Меню Затваряне

Света Тейни – закрилница на пострадалите от насилие

Текст и превод: Вера Давидова

Из поредицата “Келтски светци”

Историята за света Тейни (или Тенеу, както е старото й име) повече прилича на приказка или легенда, отколкото на истина. Тази шотландска принцеса от началото на 6-ти век е почитана като светица заедно със своя син Кентигерн, известен като свети Мунго – просветителя на бритоните[1] и основател на Глазгоу.

За нея се знае много малко, но заедно със сина си тя е почитана като покровителка на един от най-големите градове в Шотландия.


“Света Тейни забременява, след като е изнасилена, в почти детска възраст[2]. Тя е била толкова наивна в младостта си, че нейният насилник, който е бил уелски принц, успял да я убеди, че всъщност е жена, и че този акт на насилие е нормално и характерно поведение за жените. Когато бременността й станала явна, семейството на Тейни я отхвърлило и се опитало да я убие, като я блъснало от една скала. С Божията помощ Тейни оцеляла при падането и успяла да отплава в една малка тръстикова лодка от устието на река Форт до Кърлос, където стигнала до монашеската общност на свети Серф. Там тя родила момченце – бъдещия светец Кентигерн, наречен от Серф Мунго, което означава “мил, скъп, любим.” Благодарение на св. Серф, Тейни приема християнската вяра.

На иконата светицата е в малката си лодка, обвила ръце в опит да защити невинния живот, който носи в утробата си. Христос сякаш по никакъв начин не присъства. Това е нарочно – то символично изобразява начина, по който човек преживява ужаса от насилието. Когато светът ни удари с омразата си, ние проектираме тази жестокост върху Христос, и така издигаме стена между себе си и единствения ни Извор за лечение. Страданието от насилие е като “заслепяваща” тъмнина, то е подобно на смъртта, в която няма никаква светлина, никаква надежда, никаква искрица живот. Чак по-късно, когато погледнем назад виждаме, че Бог, Когото сме мразели, е бил ръката, задържала ни като лодка на повърхността на морето, и водила ни обратно към живота.

Моята баба казваше, че Христос е като земята, защото подобно на земята, Той е способен да превърне най-отвратителните неща в най-красиви цветя и хранителни плодове. Също като земята, Бог поема нашата греховност и ни връща в замяна любов и прошка. Също като земята, Бог приема нашата обезобразена същност, насечена и разкъсана от злоупотребата на света. Също като земята, Той възвръща нашето истинско “аз”, излекувано и още по-красиво отпреди – по същия начин, по който заравяме изгнила ябълка в земята, а тя ни връща младо и красиво ябълково дърво.

Светът погребва в Него едно младо изнасилено момиче и нейното дете. Христос ги поема и ги връща на този жесток свят като двама прекрасни светци, готови да пожертват живота си за спасението на същия този свят, който е злоупотребил с тях. Днес св. Тейни и св. Мунго са сред най-обичаните келтски светци и свети покровители на тези места, където светицата някога е била отхвърлена и блъсната от скалата към смъртта.

Животът на света Тейни носи надежда, която струи от отвъд този свят. Тази икона изглежда толкова подходяща за края на една година и началото на Новата. Да ни дава Христос сили и любов, за да погребем в Него всичко онова, което е тъмно, което е било зло през изминалата година, и да встъпим в Новата година с лекота и светлина, без бремето на омразата, без тровещото вкопчване в каквато и да е тъмнина.

Нека погребем всичкото зло в Христа и нека вярваме, че в замяна Той ще ни даде Своята прошка и Своята любов.”

Иконата и текстът, с някои мои добавки и пояснения, са на йеромонах Серафим Алдеа от манастира на “Всички келтски светии” на остров Мъл, Шотландия.

Паметта на св. Тейни се чества на 18 юли.

Използван източник: icons.mullmonastery.com


[1] Бритонците са древен келтски народ, населявал Великобритания поне от тамошната желязна епоха до Средновековието, когато културата и езикът им се разклоняват в модерния уелски (Уелс), корнски (Корнуол) и бретонски (днешна Франция). Бретонците са считани за една от шестте келтски нации наред с Уелс, Корнуол, Шотландия, Ирландия и остров Ман.

[2] Интересно сходна е съдбата на майката на просветителя на Уелс св. Дейвид – св. Нона. За нея също се твърди, че е била изнасилена от принц.

Posted in Келтски светци, Святост, Християнство на Запад

Свързани публикации