Меню Затваряне

За вярата по ученически

Свещ. Кирил Синев

На Андреевден имах духовната радост да придружа група ученици от гр. Търговище (Румъния) в тяхното поклонение до Басарбовската света обител. Пътуването бе организирано с посредничеството на отец проф. Георге Сафта, бивш директор на семинарията в Търговище. Разказах им историята на манастира, на преподобни Димитрий, обявен и за покровител на тяхната столица. Запознах ги с основните исторически периоди от българската ни история, както и значението на гр. Русе. Когато пристигнахме в св. обител те се изкачиха до скалната църква. В подножието на каменното стълбище пристигна инвалидната количка с един ученик. Впоследствие видях в списъка, че се казва Алексанру, от 10 Б клас на Педагогическия колеж „Константин Кантакузино”. Той се бе засилил да последва учениците си по стъпалата. Казах на роделите му, че стъпалата са мокри, може да се подхлъзне, по-добре да не рискува. Майка му отвърна: „Е, до тук дойдохме, запланували сме си го да се поклоним на св. Димитрий“. За мое учудване Александру грабна патериците и подпиран от родителите му изкачи 50-те стръмни стъпала. С основната група ученици се отправихме към манастирския храм „Преображение Господне“. Монах Василий ги помаза при иконата на преподобния. Учениците произнесоха Господнята молитва „Отче наш“ и благоговейно се прекръстиха. Казвам „благоговейно“, защото като че ли у нас подобно нещо не се среща. Хората масово не знаят какво означава бавно и съзнателно прекръстване. Или правят неуспешен опит да „се прекръстват“ при лоша поличба, само не и от вяра… Казвам го с дълбоко съжаление.
А ето, тези деца не ги е срам, напротив ясно изповядват своята вяра, защото знаят, че православната вяра е неразделна част от тяхната самоличност. Който осмива вярата си, той се надсмива над себе си. Отвъд Дунава вярата се изповядва ясно и с достойнство. Изповядването на вярата е съвсем в природата на нормалното. Точно обратното, непознаването и неизповядването на вярата е израз на ниска култура и възпитание. Такъв човек бива игнориран от обществото.
След като казаха „Отче наш“ учениците, ръководени от учителката им по музика изпяха някои от най-любимите румънски рождественски песнопения, като „Днес Христос се роди“. Попитах учителката кога са се подготвили. Тя отговори: „Нямаме време за губене. След 2 седмици имаме Рождественското тържество. Репертоарът ни е готов“.
В края на деня казах на групата, че се прибирам, ако някои искат да се поклонят в Катедралния ни храм и желаят да посетят музейната експозиция, да дойдат. Семейството на Александру беше твърдо решено, че искат да се поклонят и в катедралата. След като се помолиха в най-старата русенска църква Александру отново чевръсто изкачи с патериците стъпалата на храма.

На фона на тази искрена ученическа вяра някак странно звучи констатацията на наши светски преподаватели, които като видели тържество организирано в чест на църковно събитие попитали подготвилата ги учителка: „Не звучи ли много религиозно?“. А иначе суеверията се приемат за „чиста вяра“ и тях никого не укорява, напротив, практикуват се редовно, дори и от хора възприемащи се за част от интелигенцията. Въпросът на дневен ред е докога ще се противим на Бога? Христос чука и очаква да отворим вратата на сърцето си, която обаче няма външна дръжка.

А ние ще продължим в храма, по време на св. Литургия да се молим редовно за „благочестивия и православен български народ, правителството и христолюбивото наше войнство“, „за този свят храм, и за тези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него“, „за този град, за всеки град и страна и за онези, които с вяра живеят в тях“, „за милост, живот, мир, здраве, спасение, посещение и освобождение от греховете на Божиите раби всички благочестиви и православни християни, които живеят и пребивават в тази енория и в този град…на Господа да се помолим“.

Ето в утрешната неделя (10-та след неделя подир Въздвижение) ще чуем как Спасителят изцерил прегърбената жената, която от 18 години страдала от немощен дух. Ще поговорим за духовната прегърбеност съдържаща 7-те смъртни гряха, между които гордостта включваща: безбожие, неверие, ереси, магьосничество, убийство, непочитане на родителите…

И ще си спомним за вярата по ученически на „най-малките Христови братя“, като не забравяме, че „Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7), като си мислим за отговорността ни към духовното възпитание на подрастващите.

А отец Сафта твърдеше, че групата била светска, учениците се интересували само от дискотека и нямали нищо общо с Църквата. Мисля си: „Е, ако това е светска група означава, че нивото на общата им култура е много високо“. Действително в Румъния съществува високо нравствено-културно ниво на обществото. И не случайно хората на културата са лицето и адвокатите на религиозното образование в Румъния, както стана ясно по време на Международен семинар на тема „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи: цели, методика и резултати“ проведен в Русе през октомври 2017 г.

Тези ученици от педагогическия лицей са утрешните преподаватели. На каквото са ги научили, на това и ще научат те новото им поколение. Аз лично бих им писал по една десятка в бележника, като съм уверен че Словото Божие е попаднало на добра почва в техните чисти сърца.

30.11.2019 г., св. Андрей Първозвани

Коментарът е от фейсбук профила на автора и е публикуван с неговото съгласие.

Виж по-долу видеото: „Румънски коледари в Басарбовския манастир“

Posted in За децата в Църквата, Мисия, Публицистика, Съвременност