Меню Затваряне

Св. Фуейлон и вълкът

Автор и превод: Вера Давидова

Това е изображение на св. Филан (Фуейлон на гелски) – ирландски и шотландски светец от 8-ми век – и историята с вълка.

От уикипедия се разбира, че историческата достоверност около житието на светеца не е напълно изяснена и че съществуват две личности с това име. Единият светец се чества на 20 юни, а другият – на 9 или 19 януари.

Изобразеният свети Филан (Фуейлон) е с ирландски царски произход. Според западните автори големи части от неговото житие са легендарни.

Смята се, че името “Филан” означава “малък вълк” на гелски*, образувано от умалителното faol, което е старинна форма за вълк. На гелски името се произнася “Фуейлон”.

Св. Фуейлон приема монашество в Ирландия и през 717 г. се преселва в Шотландия като отшелник заедно с майка си, принцеса св. Кентигерна, с чичо си св. Комган, братята и сестрите си. По-късно се премества и става игумен на манастир.

Твърди се, че св. Фуейлон е притежавал дар да изцерява болни, както и че лявата му ръка е светела в тъмното и той я е използвал, за да си свети, докато преписва Свещ. Писание. (В тези тъмни северни земи, където светлината е много оскъдна, това може и да е било възможно). Смята се за покровител на душевно болните.

Историята, изобразена на тази картина, е съвсем подобна на история от познатите ни източни отци отшелници (свети Герасим и лъва) – за магарето, което било изядено от лъв, заради което лъвът бил уговорен от светеца да се натовари, за да пренесе товара, който магарето е трябвало да пренесе.

Ето и историята на свети Фуейлон и вълка:

Когато светецът орял нивата близо до Килин, един вълк изял вола му и светецът не можел да свърши оранта. Тогава на вълка бил поставен geis (някакъв вид „магия“ – като „заклинание“ – в ирландския фолклор идиосинкратично табу: нещо като задължение или забрана, подобно на това да си под някакъв обет или запрещение, но с магически оттенък) и той трябвало да заеме мястото на вола и да свърши неговата работа!

Макар и историята да е по-скоро легенда, връзката с името на светеца е очевидна.
На картината виждаме вълка, който е изял вола на свети Фуейлон, впрегнат в хомота на изядения вол.

Тази картина е нарисувана от отец Серафим, румънски монах със светското име Лео, който в настоящия момент е посветил времето си да основе монашеска общност на остров Мъл и на останалите острови в западна Шотландия, посветена на всички келтски светци. Островите са много студени, изолирани, брулени от ледения северен вятър и от студения Атлантически океан, затова навярно някои търсещи Бога и монашеския живот хора ги намират за идеално място за подвижничество.

Отец Серафим рисува нестандартни, но много красиви и изразителни “икони”, които разказват за живота на потъналите в неизвестност за нас келтски светци. Ето линк към страницата на монашеската общност: https://mullmonastery.com/

А ето как сам художникът тълкува своята картина:

“Ако се помолите малко, иконата изведнъж се превръща в образ на благостта на светеца. Благостта на родителското усилие едновременно да обича и да възпитава. Това е икона на битката, през която преминава обичащото сърце, когато е изправено пред нуждата от това да наставлява или да наказва. Любовта наказва така, че поучава, а не смачква; любовта поправя така, че помага на другия да израства в неговата истинска идентичност (Бог е сътворил вълка да служи на човека, и в своето послушание вълкът намира своя истински смисъл), а не като деформира неговата идентичност…” (това е написал художникът и основателят на манастира).

И още:
“Когато любовта ни учи, не съществува битка на воли. Всъщност, тук не присъства човешката воля – единствената воля тук е Божията”.

“Когато се вгледаме в лицата на двамата “герои”, виждаме, че е противно на любовта на светеца да наказва, както че е противно на падналата природа на вълка да отдава послушание. Въпреки това виждаме как двамата се покланят един на друг и така и двамата се покоряват на Божията воля.

Ръцете, които налагат послушание, приличат повече на милващи и благославящи ръце. Този, който има власт, е застанал в поза на послушание. Когато погледнем светеца и вълка, е трудно да различим кой от двамата на кого е послушен, защото и двамата са послушни на Бога, и двамата се покланят един на друг.

Човечеството е призвано да ползва сътворения свят в любов, а не да злоупотребява с него с безразличие. Човекът е призван да помогне да се възпламени отново истинската идентичност на сътворения свят, а не да я разрушава. Защото в крайна сметка – и това никога не трябва да забравяме! – именно чрез нашето собствено грехопадение ние, хората, сме довели цялото творение в падналото му състояние!

Лицето на свети Фуейлон изразява точно това помнене. Това животно е убило, то е паднало, заради нашата паднала природа и заради нашата собствена греховност“.

Ето и текстът на английски: icons.mullmonastery.com

Източник: Лична страница на Вера Давидова


* Ирландският и гeлският са два местни езика, използвани в Северна Европа. Гелският е келтски език, който е категоризиран на три езика, известни като ирландски гeлски, шотландски гeлски и манкс. Ирландският гелски е известен още като ирландски и е официалният и национален език на Ирландия. Ирландският е галски език. Това е ключовата разлика между ирландски и галски (бел. ред.).

Posted in Келтски светци, Святост, Християнство на Запад

Свързани публикации