Християнство.бг
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН организира конференция на тема „Религия, образование, общество“, съобщава ИЕФЕМ на своята интернет страница. Поводът за форума са идеите на част от политическото управление на страната за въвеждане на нов учебен предмет, озаглавен „Добродетели и религии“.
Публикуваме целия текст на поканата за конференцията, която е към всички, които желаят да участват, като изпратят своето предложение и заявка. Конференцията ще се проведе на 17–19.10.2025 г. (петък-неделя) в новата конферентна зала в сградата на ИЕФЕМ – БАН на ул. „Московска“ – 6А.
Официално обявената рамка на новата училищна дисциплина предизвика сериозен обществен отзвук, а реакциите бяха разнопосочни. Оказа се, че гражданството е разделено. Според едни религиите нямат място в основния образователен курс и трябва да се запази в актуалното положение: като свободноизбираем предмет, който може и да не бъде избран, преподаван във формат на история и философия на религиите, залагайки на големите световни религиозни системи без връзка с конфесионалната принадлежност на семействата, към които принадлежат учениците. Други настояват дори тази възможност да не съществува, смятайки, че мястото на религиозното обучение е в неделните училища, организирани от религиозните институции за онези, които желаят да се присъединят. Съществува значима по брой група, за която религиозното образование би допринесло за създаването на добре обучени личности и поради тази причина то трябва да влезе в училище.
Убедени сме, че общественото планиране и идеите за развитие на образователната система следва да бъдат резултат от широко съгласие, постигнато между учени, профилирани експерти, граждански сектор, политически лидери, директори и учители, информационни посредници. Обществено значимите теми следва да бъдат дискутирани в условията на възгледна полифония, демократично право на изява и максимално широка представителност, създавайки усещане за обоснованост и справедливост. Ето защо каним всички ангажирани с проблемите на религиозната компонента в образованието и обществото.
Предлагаме следните тематични акценти:
1. Българското образование и множествените гледни точки:
- Религиозното образование на фона на мултиетническата обществена среда в България – традиции и съвременно състояние.Религиозно-етическото обучение на фона на балканските мултикултурни отношения между общностите.
- Обучението по „Добродетели и религии“ и въпроса за груповите принадлежности, различни от доминиращата мрежа от идентичностни маркери: етнически, верски, сексуални, расови и други малцинства.
- Религия и интеграция – поле на нови възможности?
- Обучението по добродетели и религии – възможност за преодоляване на стереотипите или шанс за консолидация на своето?
- Разпознаването, толерантността и признаването като ценности в религията и в преподаването на религиозно знание.
- Религията и изборът на атеистите.
2. Обучението по „Добродетели и религии“ в контекста на демокрацията и нейните ценности:
- Българската образователна система, гледана като модерна и светска съвкупност, отправена към създаване на осъзнати граждани, ориентирани към личностно надграждане и работа в полза на „общото благо“.
- Общественият договор и (не?)състоялото се съгласие за позицията на религиозното поле в обществото.
- Мястото на религиозните убеждения в рамката на обществения дебат – в полето на личното, в публичността или другаде?
- Религиозното образование и фундаментите на демокрацията – апория или плодотворно допълване?
- Либерална, консервативна, дясна, лява, центристка или друга – каква мярка е въвеждането на „Добродетели и религии“ в училище? Как тя кореспондира с идеологическата диспозиция на българското общество в перспективата на десетилетие, две, три?
3. Българското образование пред поредния реформен акт – проблеми и решения:
- Необходимостите на българското образование, гледани генерално – (фина) настройка или цялостно преосмисляне?
- Нужният преход от възпроизвеждане към парадигма на компетентностно ориентирано обучение и мястото на предмета „Добродетели и религии“.
- Инструментите за създаване на критическо мислене у учениците и моделът, по който образованието по религии и добродетели се вписва в него.
- Новите възможности, които предоставя религиозното образование – цели и перспективи.
- Проблеми на образованието и решения, осъществими само чрез обучение по религии и добродетели.
- Доказателства за успехи и провали на образованието по религии и етика у нас и в чужбина.
4. Религията и мястото ѝ в обществото – исторически и съвременни погледи:
- Религия и общество в исторически план.
- Образованието по религия – българският опит и практиките зад граница.
- Социалната мисия на вероизповедните структури в миналото и съвремието.
- Мястото на религиозните институции в образованието – исторически и днес. Следва ли да полето на техните обучителни роли да бъде разширено и институционализирано?
- Ролята на Българската православна църква в обучението по религии и добродетели.
- Потенциалното включване на представители на други вероизповедания в учебния процес.
5. Предметът „Добродетели и религии“ в структурата на образованието в училище:
- Учебните предмети, ангажирани в създаване на критически интелектуален рефлекс, и религиозно-етическото обучение – допълване или прекрояване?
- Научната етика като част от философския цикъл – къде би било нейното място след въвеждането на новия предмет?
- Паметта за човеконенавистните режими и възпрепятствания обществен консенсус по въпроса от позицията на предмета „Добродетели и религии“.
- Зони на взаимодействие, припокриване и възможни конфликти между новата учебна дисциплина и съществуващите.
- Бихме ли могли да смятаме мултидисциплинарното начало в българското образование за удовлетворително? Как би се намерило тук преподаването по добродетели и религии?
- Възможности за включване на новопланирания предмет в органичното дисциплинно единство на хуманитарното знание в училище.
6. Образованието по добродетели и религии в контекста на дигиталната епоха:
- Образованието по предмета „Добродетели и религии“ пред нарастващата нужда от информационна грамотност и подготвеност за опасностите на цифровата среда.
- Оразличаване на религия от религиозна пропаганда – какви са начините, по които предвиждаме това да бъде проведено?
- Религиозно-моралното образование на фона на нарастващия риск от индоктриниране на младите хора и увеличаващите се пристрастия към крайни идеологии като популизъм, комунизъм, фашизъм, нацизъм, национализъм и други.
- По какъв начин обучението по добродетели и религии ще повлияе върху реализацията на младите на пазара на труда?
- Рискове от въвеждането на учебния предмет, посветен на религиозно образование и морал.
7. Процесуалната страна на предмета: учители, учебници, оценки:
- Потенциален преподавателски състав: кого ще сметнем за компетентен да преподава новия предмет? Защо?
- Нуждата (или не) от допълнителна подготовка на учителските кадри за предмета, който дотук не е иман предвид в тяхното образование.
- Учебници и други дидактически средства, автори, авторки колективи, комисии за одобрение.
- Липсата на цифрова оценка като фактор за възприемане на смисъла на предмета „Религии и добродетели“ от страна на обучаваните.
- Проблемът със (свръх)натовареността на учениците и пътищата за неговото адресиране.
- Средства за измерване на ефекта от въвеждането му, използваеми на експертно ниво.
8. (Свръх)институционализацията като решение на проблемите на българското училищно образование:
- Функционира ли според изискванията на обществото базовата образователна институция – училището?
- По силата на коя необходимост държавата поема ролята за моралното възпитание на младежта?
- Исторически и съвременни аспекти.
- Етическият приоритет на семейната среда и възможностите на институциите да се включат в процеса на изграждането на добродетелите у личността.
- Между задълбочаващата се институционализация на учебния процес и либерализацията му – къде следва да се разположим като общество и как хармонира с тази концепция предметът „Добродетели и религии“?
Изброените формулировки са ориентировъчни, а не окончателна и непроменима рамка на предвиденото събитие. Правото на всеки участник да предложи тема, различна от списъка, е гарантирано.
Конференцията ще се проведе на 17–19.10.2025 г. (петък-неделя) в новата конферентна зала в сградата на ИЕФЕМ – БАН на ул. „Московска“ – 6А. Входът се намира откъм градинката.
Времетраене на докладите – 15 минути.
Замислено е и издаването на електронен сборник със статиите от конференцията, който ще бъде достъпен за безплатно сваляне от сайта на ИЕФЕМ – БАН. Срокът за предаване на текстовете сме предвидили да бъде доволно дълъг – до края на февруари идната година. Планирали сме и да изработим становище относно изучаването на религията в училище от модерна, рационална и академично издържана гледна точка.
Срок за предаване на заявки за участие: до 5.10.2025 г.
Резюме на предложението си за доклад и попълнена заявка изпращайте на адрес: dimitar.atanassov@gmail.com.
Отговор и включване в програмата: до 10.10.2025 г.
Бихме Ви били признателни, ако изпратите настоящата покана до онези, които намерите за ангажирани с темата на конференцията и способни да допринесат за диалога на организираното от нас събитие.
