Меню Затваряне

Св. Никодим Светогорец за причастяването по време на чума

Отец протодякон Анрдей Кураев споделя в личния си блог тълкуванието на св. Никодим Светогорец на 28 правило на Трулския събор за причастяването по време на чума. Правилото на Двукратния (Трулски) събор гласи:

“Понеже ни стана известно, че в различни църкви във време, когато се донася грозде на жертвеника, по някакъв вкоренен обичай свещенослужителите, съединявайки го с безкръвната жертва, раздават по такъв начин и едното и другото наедно на народа, определяме: занапред никой от свещения чин да не върши това, а да раздава на народа само приноса за оживотворяване и за опрощаване на греховете; гроздето пък свещениците да приемат като пръв плод и, като го благославят отделно, да го раздават на ония, които го искат, в знак на благодарност към Подателя на плодовете, с които, по Божествено определение, телата ни се хранят и растат. Който от клира постъпи противно на това нареждане, да бъде низвергнат”.

(“Правила на св. Православна Църква”, С. 1936, с. 185).


Тълкувание на 28 правило на Двукратния (Трулски) събор от св. Никодим Светогорец с коментар на отец Андрей Кураев:

И йереите и архиереите по време на чума следва да използват за причащение на болните такъв способ, който не противоречи на това правило. Те са длъжни да съхраняват Св. Хляб не във виното, а в някакъв свещен съсъд, от който обречените и болните могат да го вземат с лъжица. Съсъдът и лъжицата след това да се потопят в оцет, а оцетът да се излива в олтарния кладенец. Могат да причастяват с какъвто и да е друг, по-надежден начин, който не нарушава това правило.

(“Пидалион. Правила Православной Церкви с толкованиями”. т. 2. Екатеринбург, 2019, с. 240).

Възможно е големите гроздови плодове да са били използвани като съд за еднократна употреба: те са били разрязвани и в тях е поставяна частица от Причастие, така че да могат болните да го приемат заедно с всички останали.

Св. Никодим е против това и предлага обичайният начин на причастяване, но със задължителна стерилизация. Това означава, че той вижда опасност от зараза и съветва:

1.Свещеникът да не общува с източници на зараза (с болните или обречените). Да остави настрани чашата, за да се причасти самостоятелно. Затова днес в карантинните региони доставката на храна в интернет е безконтактна: доставчикът оставя пакета до вратата и си тръгва, без да говори с клиента.

2.Не се посочва кой трябва да дезинфекцира лъжицата и чашата. Възможно е да го прави самият болен причастник, след което свещеникът я взема обратно вече чиста.

3.Отменя се изискването дяконът (или свещеникът) да потреби теплотата, с която са изплаквали чашата след причастяването. Оцетът за измиване може да се излива след това в кладенеца.

Преп. Никодим е самостоятелна духовно-учителна величина. Не е никакъв „либерал“. Навярно той описва позната на него самия практика. Така че историко-църковният факт е, че е бил светец, който е предполагал, че чрез причастие може да се пренесе зараза. И ето това негово мнение е било възприето от Гръцката църква.”

Тези, които ползват гръцки език, могат да прочетат тълкуванието тук.

pidalion
Корицата на “Пидалион” на гръцки език

По материали от: Блог на Андрей Кураев

Posted in Богословие, Еклисиология, За Св. Причастие, Литургика и богослужение, Пандемия и духовен живот

Related Posts