Меню Затваряне

Благовещение

Прот. Александър Шмеман

Благовещение! Наистина това е бил един от най-радостните и най-светли дни в годината, празник, с който – бих казал – подсъзнателно е била свързана ликуващата интуиция и светло виждане за света и живота. Ясно е, разбира се, че в евангелския разказ за благата вест, от който произлиза и този празник, така нареченият научен, а в същността си атеистичен подход към религията ще открие твърде много поводи да говори за „митове и легенди“. Нима е възможно – ще кажат позитивно мислещите и рационално настроените хора – ангели да се явяват на млади жени и да водят с тях разговор? И нима вярващите се надяват, че хората на двадесетия век, хора на техническата цивилизация, с нагласа към науката, ще могат да повярват в това? Нима вярващите не разбират колко несериозно, ненаучно и неправдоподобно е всичко това?

На тези питания, насмешки и разобличения вярващите могат по всяко време да дават един отговор, който в същността си винаги остава един и същ: да, наистина, да бъде включено всичко това във вашия плосък мироглед, уви, е нещо действително невъзможно; да, наистина, докато разговорът за Бога и за религията се води само в плоскостта на химическите опити и математическите изчисления, победители ще бъдете вие, при това ще тържествувате с лесна победа. Тук не може да се докаже или отрича каквото и да било без помощта на химията и математиката. Ясно е, че на езика на вашата наука думи като ангел, блага вест, радост и смирение не могат да означават нищо. Но защо да се ограничаваме само до религията?

На вашия език поне половината от думите не означават въобще нищо, поради което на вас ви се налага да държите под страшна преса и поезията, и литературата, и философията, и въобще всички форми на човешките мечти. На вас ви се иска целият свят да мисли като вас – за производство и икономически закони, за колективи и програми. Но светът не мисли по тази начин. Ето защо, за да мисли така, или – по-точно – за да си дава вид, че мисли така, той трябва да бъде държан в железни ръкавици. Вие казвате, че всичко, което е мечта, не е истина и поради това не съществува. На практика обаче хората винаги са живели, живеят и ще живеят с мечти, а всичко онова, което е най-дълбоко и най-необходимо за тях, ще изразяват на езика на мечтите.

Не знам какво е ангел, още по-малко мога да обясня на вашия език това, което се е случило преди почти две хиляди години в малкото галилейско градче и за което ни разказва Евангелието според лука. Мисля обаче, че човечеството никога не е забравяло този разказ и със сигурност знам, че тези няколко строфи са намерили въплъщение в неизброимо количество картини, поеми и молитви, както и че са продължавали и продължават да вдъхновяват човечеството и до днес. А това, разбира се, означава, че в тях хората са чули за себе си нещо, което е безкрайно важно, някаква истина, която най-вероятно не би могла да се изрази по друг начин освен на този детски, радостен език.

За какво е тази истина? Какво се е случило, когато младата жена, почти девойка, чува внезапно – едновременно от дълбините и висотите – това удивително приветствие: „Радвай се!“[1]. Защото това е, което казва ангелът на Мария: „Радвай се!“.

Светът е изпълнен с томове книги, разказващи за борби и съревновавания, които искат да ни докажат, че пътят към щастието минава през ненавистта. И във всички тези томове, нито веднъж не е написана думата „радост“. Хората дори не са знаели какво е това. Но ето че радостта, възвестена от ангела, продължава да трепти в света, да разтърсва и вълнува човешките сърца. Влезте в храма вечерта преди Благовещение и дочакайте онзи момент от продължителното богослужение, когато след дълго очакване хорът така тихо и божествено-прекрасно започва да пее: „С гласа на Архангела те възпяваме, Чиста, радвай се! И пак ти казваме: радвай се!“[2].

Отминали са столетия, а ние продължаваме да слушаме радостния призив и радостта като топла вълна все още залива нашите сърца. Какъв е обаче поводът и причината за тази радост? Разбира се, и преди всичко, това е самата жена, чийто образ изпълва целия свят, който ни гледа от иконите и който се е превърнал в едно от най-великите и най-чисти въплъщения на човешкото изкуство и на човешките мечти. След това са верността, чистотата, целостността, пълната отдаденост и безкрайното смирение – всичко онова, което навеки остава да звучи в отговора, който Мария дава на архангела: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“[3].

И кажете, моля ви, съществува ли в света, в цялата негова богата и сложна история, нещо по-висше и по-прекрасно от този човешки образ? Защото наистина, както пее църквата, за нея – за Пречистата и Благодатната Божия Майка – вечно „се радва на всяка твар“. На лъжата за човека, на неговото принизяване до земята и до корема, до това, което е ниско и животинско, на подчиняването на човека на неизменните и безлични закони на природата Църквата отговаря с образа на Мария, на пречистата Божия Майка, на тази, към която – по думите на един руски поет – винаги биват възнасяни „от дъното на душата най-сладките човешки сълзи“[4].

Следователно това е и радост от преодоляването на отвека изпълващата света неправда и лъжа по отношение на човека. Радост на любовта и притежаването. Защото образът на Мария е винаги с нас – като утешение и ободрение, като вдъхновение и помощ. Радост е за това, защото, съзерцавайки нейния образ, е така лесно да повярваме в небесната синева и в небесното призвание на човека. Радост заради Благовещението – заради благата вест, която донася ангелът, че хората са придобили благодат у Бога и че съвсем скоро чрез нея, тази никому неизвестна галилейка, ще започне да се осъществява тайната на спасението на света. При нея ще дойде Самият Бог, при това не в грохот и страх, а в радостта и пълнотата на девството. Чрез нея в света ще се възцари едно Дете – слабо и беззащитно, но Което завинаги ще обезвреди всички сили на злото. Ето това е, което празнуваме на Благовещение.

Ето защо този празник винаги е бил и ще бъде придружаван от толкова радост и светлина. Ще кажем още веднъж – да се изкаже и изрази всичко това в категориите на вашето мислене е невъзможно, тъй като цялото ваше така наречено научно безбожие се свежда до това, че своеволно и безапелационно обявихте за несъществуващо, за ненужно и вредно едно цяло измерение на човешкия опит и обявихте за несъществуващи всички онези слова и понятия, в които той е изразен. За да спорим с вас на вашия език, трябва предварително да се спуснем в такъв тъмен погреб, където не се вижда небе и поради това съществуването му бива отричано, където отсъства слънце, откъдето пък се заключава, че то не съществува, където всичко е уродливо, мръсно и тъмно и поради това се отрича всяка красота, където радостта е невъзможно и поради това всички са зли и нещастни. Ако обаче излезем от този погреб и се издигнем над него, попадаме в ликуващата радост на храма, където отново и отново чуваме: “Архангелският глас те възпява, Чиста, радвай се! И пак ти казваме: радвай се!“.

Превод: Борис Маринов

Източник: Протойерей Александър Шмеман „Неделни статии и беседи“, София, Комунитас, 2014.


[1] Лук. 1:28.

[2] Съчетание от Величанието за Благовещение и припева „Ангел вопияше“ на Девета песен от Дамаскиновия канон за Пасха (бел. прев.).

[3] Лук. 1:38.

[4] Из стихотворението на Владислав Ходасевич Соррентинские фотографии (5 март 1925 – 26 февруари 1926 г.): „Летят молитвы и мечты, / Любви кощунственные розы / И от великой полноты – / Сладчайшие людские слезы?“ (бел. прев.).

Posted in Празнични проповеди, Проповед

Свързани публикации