Меню Затваряне

Какво можем да очакваме от братствата?

Във връзка с разговора за дяконията  и мисията на Църквата, а също и за това как не само клириците ни, но и как ние изпълняваме задълженията си като християни към социално слабите и немощните, публикуваме един отчет за дейността на християнските братства в България за 1938 г. Когато разговорът се води днес, трябва задължително да хвърлим поглед и назад, към “Другата България” и да почерпим от нейния опит. Очакванията на много християни са само и единствено към техните клирици, но процесът е двустранен, тъй като Църквата сме всички ние. Ето как са развивали своята религиозна, мисионерска и социална дейност и как са давали публичен отчет за нея християнските братства в България в миналото.

Отчет за дейността на Общия съюз на Православните християнски братства в България през братствената 1937-1938 г., с представен на единадесетия редовен годишен съюзен събор, свикан в гр. Пазарджик на 16, 17 и 18 октомври 1938 г.

Думата е за Православните християнки братства. Инициативата на тяхното основаване се появи през 1904-1905 година. Тяхното право на съществуване дълго време се отричаше. Мнозина духовници ги смятаха за излишни. Някои и досега ги смятат за такива и не поклащат и малкия си пръст в подкрепа на тая инициатива.

Въпреки това, числото на братствата всяка година расте. Много техни противници в миналото, сега са усърдни техни ръководители. Числото на братствата е достигнало 700-800 в градове и села.

Дали братствата са полезни или не? Дали Църквата може да очаква нещо от тях? Тоя въпрос се разглежда често в нашия църковен печат. Изказват се най-противоположни мнения. Това ме застави да кажа и аз няколко думи. Не мисля, че мога да отговоря на поставения въпрос във всичката пълнота. Не мисля, че ще задоволя всички. Ще се задоволят и насърчат тия, които считат братствата за полезни и навременни и с усърдие работят за тяхното организиране и преуспяване. Ще се намръщят тия, които само критикуват и отричат братствата, а нищо не работят в енориите си, или само сеят без да месят.

Кое предизвика основаването на първите братства? На първо място нуждата от системна, организирана борба със сектантите. Те винаги са смели и нахални. Те се навират в душите и сърцата на неутвърдените наши пасоми и ги отвличат от Църквата. Не само ги отвличат, но ги настройват и ги правят върли врагове и противници. Страшно е да слушате довчерашен наш енориаш, когото сте кръщавали, венчавали и причащавали да се гаври със свещените предмети, да се подиграва с тайнствата и да хули свещеника. Сектантите атакуват Църквата, че била мъртва, не просвещавала, умишлено държала своите членове в невежество, не благотворила, не живеела с нуждите на своите пасоми. А себе си хвалят с усърдие в просвета и благотворение. За да се отбие атаката и да се спре пакостната дейност на сектантите, налага се работа в това направление.

На второ място братствата, като помощни организации на Църквата, имат да продължат делото на Спасителя. Да спасяват. Да ловят човеци. Да строят живата Църква от живи души – съзнателни християни. Ще кажат някои: та ние нали сме православни християни? Имаме си вкъщи икони, палим си кандило, кръстим се – размахваме небрежно ръка, ходим и в църква кога раздават върба. Това не стига ли? Това съвсем не е достатъчно.

Така, иконата, кандилото, кръстенето, ходенето сегиз-тогиз в църква още не е християнство. Християнството е живот, не е форма. Трябва да се подредят материалите. Да се разбере на всяко нещо значението. Да се постави на мястото си според значението си.  Да се осмисли всичко това, което ние вършим машинално, без да разбираме смисъла и значението му. Каква полза ако ние имаме образа на Спасителя в къщите си, а образа Божий в душите си сме обезобразили. Какво ще ни ползва запаленото кандило, ако кандилото в душите ни е изгаснало?

Потребен е строеж! Тоя строеж подеха братствата. Не да разтурят, както някои клеветят, а да градят Църквата. Да създават, за да осъзнаят християните. Да се чувстват християни, да мислят, да действат, да живеят като християни.

Според това се поставиха и задачите на братствата. В устава на братствата на първо място стоят тия задачи: Просвета и благотворение. Най-напред да се просветят, да се научат, а после да заживеят като просветени – като християни – да проявяват милост, да благотворят.

Просветата е първата задача на Църквата. Най-важното задължение на свещеника, възложено му от Спасителя. „Идете по света и научете всички народи“, поръча Спасителят на учениците Си.

Някои казват: „Ние и без братства можем да вършим тия работи!“ Вярно е, че може и трябва да се върши, но безспорен факт е, че не се върши особено от тия, които така говорят. За това се налага да се впрегнат в братството.

Неоспорим факт е, че проповедта в Църквата, макар и редовна, е недостатъчна. Времето за нея е малко. Не можеш да отделиш от богослужението повече от 10-15 минути. Не могат за толкова късо време да се разяснят в пълнота всички неща, които трябва християнът да знае. Който свещеник иска да изпълни дълга си съвестно, трябва да уреди извънцърковни беседи. А за това е необходима организация. Потребен е план. Трябват сътрудници-апостоли. Нали и сам Спасителят си избра 12 апостоли, а имаше в помощ и други 17, на които възлагаше и разпределяше работата – пращаше ги из градове и села да разнасят Неговото слово. Братството не е нещо отделно от Църквата, а събиране, групиране на ревностните, будните, дейните за системна работа. Тия сътрудници на свещеника ще се занимават с техническата работа по уреждане на сказките.  Ще търсят салон, ще го подредят, ще разнесат покани, ще разпръснат книжнина. Те са Мартинската работа, за да може свещеникът по-спокойно да се занимава с проповедта на словото. В състава на братството се предвижда избиране на настоятелство (10-15 души), проверителен съвет и няколко комисии (от по 15-20 души). Това значи да имате на разположение около 40-50 души из разните части на селището, готови да изпълнят всяка поръчка на свещеника около работата на Църквата. Това е един апарат в ръцете на свещеника. Тоя апарат с малко труд може да се постави в движение. Тоя апарат е потребен и за благотворението на църквата. Има ли нужда да доказваме, че църквата е призвана да благотвори? А благотворение без организация е напразно пилеене на средства. Ако ние имахме добре организирана църковна благотворителност, нямаше да се създава специален закон, който ни оспорва правото на благотворение и предпочита кметовете и стражарите.

Образуваното братство е един начин, един план за строежа на църковния живот. Тоя план, приложен на много места в страната, дава добри резултати. Отричат ни само тия, които си затварят очите и си кривят душите.

  1. Братството спасява души. Много хора има върнати от заблудите на сектантите. Мнозина са се отвърнали от греховния порочен живот и са заживели като добри православни християни. В много семейства е внесен мир.
  2. Работата на братството засилва църковния живот. Прави християните съзнателни, живи камъни, които се вграждат от живата църква.
  3. Работата в братствата издига авторитета на свещеника. Християните виждат непрестанните грижи на свещеника за тяхното спасение и започват да го ценят повече. Той се сближава с тях. Те добре го опознават. Виждат материалното му положение. Изчезва хладнокръвието и студенината, от което често свещеници се оплакват. Свещеникът се проявява като истински баща на своите духовни чада с грижите за просвета и подпомагане на своите енориаши.
  4. И друга полза има от братствата. Тя е, че християните стават взискателни към свещеника. Искат от него да бъде последователен, да бъде светилник, който да гори и свети, да бъде истински пастир. Това налага на свещеника да бъде внимателен и строг към себе си. Когато говори и изобличава разни пороци, той трябва да е чист от тях. Тогава ще бъдат силни неговите слова и ще дадат резултат.

Ето защо трябва да застанем на поста си и с упоритост да пазим своята вяра и църква. Да образуваме във всяко селище братство. Да съберем оцелялото. Да го просветим и разпалим апостолска ревност у своите християни. Да работим с усърдие. Да разпалим повече огнища на Христовата любов. Да издигнем повече светилници на Христовата светлина, ако искаме да стане по-топло и по-светло в нашата измъчена страна.

Свещеноиконом Г. Стайков

Отчет на Съюзния съвет

I. Общи сведения.

Организация

В състава на Общия съюз на Православните християнски братства в България, влизат всички Православни християнски братства, които са обединени в Околийски и Епархийски съюзи.

В повечето епархии са организирани такива съюзи, но и през тази отчетна година, преживяха организационен период.

Летуващите в Съюза братства отговарят на чл. 6 от устава на общия съюз – имат свои устави, одобрени от Св. Синод. Същите бяха потвърдени от  Министерството на вътрешните работи и народното здраве, но по силата на параграф 3 от Наредбата закон за „Държавния надзор върху дружествата и здружаванията“, публикуван в „Държавен вестник“, брой 77 от 8 април т.г., трябваше отново да бъдат преутвърдени и понеже всички братства са подали заявление до Министерството, за преутвърждаване, считат се всички братства за редовни.

В началото на отчетната година, братствата бяха на брой 705 с 38 403 братствени членове. През годината се увеличиха със 69 братства и 22674 членове, а престаната да членуват 4 братства с 1155 братствени членове, така че сега членуват в Съюза 770 братства с 39 922 членове.

С В Е Д Е Н И Я

За броя и движението на братствата, разпределени по епархии

10012

II. Религиозно-просветна дейност

И през отчетната година, ръководствата на братствата, според условията, които са имали, бяха положили всички възможни усилия и дадоха още по-добри резултати, в своята религиозно-просветна дейност, изразена в следните цифри:

А) изнесени са от ръководителите на братствата 11 995 беседи и сказки на религиозно-просветни теми. В много братства са поканвани и специални сведующи лица, които са изнасяли сказки и реферати за здравни, стопански и други теми;

Б) уредени са били 283 забави, духовни концерти, братски срещи, коледни елхи и коледувания;

В) неделни училища през годината са имали 15 братства;

Г) в 31 братства са били уредени Библейски курсове за изучаване Словото Божие;

Д) 126 братства са участвали в църковно богослужение чрез общо пение, или уредени свои хорове;

Е) разпространената чрез братствата религиозна книжнина, през изтеклата година възлиза на 53 518 екземпляра;

Ж) 265 братства имат библиотеки с 11 333 тома книги, и

З) през годината в 341 братства са уредени екскурзии и поклонничества в святи и исторически места.

10012

III. Благотворителна дейност

Християнските братства и през отчетната година, развиха своята благотворителна дейност, в рамките на скромните средства, които са добивали от членски вноски, доброволни дарения, от изнесени духовни концерти, утра, коледуване, томболи и от отпуснатите скромни помощи от касата за обществено подпомагане чрез органите ѝ.

Подпомогнати са:

А) 10 860 бедни нуждаещи се, с 659 186 лева;

Б) издържани са 4 сиропиталища, 17 старопиталища, 4 нощни подслони, 21 безплатни трапезарии, 6 кухни за възрастни бедни и 10 дневни детски подслони, детски градини и др.;

В) подпомогнати са 50 други благотворителни институти;

Г) 158 братства са подпомагали в натура: дрехи, покъщнина, храна и др.;

Д) 19 братства са имали трудови часове за благотворителни цели, и

Е) изразходвано е за горните инициативи, освен индивидуалните подпомагания, 2 769 408 лева, като са подпомогнати 11 254 нуждаещи се.

10014

IV. Материално положение

Материалното положение на братствата се състои: в спестени суми, във фондове и в движими и недвижими имоти.

В края на отчетната година е имало: а) спестени суми 1 112 322 лева; б) фондове на сума 946 338 лева, и в) стойността на недвижимите и движими имоти 3 447 296 лева. Подпомогнати са от органите на касата за обществено подпомагане от църкви и частни лица 127 братства със сумата 2 103 724 лева.

100141

От изложените до тук цифри и данни за религиозно-просветна дейност, за благотворителна дейност и за общото материално състояние на братствата и от сравнителната таблица изложена по-долу се вижда, че през отчетната година общите резултати са много по-добри в сравнение с миналата отчетна година, въпреки че има цифри, които през изтеклата година пропуснати бяха да се покажат, а някои суми бяха слети, но ги взехме пред вид.

4е

V. Съюзен съвет

Състава на братствения съюзен съвет, под Главното ръководство на Негово Високопреосвещенство Св. Софийски Митрополит, г-н г-н Стефан, е същия – миналогодишния.

VI. Съюзни издания

Сп. „Християнка“

През отчетната година, списанието излезе в 10 книжки – от 7 до 10 книжки за VII година с тираж 4000 броя и от 1 до 6 включително за VII година с тираж 3000 броя.

Пласирането на списанието и уреждане на сметките на абонатите и през тази година, нито в повече, нито в по-малко, не се различава от другите години, въпреки писменото подканване през течение на годината, въпреки пожеланията, изказани в миналогодишния събор.

В началото на отчетната година бяха останали неизплатени абонаменти:

4
6-1.jpg

Драги делегати,

По резултатите в току-що прочетения отчет, Съюзния братствен съвет няма да прави никакви заключения. Предоставя се Вам, да се изкажете и да дадете директиви и пожелания за бъдеща дейност, обаче не искаме да минем без да не обърнем вниманието ви, върху по-дейните братства, които са виновници за много от изложените в отчета добити в плюс резултати.

По сведенията за религиозно-просветната и благотворителна дейност, съюзната управа констатира, че в доста братства, ръководствата, во главе с благоговейните отци-ръководители, са положили големи грижи и старания, благодарение на които са добити посочените резултати. Много от тези братства, за проявената дейност, са препоръчани от епархийските началства.

Съюзният братствен съвет, в заседанието си на 11 този месец реши: да впише в отчета всички по-дейни братства, с препоръка Събора да им изкаже похвала, която да се впише в протокола на Събора и да се публикува в съюзния орган – сп. „Християнка“.

Православни християнски братства: от Варненска епархия „Св. арх. Михаил“ в гр. Варна; „Св. Ив. Рилски“ в гр. Варна; „Св. Параскева“ в гр. Шумен и „Вяра, Надежда и Любов“ в гр. Шумен.

10007

Финансова част

Доклад на проверителния съвет пред XI събор на общия съюз на православните християнски братства в България

Миналогодишният събор преизбра поверителния съвет в стария му състав: прот. Ив. Юлиев от гр. Пловдив, г. Матей Венков от гр. София и г-жа презвитера Константина Ташева от гр. Плевен. По силата на възложения му мандат и в изпълнение на чл. 18 от съюзния устав, проверителния съвет излиза пред делегатите на XI събор с настоящия доклад за финансовото състояние на Съюза, обхващащ от 16.IX. 1937 год. До 26.IX. 1938 година.

През отчетния период проверителния съвет в пълен състав е извършил две ревизии на Управителния съвет: първата през дните 21, 22 и 23.III. 1938 год., а вторите през дните 22, 23, 24 и 25.IX.1938 година.

В съюза се водят следните сметководни книжа: дневник – главна книга, приходни квитанционни кочани, операционни приходни и разходни бележки, отговарящи на операциите в главната книга, с приложени към тях разходо-оправдателни документи, всички спомагателни книги, според отделните сметки в главната книга, контролна-касова книга и книга за чековите извлечения, а самите чекови извлечения са добре подредени и запазени.

Проверителтния съвет извърши щателен преглед на гореизброените книжа. Въз основа на този преглед, ние и тази година сме в състояние да докладваме на събора, че съюзното сметководство, поставено миналата година на здрави основи, се е развивало през отчетната година по начин напълно задоволяващ и дори надхвърлящ всички наши изисквания. Освен стереотипните за всеки доклад фрази за редовност в книжата, проверителния съвет счита за необходимо да подчертае като един голям актив на завеждащите съюзното сметководство яснотата, постигната в паричните отношения между братствата и съюза. Всички задължения на братствата към съюза се знаят и се дирят. Това е гаранция за финансовото закрепване на съюза. В това ни убеждават и долните цифри.

В деня на приключването – 26.IX. 1938 год. Положението на съюзните сметки е следното:

10009
7
10
5е

Източник: сп. “Християнка” – орган на общия съюз на православните християнски братства,  кн. 7, 1938 г.,

Posted in Другата България, Дякония и мисия, Мисия