Меню Затваряне

Мъченичеството на отец Димитър от Злогош

Игумения Валентина Друмева

Село Злогош, Кюстендилско, е старо селище. Спо­ред местното предание в него през робството има­ло един смел човек, който се казвал Гошо. Той защитавал селяните от произволите на поробителя. Турците го на­рекли „зъл Гошо“. Поради това селото получило такова име. Жителите му обаче виждали в своя благодетел скъп закрилник и в противовес на „Злогош“ започнали да го наричат „Златош“. Но то останало с първото си название.

Много приветливо е това село, а на една височина се издига църквата „Свети Димитър“. Построена е през 1878 г. Преди това на нейното място имало поставен кръст, сле­да от стара светиня, разорена от турците. Там на празник отивали селяните и просели небесната закрила на Солун­ския Чудотворец.

Наоколо има много махали. Селяните сега изброиха по име 12. Злогош обаче било средищното селище. Една от махалите – Мушикарска, дала един свещенослужител на светата ни Църква. Той бил отец Димитър Евтимов Петров.

Завършил прогимназия в Злогош. Селото тогава било голямо с 1130 жители. Имало в него три училища, защото от всички махали идвали деца да се учат. След това завър­шил семинария и се задомил за Евга. Така наричали през­витера Евангелия.

Сега в селото има само 35 души, все възрастни. Пом­нят отеца, разказват общи неща от неговия живот, но би­ографични данни не могат да посочат. Кметският намест­ник Васил Аризанов, млад човек, знае само, че отец Ди­митър е бил убит през септември 1944 г.

Много отзивчив и любезен, той ни заведе в църков­ния двор и ни показа една надгробна плоча, на която е написано името на отец Димитър. Гробището на всички махали се намира там. Към олтарната част на двора се намира паметна плоча на майката на отеца Вена Евтимо­ва, както сочи надписът. Тя е починала на 3 март 1947 г. на 72 години.

Под нейната снимка е снимката на отец Димитър, но той не е погребан там. Неговият гроб, както на всички избити свещеници, не се знае.

Майката живяла само три години след смъртта на сина си свещеник, с когото се гордеела. Тя поръчала на дъщерите си да сложат снимката на отеца до нейната. Да се знае, че го е имало. Отецът имал няколко сестри, а той бил единствен син. Мъката на майката била неизказана.

Двете му сестри, Сава и Стана, се погрижили да из­пълнят заръката на майка си и да има къде да поплачат за любимия си брат. И духовните му чеда се спирали при този гроб и спомняли добрия пастир.

От снимката се вижда, че той бил с много благовидна външност. С голяма брада, красив, млад, одухотворен. Всички от селото го обичали. Нямал политически прояви, нямал врагове в онова смутно време. В селото нямало пар­тизани. Той си гледал спокойно духовната работа.

Но след 9-ти септември през селото минали партиза­ни от Рило-родопския партизански отряд. Те обикаляли по махалите и утвърждавали новата власт според дадени­те им инструкции. Трябвало обезателно да има жертви, да се пролее кръв, защото те „вършели“ революция. В Злогош избрали за жертва свещеника, защото революцията им утвърждавала безбожната власт.

Новите местни управници не бивало да се противо­поставят на „борците“ за социална правда и се съгласява­ли на всичко. Но след време сигурно им затежавало на съвестта. Затова в селото не са известни много насилия над вярващите.

Но постепенно, особено младите, се обезверявали и животът в тихото село се променил, изчезнала някогашната топлота между селяните.

След като се разбра как е пострадал отец Димитър, не ни изненадаха думите на читалищната работничка, ко­ято ни уверяваше, че там никога не е имало насилие над религиозната съвест на хората. Тя самата, дъщеря на пар­тиец, била кръстена в храма без пречки.

Отецът станал жертва на една необуздана стихия, ко­ято помитала след себе си много невинни хора. Обявили, че отецът е „изчезнал безследно“, както се казвало при такива случаи. Официални данни потвърждават точната истина, че той е бил жестоко убит на 12 септември 1944 г.

През нощта го арестували, извели го от селото заедно с други арестувани и го убили. Гробът му не се знае. Всич­ки селяни, които заварихме на малкия селски площад, от­говарят на въпросите по един и съши начин: „Погубиха го! Ей така си отиде!“.

Не е съден от „народен съд“. Ако е бил съден, едва ли щяло да се намери човек от селото да вдигне глас против него. Добрият свещенослужител си отишъл „ей така“. За него жалели 12 махали. Нямало го злият Гошо да го за­щити от едноверните палачи.

Потекъл по друг начин животът в селото. Новите уп­равници трябвало точно да изпълняват нарежданията „от­горе“. И те вършели това, което произволно се вършело навсякъде.

Отнели къщата на отец Димитър. Това навежда на мисълта, че той е бил съден посмъртно, за да бъде огра­бен имотът му. Майка му останала без дом. Нейното сър­це не издържало повече от три години.

Свещеническият дом първо направили склад на мест­ната кооперация, а после читалище. И в този дом, където горяло кандило и се принасяли молитви, започнали да се провеждат събрания и агитки е атеистична насоченост.

Младите хора не осъзнавали какво вършат, те граде­ли своето „светло бъдеше“ върху нещастието на други. А старите спомняли доброто минало и тъгували за отец Ди­митър. Той бил убит на 48 години. От това можем да напра­вим заключение, че е роден около 1896 г.

Сестрите му водели дела да спасят къщата, но без успех. Помръкнала радостта в душите на хората. Доверие­то изчезвало. Атмосферата се променила. Църквата се за­немарила. Имало поставени лица да следят кой влиза в нея.

Като убили „попо“, както на местен диалект се изра­зяват селяните, хората започнали да се отдръпват от Бо­жия храм. Зачестили безнаказани кражби. Шест икони от горния трети пояс на храмовия иконостас били открадна­ти. А всички те са от възрожденско време. На една от тях е отбелязана годината 1883.

Досега малкото останали жители на Злогош, когато посетят гроба на свой близък покойник, непременно се отбиват да прелеят и гроба на отец Димитър, въпреки че той е символичен. А отецът ги гледа кротко от снимката и ги благославя. Отиват си утешени. Там могат безмълв­но да разкрият теготите си.

Село Злогош има свой мъченик, който молитвено покровителства от небесата праведни и заблудени и по за­коните на светостта се моли най-усърдно за душите на своите убийци.

По спомени на Васил Григоров Аризанов – кметски намест­ник на Злогош и клисар на църквата, предадени лично на 28 ав­густ 2009 г.

Спас Райкин, Проблеми пред българската емиграция в чуж­бина. Проблеми пред Българската Православна Църква. С., 1993, с. 22-23.


Източник: „Български свещеници пострадали за вярата в най-ново време”, Том 8

Posted in Мъченици и изповедници през атеистичния режим, Памет

Свързани публикации