Меню Затваряне

С това поведение се превръщаме в предатели на Христос

Свещ. Стоян Чиликов

Към енориашите на храм „Св. Георги“, кв. “Дървеница”

Скъпи братя и сестри,

Господ Иисус Христос ни е оставил една заповед от две части, в която казва, че се състои цялата християнска вяра: „възлюби Господа Бога от цялата си душа и сърце и ближния си като себе си“. Тази заповед е една в същността си, защото любовта към Бога се изразява и свързва с любовта към ближния. За съжаление, не мога да видя стремежа за изпълнението на тези Христови думи, особено в по-младите вярващи в енорията ни. Нашето поведение в храма и извън него отговарят на нашия мироглед и на духовното ни състояние. Струва ми се, че вече много години сме заедно, а нищо не сме изградили в Христос. Напротив – виждам едно нездраво, от духовна гледна точка, състояние на тези, които въпреки решенията и благословението на Св. Синод, продължават да идват в храма на богослужение.

Нашият храм е много малък и не може да побере всички ви, не може да има необходимата дистанция от 2 метра и ако вие не се съобразите, заради това наистина има риск да ни затворят, има риск включително да се повтори в по-малък мащаб ситуацията от Франция и Южна Корея, където заразата тръгна от събрание на евангелска общност, или в Израел – събранието на ортодоксалните евреи. Целият християнски свят, целият религиозен свят, спазва необходимите предпазни мерки, само ние – не. Това се нарича изкушаване на Бога, а не вяра в Бога. Сега не е време да доказваме каква вяра имаме, защото, струва ми се, не познаваме Христос. Каква вяра имаме тогава?

Време е за съзнателно и отговорно отношение към себе си, към хората около нас. Време е за саможертва – да жертваме желанието си да бъдем в храма и да останем у дома на молитва. Да, това е по-трудно, както е по–труден животът в уединение и отшелничество от този в манастира. Но в състояние на война: духовна, икономическа, медицинска – това е наложително. Не виждам да искате да победите егоизма и самолюбието си. Дълбоко в нас има страх и не чуваме гласа на архипастирите, който е: останете си по домовете!

С това поведение се превръщаме в предатели на Христос, не в защитници и изповедници на вярата, а именно в предатели, защото излагаме на риск този, в когото Христос се намира – нашият ближен. Живеем в някакъв свой измислен духовен свят, без да разбираме азбуката на християнската вяра. Време е да се осъзнаете! Спрете се! В момента не е желателно присъствието ви в храма, не защото не ви обичаме и не искаме да сме заедно, а защото във всеки един момент е възможно някой от нас да бъде преносител на заразата и да стане неволен убиец на тези, които обича, на тези, за които се моли, на тези, които се молят за него и на много други, които дори не познава.

Тези мерки са необходими, за да може да се спасят повече човешки животи, да се разсрочат във времето фаталните последици от заразата и не на последно място: за да не се затворят храмовете!!! Не изкушавайте Бога, не искайте от Него да направи с вас чудо на всяка цена, защото Той не е длъжен да го направи с всички ни. Чудото се случва там и тогава, когато има необходимост и е воля Божия. Разбира се, че трябва да се грижим на първо място за душата и духовния живот, но който казва, че в храма не е възможна зараза, не казва истината. Безразсъдното поведение на изкушаване на Бога е равносилно на това „да се прекръстваме и да скачаме от петия етаж”, както казва руският патриарх.

Самият Христос не е приел предизвикателството на дявола да скочи от храмовата стряха, за да не изкуши Бога. Не се превръщайте в сектантите от Франция и Южна Корея, защото не сте такива. Съсредоточете се в молитвата у дома. Да се научим да се молим, а това започва от домашната молитва и очевидно, затова ни е по-трудно. Четете Псалтира, Евангелието, тълкуванията на отците на църквата. Четете последованията от часослова и триода, които ги има в Интернет. Останете за малко насаме със себе си, отделете внимание на близките си. Не е необходим страх, който е в основата на смелото безразсъдство, а духовна разсъдителност и поне малко послушание, доверие във вашите пастири и вяра в Бога, основана на любовта, а не на самолюбието, и егоцентризма.

Вярата в Христос не се състои в измислени духовни преживявания и наслада от тях, в основата ѝ е саможертвата, така както се е жертвал Христос. Това виждам днес в медиците, които се грижат за болните, но не и у вас, които казвате, че сте вярващи. За подобни случаи Христос казва, че с този си подвиг те ни изпреварват и са по-скъпи в неговите очи от нас „праведниците“. Христос да ви умъдри, вразуми, даде сили да разберете и извършите, да бъдете истински християни, вярващи в Христос. А каквато е Неговата воля, това да бъде! Христос воскресе!

Свещ. доц. д-р Стоян Чиликов е преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, катедра “Теология”. Свещеник е в храм “Св. Георги”, кв. “Дървеница”, София.

Източник: Лична страница на автора

Posted in Пандемия и духовен живот

Related Posts