Меню Затваряне

Връщането към Бога от земята на небето

Преп. Паисий Светогорец

Божият човек разпознава кога нещо идва от лукавия, докато лукавият не може да узнае добрите помисли на хората.

Най-голямата болест на времето ни са суетните помисли на светските хора, които довеждат до стрес. Лечението идва само от Христа, Който дава душевния покой, а заедно с това и вечността, стига само човек да се покае и да се обърне към Христа.

Който има много грехове, има и много материал за смиряване. А голямото смирение получава Божията благодат, стига само човек и впоследствие да избягва поводите и причините към греха, за да съхрани благодатта.

Пустинята помага много за очистването на душевните страсти, така както и троскотът повяхва в безплодната пустиня, а в блатото наедрява като тръстика.

Не се чудете на онези, които достигат до луната, но на онези, които отбягват светския дух и достигат до Бога и ликуват.

Човекът, който е отдалечен от Бога, не може да намери душевен покой нито в този временен живот, нито във вечния. Защото, който не вярва в Бога и в бъдещия вечен живот, той и в този живот не намира утеха, а и във вечността душата му бива осъдена.

Колкото повече хората се отдалечават от естествения, простия живот, и напредват в разкоша, толкова повече се увеличава у тях душевният стрес. И колкото повече се разпространява светската учтивост, толкова повече се губи простотата, радостта и естествената човешка усмивка.

Бог е безкраен ум и човекът чрез ума бива сроден на Бога и чрез ума се доближава до Него. Бог е безкрайна любов и човекът, който има чисто сърце, живее в Бога. Бог е прост и човекът вярва с простота и се подвизава смирено, от безкористна любов към Бога, и изживява Божиите тайнства.

Годините минават, хората остаряват. Недейте да стоите на кръстопътя. Изберете си един кръст в съответствие с вашата ревност и любов към Бога и тръгнете по един от двата пътя на Църквата ни[1]. Следвайте Христа в разпятието Му, ако искате да се радвате възкресенски.

Човешките кръстове са просто кръстчета, които ни помагат за спасението на душата ни, докато Христовият кръст беше много тежък, тъй като Той не употреби божествената Си сила по отношение на Самия Себе Си[2].

Най-доброто лекарство за всяко наше изпитание е да можем да си припомним в мисълта си някое по-голямо изпитание на събратята ни.

Иисус е пресладък и който допре горчивината на болката си до Иисуса, за него горчивото се превръща в сладък сироп.

Искаш ли молитвата ти да стане сърдечна, за да бъде благоприятна Богу? Тогава направи болката на ближния си своя собствена болка. Само една въздишка от сърце за ближния ти може да има положителен резултат[3]. Божественият знак, че молитвата е била благоприятна Богу, е божественото утешение, което човек чувства след молитвата.

Нощната тиха молитва е много полезна със своя покой и е много резултатна по отношение на духовното ни развитие, както и нощният тих дъждец е много полезен за растежа на растенията.

Сънят след залез слънце е много полезен за тялото. Но и бдението след залез слънце с умиление в молитвата е много полезно за душата.

Теглете непрестанно броеницата, докато се загрее духовното масло и тръгне духовната машина, та сърцето само да поражда молитвата.

В каквато мяра човек се жертва и се моли за самия себе си или за ближния си, в такава ще получи и божествена помощ.

Доверието в Бога за всичко, което по човешки не може да се уреди, е една съкровена постоянна молитва с положителни резултати.

Който се доверява на Бога, посява славословие и добива божествена радост и вечното благословение. Който сее злополучие, той и жъне злополучие и натрупва смут и напрежение в сърцето си.

Сладостта на живота не се чувства от онези, които живеят със светските радости, но и от онези, които живеят духовно и посрещат с радост и горчивините – като целебни билки за здравето на душата си, и се хранят само за поддържане на тялото си.

Ако ближният ти гладува, дай му своята храна. Ако няма нито един гладен, дай храната си на гладните животни, защото ти ще получиш душевна помощ от поста за придобиване на рая, а бедните животни нямат рай. Обаче имат това добро, че нямат и ад.

Радостта, която чувства човек, когато получава някой материален подарък, е човешка радост. А радостта, която чувства, когато дава, е божествена. Божествената радост идва с даването!

Това духовно преобразяване и тази сърдечна радост, които получава душата след някоя малка милостиня или добрина, оказана на ближния, не може да даде и най-големият кардиолог, дори и да му дадеш един чувал с долари.

Който се уморява заради ближния си, подбуждан от чиста любов, той си отпочива в умората. Докато онзи, който обича самия себе си и се лени, се уморява и от седенето.

Прилежният човек, какъвто и живот да живее – било монашески, било светски – ще успее в духовното, защото ще се труди от чиста любов към доброто. А човекът, който не развива любовта към доброто, дарена му от бога, не ще има успех нито в единия, нито в другия начин на живот.

Бедните животни показват по-добро поведение от безчувствените човеци, защото биват купувани и от състрадателни, и от немилосърдни, но те се подчиняват, без да правят разлика, и се трудят здраво и търпят безропотно, без да имат някаква награда. Следователно са ни надминали и в нестяжението, и в търпението, и в послушанието.

Най-висша любов има онзи, който понася смирено грешката на ближния си, отколкото онзи, който понася тежката торба на спътника си.

Приеми неправдата[4] като голямо благодеяние, защото чрез нея печелиш небесно благословение. Но недей сам да се стремиш към това, да се държат несправедливо с тебе, защото в това се крие изтънчена злоба[5].

Когато някой постъпва несправедливо с тебе, не казвай: „Бог му въздаде“, защото така извършваш учтиво проклятие.

На човек, който искрено те моли за прошка, когато сгреши, прощавай съгрешението всеки път с доброта и го обичай отблизо. А лукавият, който уж ти иска прошка, за да може да върши своята си работа и постоянно те заплита в делата си, които навреждат душевно и на други хора, на него прости наведнъж седемдесет и седем пъти и вече го обичай отдалече и се моли за него.

Приеми несправедливостта с радост, когато не вреди на душата ти. Колкото по-духовен е човек, толкова по-малко права има в този живот, защото Христос пази правата на праведника за небесния живот.

Източник: Старецът Паисий “Светогорски отци и светогорски живот”


[1] Има предвид монашеството и семейния живот в света.

[2] Тоест не е използвал божествената Си сила, за да облекчи тежестта на кръста Си.

[3] Положителен резултат по отношение на ближния – молитвата ни за него, извършена със състрадание, да бъде чута от Бога.

[4] Неправдата спрямо теб.

[5] Защото истинската любов не желае ближният ни да получи осъждане заради това, че се държи несправедливо с нас.

Posted in Святост, Съвременна святост

Свързани публикации