Меню Затваряне

Пожалете своите епископи и свещеници!

Текст и превод: Двери бг

Ректорът на Московската духовна академия, която се намира в Троицко-Сергиевата лавра, Звенигородският епископ Питирим (Творогов) се излекува от коронавирусната инфекция и след няколко дни ще бъде изписан. Той беше сред първите заболели в Троицко-Сергиевата лавра, които бяха хоспитализирани. Макар че лаврата беше поставена под карантина още в началото на април, а неин свещеноархимандрит е самият Московски патриарх Кирил, ограниченията за струпване на хора не се спазваха и множество богомолци продължаваха да се събират в манастирския храм, игнорирайки предупрежденията на лекарите. Нещо повече, на свое събрание в края на март монасите обявиха, че “няма да променят нито една традиция” и няма да спазват предписанията на патриарх Кирил за дезинфекция на лъжичката след употреба, “кръстът ще бъде целуван, както и ръката на свещеника за благословение”.

След Великден поради заразяването на повечето от братята и на някои от семинаристите лаврата беше окончателно затворена за миряни. В настоящия момент в хотелската част на манастира са настанени лекари-инфекционисти, които се грижат за 54 болни. В лаврата се шият маски и се приготвят дезинфектанти. Повечето от монасите карат болестта леко, но има и такива в по-тежко състояние, които са хоспитализирани.

Намирайки се още в болницата, еп. Питирим се обърна чрез своята фейсбук страница към всички онези, които обвиняват братството в страхливост и отказ от изпълняване на задълженията си, както и към онези, които твърдят, че “в храма не можеш да се заразиш”. Той самият стана обект на нападки, обявявайки че се е разболял именно в храма. Ето и думите на епископа.

“Вторият и най-важен урок от пандемията. Много ме критикуваха, че съм призовал хората да не посещават храмовете по време на епидемията. Даже поискаха “железобетонни доказателства”, че съм се заразил именно в храма, а не някъде другаде. Към настоящия момент анамнезата на заболяването е точно установена, нека опитаме да проследим генезиса й. През целия изминал Велик пост отслужвах всички литургии. Заедно с мен през последната седмица служиха йеродякон Инокентий и новопостриганият в монашество Михей – най-ревностните. Инокентий се разболя първи, след него аз, а после Михей. Сред първите ковид-заболели в академията беше студент от магистрите, който пееше в хора на лаврата. Повечето студенти се заразиха именно в хоровете, където условията за разпространение на заразата са идеални. Свещениците много рискуваха и рискуват, приемайки изповед. Заразяват се тези, които рискуват повече от другите, които не бягат от народа, които смирено принасят себе си в жертва на болестта със слабата надежда, че болните енориаши са останали по домовете си. Но тези надежди не се оправдаха.

Велики понеделник, сутринта. Вратите на Троицко-Сергиевата лавра са затворени. Пред тях стои разгорещена тълпа, настояваща Лаврата да бъде отворена. Протестиращите се държат много агресивно, кълнат. Владика Парамон отваря Лаврата за цялата Страстна седмица и на Пасха. Морът започна на Велики петък. Най-добрите ни свещеници се разболяха, някои са в тежко състояние. Разболя се владика Парамон, разболях се аз, старците от Лаврата и един наш клирик, от академията. На Велики Петък, както е по правилата, всички бяхме приковани на кръста. А отдолу, по правило, имаше тълпа, настояваща за чудо. Чудото не стана. Упрекват ни, че сме изоставили хората. Това не е истина. Ние можехме да отговорим само по един начин – като сами се разболеем, за да могат хората, виждайки нашите мъчения, да пожалят тези, които са още здрави, да пожалят своите епископи, свещеници, певци. Намирайки се в реанимацията, умирайки от болка и задушаване (аз днес видях тези тежко болни, стенещи от болка и задушаващи се), ние безмълвно молим нашите енориаши: пожалете ни, пожалете тези, които са още живи, още са здрави. Пожалете лекарите – те буквално умират на работата си, без да се щадят. Тях пожалете! Кой ще ви ръководи духовно, кой ще ви причастява, лекува, услажда с дивното църковно пеене, ако част от нас умрат, а част останат инвалиди с повредени от фиброза бели дробове? Аз прекарах лека форма на болестта и въпреки това днес компютърната томография показа, че имам частична фиброза на белите дробове. А какво ще стане с тежко болните? Ние, свещенослужителите и църковните служители се разболяваме най-често от всички – пожалете ни! Нали и Господ се обръща към всички: “Милост искам, а не жертва!”.

Обръщението на руски език можете да видите и в профила на еп. Питирим в социалната мрежа.

Posted in Пандемия и духовен живот

Related Posts