Християнство.бг
Мрежата на „православната“ окупация. Как Русия подготвя избирателно поле за своите кандидати за властови структури в ЕС от украински бежанци
Какво прави Руската православна църква в страните от ЕС, каква роля е отредена на УПЦ МП в нейната дейност, какви са и какви могат да бъдат дългосрочните последици от тази „работа“ за украинските бежанци, за Украйна и за Европейския съюз? На това е посветено изследването на Института за национална устойчивост и сигурност „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“, което обхваща пет страни от ЕС. За това какво е разкрило разследването, журналистката Ярослава Музиченко от RISU.UA разговаря с с неговата инициаторка, ръководителката на лабораторията за социологически изследвания на Института, доктор на социологическите науки Катерина Настояща.
„Изведохме около 2,5 хиляди души — и не загубихме връзка с тях…“
– Госпожо Катерина, как беше проведено това мащабно изследване?
– Съчетахме два типа изследвания: качествения метод на интервюто и аналитично изследване. Бяха проведени 100 задълбочени интервюта в 5 страни от ЕС: Франция, Германия, Полша, Италия и Белгия. Всяко интервю продължаваше от 40 минути до час и половина. Задълбочените интервюта позволяват да се разберат мотивите, причините, намеренията и страховете. Изследвахме и наличната към момента информация по темата, съдържаща се в доклади на различни аналитични центрове и разузнавателни данни.
Веднага ще уточня: задълбочените интервюта не са представително проучване на всички бежанци; целта им е да разкрият механизмите, мотивациите и типичните сценарии, които впоследствие изискват количествена проверка.
– Как възникна идеята за това изследване?
– Темата произлезе от практиката. Нашата неправителствена организация „Демократични инициативи на младите хора“ от 2022 г. се занимаваше с евакуацията на хора от опасни райони на Украйна: изведохме около 2,5 хиляди души, включително в Германия. С част от евакуираните поддържахме връзка и вече проведохме редица изследвания относно тяхната адаптация в чужбина.
По-късно започнахме да си сътрудничим с Института за национална устойчивост и сигурност, за който изучаването на руското хибридно влияние е основна задача. Така възникна идеята към изследването на адаптацията на бежанците да добавим отделен блок за влиянието на Руската федерация. И щом започнахме да задаваме тези въпроси, изплуваха множество интересни случаи.
Паралелно с това изучавахме въпроса системно: по материали на различни аналитични центрове, например Atlantic Council, FPRI, CEPA, NATO Policy Forum и други; OSINT разследвания – The Insider, Molfar Institute, NewsGuard и т.н.; разузнавателни данни – Службата за външно разузнаване на Украйна, Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана, Council of EU, FOI Sweden и т.н., както и по църковни регистри – World Orthodox Directory, OrthodoxWiki, directory.synod.com и други, които са публично достъпни. Започнаха да се очертават динамика, прецеденти и статистика.
Важно беше да разберем и мотивите на самите хора. Наблюдавахме религиозната ситуация сред бежанците и разбрахме, че с тях работи предимно УПЦ МП, която се е научила да се адаптира и се нарича украинска Църква. Искахме да разберем това и така възникна идеята за провеждането на изследването. Ще отбележа, че всяка цифра в него е потвърдена с препратки.
„Ако не казват, че е за руските войници, значи е за нашите…“
– Казвате, че УПЦ МП се е научила да се адаптира. Тази мимикрия случва ли се само в УПЦ или и в РПЦ?
– Това се отнася предимно до УПЦ МП. Официална юрисдикция на УПЦ в ЕС няма, тя действа под патронажа на Москва. Опитва се да запази влиянието си върху нашите бежанци в чужбина и затова се нарича по различни начини, с акцент върху думата „украинска“, например „украинска православна общност“. Премина на украински език, престана да споменава Кирил, споменава само Онуфрий. И на хората им стана по-трудно да разберат каква е тази църква и на кого служи.
Интересното е, че в Италия общности на УПЦ МП на места се представят като румънска църква. Тоест УПЦ по различни начини се опитва да избягва демонстрирането на връзката си с руската църква, за да разпространи възможното си влияние сред различни целеви аудитории.
– Готови ли са всички украински бежанци да бъдат подложени на това влияние?
– На петата година от пълномащабната война наблюдаваме положителна динамика – нашите хора започнаха да разбират коя църква е руска. Защото там хвалят Кирил, говорят на руски, молят се за „погибших защітніков“, но не уточняват за кого точно става дума. Нашите бежанци започнаха да напускат тези църкви.
Интересен случай имаше в едно от градчетата в Тюрингия. Там много хора ходели в църквата и забелязали, че свещеникът е някак агресивен, проповядва „за братския народ“, „за мира“. Хората търпели, но после се разбунтували и написали до градската управа, че това е руска църква. И свещеникът бил помолен да напусне. Тогава започнал да изпраща писма на руски език до общините на съседни градчета, за да му предоставят помещение за богослужение, като твърдял, че е от украинска църква. Няколко градчета му предоставили помещения. Той започнал да служи там по празниците, но и оттам го изгонили. За съжаление обаче това не е масово явление. Ако беше по-адаптивен, говореше на украински и не споменаваше Кирил, нашите хора все още щяха да стоят и да слушат.
– Тоест, когато богослужението е на украински език, за хората е много по-трудно да се ориентират?
– Да. Например в Италия една млада, образована жена, патриотка и доброволка, е активна енориашка на това, което тя нарича украинска църква – УПЦ МП. Защото там, както казва, служат на украински език, не споменават Кирил и събират пари за армията. И се молят за загиналите войници. А ако не казват, че е за руските войници, значи е за нашите. Тя сама за себе си става адвокат на тази църква, за да оправдае ходенето си там: те уж преосмислили всичко, станали патриоти.
„Не погледнах кой е патриархът. Влязох, а вътре – църква, икони, свещеник…“
– Известни ли са случаи, при които украински бежанци са започнали да ходят именно в Руската православна църква?
– Такива случаи сме регистрирали в Хамбург, Дюселдорф и редица други градове в Германия, Италия и Белгия. Не заради идеологията, а заради познатата среда, безплатната помощ и липсата на украинска алтернатива наблизо. В изследването си стигнахме до такива концепции като „нормализиран парадокс“ и „звуци от дома“.
„Нормализиран парадокс“ е, когато човек разбира, че ходи в руска църква, но сам се оправдава. Сякаш нормализира тази негативна ситуация в съзнанието си. Класически пример е една жена от Харков, която казва, че когато в църквата се молят за Кирил, тя през това време се моли за Онуфрий. Тоест „държи свит юмрук в джоба си“ – и никой не го вижда. Срещали сме и такива убеждения: „Да, ходя в тази църква, защото няма къде другаде да ходя, но нали дарявам за Украйна, доброволствам. Вярвам в Бога, а Бог е извън политиката“.
„Нормализиран парадокс“ е и ситуацията с доброволката в Италия, която оправдава активността си в енорията на УПЦ МП с това, че „те служат на украински и се молят не за Кирил, а за загиналите войници“.
– А какво са „звуците от дома“?
— Това е, когато човек чрез определени маркери възприема нещо като родно. Човек влиза в храма, вижда, че това е РПЦ, но храмът много му напомня за дома. Защото там са същите песнопения, същата миризма на тамян, същата литургия, свещеникът е със същото расо. И човекът сякаш „се превключва“. Осъзнаването, че това е рашистко, се изпарява, включват се емоциите и тогава е много трудно съзнателно да се дистанцира и да признае, че това е просто многопластово прикритие, маскировка на враждебното.
Когато човек се включи емоционално и дойде на богослужение веднъж, втори, трети, четвърти път, равенството „храм = ракети“ вече не работи. За него този храм вече е място на сила, източник на положителни емоции. А ракетите са негативна емоция и уж нямат нищо общо с храма. В същото време в храма има странни проповеди, някакви събирания на средства за нещо неизвестно, Telegram канали с огромно количество информация…
– Можем ли да кажем, че когато човек в Украйна е ходил в УПЦ МП, РПЦ му изглежда родна?
– Това е очевидно. Хората посочват, че ходят в руска църква, защото тя им е ментално близка. Една жена, която сега живее в Италия, каза в интервю: „Тук мирише на тамян и пеят по същия начин, както у дома. Затваряш очи – и си у дома. Нима това е политика?“. Жена от Германия отбеляза: „Не погледнах кой е патриархът. Влязох, а вътре – църква, икони, свещеник. Помислих, че е моята. Едва след това дъщеря ми каза, че поменават Кирил“.
А една жена от Белгия подчерта: „Написаха ми директно: не ходете в тази църква, това е ФСБ. Но къде другаде да ходя, след като тя е единствената наблизо?“. Те осъзнават, че това е руска църква и че не е много добре да ходят там. Но като по предварително написан сценарий повтарят: църквата е извън политиката, ние просто се молим на Бога.
„Ако в храма дойде нов човек, към него задължително ще се приближи някой с бележник…“
– Наистина ли там се молят само на Бога?
– Не само. Срещали сме интересни случаи, когато на хората в храма им казват: „Нали имате познати военни? Дайте, моля, координатите им. Ще им помагаме, цялата енория ще събира пари и ще изпраща помощ. Цял чувал или дори две цели камионни пратки ще изпратим, само ни дайте контактите на вашите военни!“.
Ако в храма дойде нов човек, към него задължително ще се приближи някой с бележник и ще започне да го разпитва. Енорийската мрежа събира лични данни на украинските бежанци офлайн и онлайн. Наши респонденти разказваха, че в някои енории на УПЦ МП в Берлин по време на богослужения се извършва видеозаснемане и фотографиране. Не знаем къде се предава тази информация, но предвид миналото на руските специални служби можем да предположим, че съществува риск всички тези данни да бъдат предавани именно на специалните служби.
– Събирането на данни за енориашите извършва ли се в общностите на УПЦ МП или в РПЦ?
– Искам да подчертая, че информацията за събирането на лични данни на наши граждани в църквите е регистрирана не само от нас, но и от Службата за външно разузнаване на Украйна: нейният ръководител публично заяви, че руските специални служби чрез мрежата на църквите на Московската патриаршия в чужбина вербуват украински бежанци, а под прикритието на благотворителност се създават бази данни. Посочва се, че с това се занимава именно УПЦ МП.
– Има ли случаи, при които свещеници от РПЦ помагат за намирането на помещения и изобщо за развитието на тези енории на УПЦ?
– Разбира се, те активно си сътрудничат. Но с помещенията не помагат точно свещениците. Ще разкажа за алгоритъма за създаване на нова енория на УПЦ МП. Първо координаторът по изграждането на мрежата проучва и идентифицира присъствието и броя на украинските бежанци в даден град. След това намира помещение за извършване на религиозна дейност, купува го или го наема. Организира ремонт, доставя всичко необходимо за обредите. Довежда свещеник на УПЦ МП. Регистрира общността. В „украинската“ енория се канят бежанци…
Единственият положителен нюанс във всичко това, който бих искала да отбележа, е, че в резултат на тази дейност до Москва се изпращат отчети, че е привлечен голям брой бежанци, с които активно се работи, и „дайте още средства, дайте средства за разгръщане на мрежата“. Но това не е вярно, слава Богу. Защото на петата година от войната далеч не всички бежанци са попаднали под това влияние.
Някои успяха да разберат какво се случва, навреме да се отдръпнат и избраха друг път — два-три часа път до капеланската мисия на ПЦУ или преминаване към Гръцката католическа църква, към украинските протестанти, които също са активни в чужбина.
„Каква е разликата? Църквата е под Бога, а не под президента…“
– В изследването посочвате, че към енориите на УПЦ действат „обществени организации“, които уж помагат на украинските бежанци. Но под прикритието на тази помощ правят нещо съвсем противоположно. Как става това?
– Русия не винаги влияе чрез пряка пропаганда. Влиянието ѝ не винаги има очевидни признаци на заплаха. То се осъществява чрез доверие, хуманитарна помощ, религиозна практика и усещане за общност, образователни инициативи и информационни канали. Тоест чрез средите, в които хората търсят подкрепа, опора и сигурност.
Важно е да помним, че нашите бежанци са много уязвими, защото изпитват тройна фрустрация: „чужд сред чужди“, „деквалификация“ и „тревожност от войната“. Освен това се чувстват изоставени и от Украйна, което се подхранва от врага: „ние сме никои, отиваме наникъде, никому не сме нужни“. Това предизвиква у тях допълнителен стрес.
И тогава при тях идват и казват: „Колко сте симпатична, умна! Ето, вземете си кифличка, хапнете. А искате ли да организираме безплатно рисуване за децата ви? А ето ви яке, вижте — сякаш е ушито точно за вас!“. И човекът си мисли: „Значи съм нужна тук, забелязаха ме, ценят ме, виждат, че съм важна“. Така работят с нашите хора: чрез юридическа и хуманитарна помощ, работа с деца и психологически тренинги.
Например в Португалия е имало руска обществена организация „Родина“. С началото на пълномащабната война и пристигането на голям брой украинци организацията се преориентирала. Сега е „Родина“. Те започнали активно да помагат на украинците: започнали да обясняват, че само Путин е виновен, а те са против войната. И изобщо, украинците и руснаците са братя, просто техните управници са се скарали помежду си като хлебарки в буркан. А ние, уж обикновените хора, ще се разберем, защото имаме общи интереси и общи корени.
Подобни организации има и в Германия. Рускоезичната диаспора там е най-голямата в света: според германското микропреброяване хората с произход от постсъветското пространство и техните потомци са около 3,5 милиона (без да се включват украинските бежанци, пристигнали след 2022 г.), а приблизително 2 милиона от тях активно използват руски език. Същевременно гражданите с руски паспорти в Германия според Destatis са само около 270 хиляди. А нашите украински бежанци са 1 милион и 275 хиляди.
При руснаците вече е изградена социална структура, а при нашите все още не. Но сред нашите хора преобладава здравият разум. Обикновено не отиват, когато видят, че организацията е руска. В църкви обаче ходят, защото на табелата пише: „Украинска църква“, и те вярват на табелата.
Интересно действа една руска неправителствена организация на хора с произход от постсъветското пространство в един от големите градове в Западна Германия. С началото на пълномащабната война и пристигането на украинците тя внезапно станала украинска организация. Организира безплатни занимания за деца — рисуване, моделиране. Родителите послушно водят децата си там. Скоро ръководителката на НПО-то е избрана в градския съвет, защото нали помага на украинците. И нищо, че в миналото ѝ фигурира помощ за „ДНР“.
Още един интересен случай има в един от градовете на Саксония. В отдавна съществуваща украинска организация се появява нова счетоводителка. И започват промени. В библиотеката се появяват руски книги. След това идва руски психолог, представян като „висококвалифициран специалист от световна класа“, който работи с деца със специални потребности. Разпространена е реклама. Родителите слушат лекциите на този психолог, а той ги убеждава, че „трябва да отидете при Бога и тогава децата ви ще бъдат здрави“.
Тоест в нашия град има църква, отидете там, там е Божието слово. Украинска църква няма, само руска, но каква е разликата? Църквата е подчинена Бога, а не на президента…
„РПЦ в Полша практически няма, но влияние има…“
– Тоест изглежда, че в чужбина УПЦ МП и РПЦ действат като едно цяло?
– Разбира се. Това се потвърждава от анализа на средствата за масова информация, аналитичните материали и прессъобщенията на Службата за външно разузнаване. Тези две структури функционират като един орган, една мрежа, с единен център на финансиране. И днес тази мрежа активно се изгражда именно за сметка на УПЦ МП. През 2023 г. официално са били регистрирани 83 енории на УПЦ МП в ЕС. През 2026 г. такива енории вече са над 120.
През последните няколко години много свещеници от УПЦ МП са заминали за страните от ЕС. Повечето от тях са се включили в изграждането на мрежата на УПЦ МП в чужбина, а по-малка част са преминали към украински юрисдикции на диаспората.
– РПЦ вероятно използва не само УПЦ, но и други православни структури? Каква е архитектурата на присъствието на РПЦ в ЕС?
– Тази архитектура е сложна и се състои от три институционални клона. Това е самата Руска православна църква (РПЦ), също Руската православна църква зад граница (РПЦЗ), която през 2007 г. Москва подчини на себе си, и Украинската православна църква на Московската патриаршия, която сега активно се разширява в Европа. Ако съберем броя на енориите на тези клонове в ЕС, ще получим впечатляваща цифра: най-малко 560, а заедно с нерегистрираните – 660 структури на РПЦ в страните от Европейския съюз.
Ако добавим и църквите сателити, например Българската и Сръбската православна църква, както и юридически самостоятелните структури, които фактически са ориентирани към Москва, броят ще надхвърли 1000. Важно е да подчертаем: каноничната, културната или организационната връзка с руските църковни структури сама по себе си не доказва участие на конкретна общност, свещеник или вярващ в дейност в полза на руските специални служби — предмет на нашето изследване са рисковете, мрежовите връзки и документираните механизми на влияние.
Например РПЦ в Полша практически няма, но влияние има. Защото цялото православно пространство на страната се държи от Полската автокефална православна църква (ПАПЦ). Това са 257 енории и половин милион вярващи. Юридически тя е автокефална, но по въпроса за украинската автокефалия застана на страната на Москва, служи на църковнославянски и руски език, а след 2022 г. в нейните структури се появиха свещеници от УПЦ МП. И нашите бежанци ходят там, защото там всичко е „почти като у дома“.
„Осемглавият октопод действа чрез широка мрежа от различни структури…“
– Във вашето изследване фигурират и Франция, Белгия и Италия. Какво е руското влияние там? Възможно ли е да се наблюдава „църковно“ влияние върху политическите и правителствените структури?
– Измервахме това влияние, анализирахме неговата сила в различни сфери и сектори. Под най-малко влияние, поне по време на нашето изследване, беше Полша. Под най-голямо — Италия. Различни сфери на живота в Италия отдавна и дълбоко са засегнати от руското влияние. Директорката на нашия Институт за национална устойчивост и сигурност Рена Марутян изнесе в италианския парламент доклад за присъствието на руското влияние. Показателно е, че по време на нейното изказване част от участниците демонстративно напуснаха залата.
Между другото, една италианска журналистка е анализирала руското влияние в италианската учебна литература. Установила е, че 62 учебни книги, от които 28 учебника, съдържат наративи на руската пропаганда. В тях например пише, че Крим е на Русия, че Украйна е бедна аграрна страна, а Русия е велика страна с велика култура.
Руската църква „Света Екатерина“ се намира зад базиликата „Свети Петър“, на хълма, близо до руското посолство. Тя е с огромна ограда от бодлива тел и видеокамери по периметъра. Била съм там и видях тази много странна църква със собствените си очи. Най-много ме впечатли това, че имаше разписание на руски език и украински телефон за контакт на куратора.
– Невероятно! А какво ще кажете за Франция?
– Във Франция има много различни руски събития и фестивали. Руснаците постоянно се опитват да проникнат в украински организации, да организират съвместни прояви, например „Ден на Одеса“. Опитаха се да наложат на нашите хора руския „шансон“. Имаше скандал заради това. Нашите обществени организации обикновено бият тревога и прекратяват подобна дейност.
Преди две години агенция Molfar Intelligence проведе аналитично изследване за влиянието на Руската църква в 11 страни от Европа. В него се разглежда и Троицкият събор на РПЦ в Париж, на няколкостотин метра от Айфеловата кула. Теренът за него руснаците са придобили за около 70 милиона евро. Това е един от най-големите задгранични комплекси на РПЦ – катедрала с духовно-културен център. Там се извършва богослужение, но сред най-честите гости на храма е руският посланик във Франция…
Когато обединихме и анализирахме проведените от нас задълбочени интервюта и аналитичните доклади на различни разузнавателни служби и аналитични центрове, които изследват тази тематика, видяхме цялостната картина: единен организъм, осемглав октопод, действащ чрез широка мрежа от различни, понякога малки структури. Това са църковни енории, обществени организации, различни социално-политически движения, които си сътрудничат помежду си; това са различни прокси структури, чрез които се осъществява финансирането.
„Що се отнася до руските църковни структури, санкциите не работят…“
– Между другото, по какъв начин Русия, която е под санкции и чийто народ, според определен кръг европейци, „страда от войната“, е в състояние да отделя огромно финансиране за поддържането и координацията на своята религиозна мрежа в много страни?
– В момента най-голямото финансиране отива именно за църквата, защото тя е легална, за разлика от медиите и „Руските домове“. Общите разходи за задграничната мрежа на РПЦ възлизат на 60–95 милиона долара годишно. Между другото, финансирането върви по три различни линии.
Първата е официалната — чрез руски държавни структури: бюджета на Руската федерация, фонда „Русский мир“, фонда „Горчаков“, Россотрудничество и държавните корпорации „Росатом“ и „Газпром“, както и Фонда „Василий Велики“ на Константин Малофеев, фонда „Андрей Первозванный“ на Владимир Якунин, структурите на Вадим Новински и други. Втората линия на финансиране са полусенчести схеми, а третата — изцяло сенчести схеми, които е трудно да бъдат проследени: чрез криптовалути, офшорни компании и прокси структури.
– Предполагам, че руските църковни имоти в чужбина също представляват огромно богатство и освен това носят немалки приходи…
– Именно. Ние често забравяме за това и не го осветляваме. Говорим за санкциите, проблемите с петрола и че съвсем скоро бедните нещастни руснаци няма да имат средства, за да финансират мрежата си за влияние в Европа. Но трябва да помним колко много недвижими имоти на Руската православна църква извън Русия понастоящем са подчинени на Москва.
РПЦЗ притежава значителни капитали, оценявани на 150–180 милиона евро. Това са храмове и недвижими имоти, които Русия отдава под наем и от които получава приходи. Нека не забравяме, че през 2007 г. проруският италиански премиер Силвио Берлускони одобри предаването на Русия на православното подворие в Бари, а символичните ключове през 2009 г. бяха връчени на тогавашния президент на Руската федерация Медведев. През 2010–2011 г. френски съдилища признаха правото на собственост на Русия върху катедралния храм „Свети Николай“ в Ница.
Тези храмове са били построени със средства на белоемигрантите и навремето са принадлежали на РПЦЗ.
Когато говорим за хибридната война на Русия, знаем, че тя има политически, икономически, информационни и дипломатически аспекти, като в много от тези направления са въведени санкции. Има санкции срещу руските олигарси, срещу руските информационни ресурси, като „Russia Today“ и други подобни. Но що се отнася до руските църковни структури, санкциите не работят.
Защото европейската демократична общност е убедена, че сферата на религията е изключително въпрос на „човешки права, свобода на съвестта“ и т.н. А Русия много често се възползва от демократичните основи на Европа, приемайки ги за слабост.
„Появи се възможност да бъдат обхванати около 2 милиона избиратели…“
– Казвате, че руските медии в ЕС са под санкции. Но по някакъв начин Русия все пак информационно обработва масива от украински бежанци?
– Да, разбираме, че наративите, в основата на които стоят емоции на разочарование или пък убеждението, че „трябва да се помирим с Русия“, нашите бежанци получават именно от тези източници. Пропагандата капе в умовете на хората дозирано и систематично. Както каза една жена в задълбочено интервю: „Навсякъде повтарят: всички крадат, защо да подкрепяме държавата. Капка по капка и хората започват да вярват“.
След 2022 г. пропагандистката инфраструктура на Кремъл се адаптира към санкциите по-бързо от държавните медии на Руската федерация. От 2023 г. Русия значително засили присъствието си в информационното пространство. Медиите масово преминаха в дигиталното пространство, към изкуствения интелект и ботфермите. Цифровите църковни канали са част от единна система за влияние. 9 от 27 санкционирани руски ресурса са достъпни в Telegram. Чрез тях се извършва мобилизация на проруски активисти. Съществуват и „православни“ приложения — „Молитвослов“/„СПАС“ (над 5 млн.), „OrthodoxWiFi“, Telegram ботове. Използване на църковни наименования се наблюдава сред над 100 Telegram канала.
Също така мощна мрежа от информационните ресурси на Pravda Network („Portal Kombat“) методично прокарва руските наративи в Европа. Тя е създадена от кримския IT предприемач Евгений Шевченко (компанията TigerWeb), когото през 2025 г. ЕС включи в санкционния списък. Pravda Network включва около 150 домейна, 3,6 милиона статии за 2024 г. (приблизително 10 хиляди на ден), обхванати са 49 целеви държави и десетки езици. Целта на този поток от текстове е „отравянето“ на обучителните данни на изкуствения интелект. Изследователите от NewsGuard нарекоха това LLM grooming – целенасочено повлияване на езиковите модели чрез масово създаване и разпространяване на определено съдържание.
В резултат чатботовете в някои случаи възпроизвеждат кремълски наративи: ако някой направи заявка на руски език за Украйна и за това какво представлява ПЦУ, съществува значителен риск да получи онова, което мислят за ПЦУ в Кремъл.
– По същество в европейските страни действа ли огромна обединена информационна система?
— Да, това е единна мрежа, през която много бързо преминават информация, средства, събиране на данни и се извършва координация на вербуването. А сега, в допълнение към основната им мисия — диверсионно-разузнавателната, пред тях се е появила и задачата целенасочено да обхванат нашите бежанци в ЕС. А това са 4 милиона и 370 хиляди души.
– Тоест от нашите бежанци могат да направят агенти на своето влияние? Но на какво точно влияние?
– Ето на такова. След около три години част от украинците, които са решили да не се връщат в родината, ще станат граждани на ЕС. Те ще получат европейски паспорти. А следователно ще придобият право да участват в избори. Съответно, те могат да се превърнат в електорално поле за някой кандидат. Ще кажа предпазливо: продължителната работа с уязвими общности създава среда за бъдеща политическа мобилизация, а прекият електорален ефект все още изисква отделно измерване. Но руснаците вече работят за това да формират това поле за своите.
Във всяка страна от ЕС има проруски партии. Те се нуждаят от хора, лоялни към решенията на Москва. А сега се появи възможност да бъде обхванат огромен и апетитен ресурс — потенциално до 2 милиона избиратели. Освен това са заминали предимно жени с деца. А децата растат…
– И децата вече ли ги „обработват“?
– Разбира се! Имам позната в Германия. Веднъж дъщеря ѝ се прибра от безплатно занимание по моделиране с пластилин в църквата и каза, че украинците са лоши, те бомбардират Москва. След това познатата ми спря да води детето на тези занимания, с думите: „Не се знае с какво ще ти напълнят главата там“. Но не всички майки са толкова бдителни.
– Какъв е отзвукът от изследването в чужбина?
– Европейците проявяват голям интерес към нашето изследване — вече за трети път представяме резултатите му на международни форуми. За европейската аудитория голяма част от нашите данни са откритие: това, което отдавна е очевидно за Украйна, там с години се е възприемало като „вътрешноцърковни дела“. Затова основният извод от нашата работа е прост: мрежата на РПЦ в ЕС е въпрос не на религия, а на сигурност. И колкото по-рано европейските общества осъзнаят това, толкова по-малко шансове ще има Москва да превърне украинските бежанци в инструмент на своето влияние.
***
Институтът за национална устойчивост и сигурност (ИНУС) е украинска изследователско-аналитична институция, чиято уставна задача е изучаването на руските хибридни влияния и укрепването на националната устойчивост. Изследването „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“ е изготвено от лабораторията за социологически изследвания към ИНУС и обхваща пет страни от ЕС: Франция, Германия, Полша, Италия и Белгия. Пълната методология, регистърът на източниците и количествените данни са представени в пълния текст на доклада. В момента институтът подготвя образователен курс „Руски студии“. Повече информация — на сайта inrs.net.ua.
Превод и редакция: Ренета Трифонова
