Християнство.бг
Тези дни медиите отново ни поднесоха поредната доза угнетяваща информация, насочена към умовете и сърцата ни. При акция на ГДБОП и международни служби са заловени двама (неосъждани досега!) българи, които убивали животни (но не глигани и лъвове, което си е рисковано занятие), а беззащитни твари, чиято смърт, причинявана по жесток начин, била филмирана от тях.
После тези клипове с пиленца, котки, кучета и др. животни, заснети в жилища на територията на община Свищов, били продавани за хиляди евро на купувачи с „особен вкус“. И това е правено в продължение на над десет години. Повече от десет години, изживяни под знамето на удоволствието, че причиняваш смъртта на същество, което не може да ти се възпротиви. Дългогодишна „творческа“ тръпка, че следващия път ще изобретиш някакво оригинално мъчение, което ще ти донесе поредната немалка сума пари.
Немско-американският философ от миналия век Хана Аренд, известна с изследванията си върху тоталитаризма, говори за т.нар. баналност на злото. Тя прави това в контекста на съдебния процес от 1961 г. срещу скрилия се под чужда самоличност, но заловен от еврейското разузнаване нацистки офицер Адолф Айхман, отговорен за смъртта на огромно количество хора.
Хана Аренд, която проследява съдебния процес срещу Айхман, достига до идеята, че престъплението на немския офицер не е дело на някакво чудовище (каквито често населяват фантазиите и филмите), а на един обикновен човек, който дори не съзнава вината си, а споделя, че чисто и просто изпълнявал заповедите на Хитлер. Ето това е баналността на злото – то е прозаично, носещо обикновени очила с диоптър, то е средностатистическо, ако щете. Разбира се, зад тази обикновена фасада ние се сблъскваме с онзи дух, когото Спасителят Христос нарича открай човекоубиец (Иоан. 8:44).
И сега за нашата, българска съвременна и актуална форма на въпросната баналност. Съгласете се, че образите, които ни гледат от публикуваната в медиите снимка на мъжа и жената, отговорни за въпросните скъпоплатени престъпления срещу животните, с нищо не се различават от тези на вашия комшия, от човека срещу вас в метрото или от продавача в кварталния магазин. Точно така е, баналността на злото ни поразява със своята наглед добронамереност, с усмивката си, с обикновеността си, зад които обаче стои наистина нещо плашещо. „Добри хора, които правят на мравката път“, казват познаващи заловените наши сънародници. Е, уви, не само това – път на мравката – са правели.
„Бъдете будни“ (срв. Мат. 24:42 и 26:41, също 1 Петр. 5:8). Христос неведнъж отправя тези думи към Своите апостоли, а в тяхно лице и към всички нас. Не трябва да заспиваме, не бива да се плъзгаме по повърхонстта (една съвременна тенденция, подхранвана от заобикалящата ни действителност), защото по този начин ни грози опасността да се слеем с лепкавата субстанция на злото и греха, който ни лесно омотава (Евр. 12:1). Дано Бог ни вразумява и изправя, да ни води към осъзнаване на греховете ни, към покаяние, което е промяна на ума. Живот, посветен на това да причиняваш болка на другите (та били те и животни), е живот без цел и посока. Това е разпътство, блуждаене, изгубване на посоката. Само Бог може да ни изцели и върне в пътя.
