софроний Врачански“ № 14, вх. 4, ап. 13.

Източник: „Български свещеници, пострадали за вярата в най-ново време“, том 7

 

 

Posted in Мъченици и изповедници през атеистичния режим, Памет

Свързани публикации