Църквата не може да бъде единна чрез страх и наказания

Илиян Василев

Светият Синод започва да раздава „правосъдие“ – особено срещу онези, които не споделят промосковския уклон, който виждаме в публичните позиции на патриарх Даниил.

Днес Синодът утвърди низвержението от сан на архимандрит Дионисий – с девет гласа „за“ и четири „против“, като четирима митрополити са заявили и особено мнение относно процедурата. Двама митрополити са отсъствали.

В същото заседание Синодът потвърди и наложените на архимандрит Никанор временни запрещения от свещенослужение, като делото срещу него продължава пред Софийския епархийски църковен съд.

Трудно е да не се види в тази последователност нещо повече от обикновена църковна дисциплина, особено на фона на острите разделения в Българската православна църква по отношение на войната в Украйна и отношенията с Руската православна църква.

Защото къде беше същата тази чувствителност към единството на православните, когато беше атакувана Киево-Печерската лавра? Къде беше гласът на БПЦ за осъждане на агресията срещу православен народ?

А уж трябваше да има единение, смирение и обща работа в името на Българската православна църква.

Аз не виждам как църквата ще остане единна по този начин.

Няма го тактът на патриарх Неофит. Няма го усещането за църква, която събира, а не разделя.

И ако следващата стъпка е административно или полицейско извеждане на Никанор от манастира, това вече ще бъде съвсем друга граница.

Тогава наистина ще започнем да се връщаме с трийсет години назад.

Църквата не може да бъде единна чрез страх и наказания. Единството се изгражда с авторитет, мярка, смирение и способност да търпиш несъгласието.