Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Много неща се изписаха, изписват се и ще продължават да се изписват за отвратителната война, бушуваща в Украйна, но една тема почти не се засяга. Всички наблягат върху това кой е агресорът, как да бъде наказан, как страдат нападнатите; справедливо се изобличават жестокостите срещу цивилни и военнопленници. Но… Почти (може би и въобще) не се обръща внимание на една опасност, чиито въглени тлеят в тази война. А тя е сериозна. Става дума за засилването на антисемитизма.
Възможно е първоначално да има остра реакция от някои читатели: как така, нали една от основните опорки на режима агресор беше, че Украйна трябва да се „денацифицира“, че украинският народ е превърнат в „бандеровци“ и „нацисти“ и това е причината „освободителните войски“ да преминат границата и да вършат това, на което станахме свидетели? Да, такава е опорната точка, но мимоходом покрай нея се появяват едни други агитматериали.
В един от тях, върху картата на Украйна вместо нейното име пише „Хазария“. Ако някои са забравили, държавната религия на Хазарския каганат, заемал част от територията на днешна Украйна по време на възхода му, е юдаизмът. В друг вариант на същата карта върху украинската територия, заедно с надписа е поставена и звездата на Давид.
Посланието е ясно. А нали уж „денацификация“ се провеждаше, пък то какво излезе… Това, че създателите на тези агитматериали са малко неграмотни (каганатът никога не е заемал цялата територия на днешна Украйна), не променя същината на посланието им и тяхната злокобност.
Друга, вече „нагледна агитация“, която се върти в социалните мрежи, е съпоставянето на украинския национален герб с една от типичните хазарски токи от времето на Хазарския каганат. Внушението е ясно: вижте кои са всъщност „укрите“, те не са славяни и братя, ами жидове проклети, развращаващи Православието и „тероризиращи жестоко горките россияни“! Явно в пропагандната кухня на режима агресор някои хора са решили, че опорката „денацификация“ си е свършила работата и спокойно може да се замени с остарелия, но вършещ добра работа рефрен за евреите – „вредители“ и „рушители“. Искрено се учудвам, че тази част от агресорската пропаганда не е попаднала достатъчно сериозно в полезрението дори на сериозни наблюдатели и анализатори на войната.
Не исках да пускам въпросните агитматериали като илюстрации в публикацията ми по две причини: всеки от нас може да ги види в „православнейшите и набожнейшии“ групи и сайтове, с пяна на уста подкрепящи „свещената метафизична война“ и ако иска – да си ги изтегли. Другата причина беше, че не исках да наранявам мои познати евреи, които уважавам и ценя, но според редакторите на сайта трябва да има някакво онагледяване, тъй като тези снимки са отдавна познати – двете изображения се „търкалят“ в интернет пространството още от 2015 г. – сега просто влизат в употреба.
Явлението антисемитизъм обаче набира скорост и мощ от другата страна на фронтовата линия – в самата Украйна – в някои среди на УПЦ-МП. Казвам „някои“, защото искрено вярвам, че в УПЦ-МП повечето от презвѝтерите и миряните все пак са трезвомислещи и това е надеждата поне на духовно-църковно равнище нещата там да тръгнат към по-добро. Но аз общувам с хора от УПЦ, които са се поддали точно на разглежданото от нас явление. Не влизам в диспут и други сблъсъци с тях, за да мога да продължа да следя от пръв поглед какво става там и какви процеси вървят.
Един много разпространяван сред тези среди постер показва как руснак и украинец в народни носии се удрят по главите с народни струнни инструменти, а над тях високомерно се е изправил и ехидно се усмихва – сетихте се – мъж с характерния нос и в облекло на хасид, пъхащ в джоба пачки пари (има вариант, в който парите са окървавени). Това отново е недвусмислено послание: ето кои запалиха войната и печелят от нея. После идват снимки от официалната среща между различните вероизповедания в Украйна при президента Зеленски. Разпространява се тази, на която се виждат заедно архиереи от ПЦУ и равини. Текстът е разобличително язвителен, събран в две думи е до болка познат: апостасѝя и анатема!
Разбира се, всяка среща на клирици от ПЦУ с други изповедания се използва за дискредитирането им (както нашите правят това, за да дискредитират Негово Всесветейшество патриарх Вартоломей), но на срещата с равините се поставя особен акцент.
Следващата пропаганда е свързана с това, че не една и две енории на ПЦУ празнуваха Рождество Христово не по поганския, а по поправения Юлиански календар, сиреч не на 7 януари, а на 25 декември. Тя представляваше постер, в лявата страна на който има снимка от празнуването на Ханука, а в дясната – от Рождественската служба на 25 декември в енория на ПЦУ. Посланието е до болка зилотско и ясно: съвместно се празнува с юдеите, следователно: апостасѝя и анатема! Нашите слънце-звездопоклонници ни обвиняват в същото, но защото отбелязваме неподвижните празници заедно с римокатолиците и в това няма нищо ново. Посланието на украинската зилотщина обаче е, че с това съвместно празнуване евреите искат да подчинят Църквата на ционистките си интереси. Това вече е – меко казано – много грубо. Оформя се нов опасен взрив на омраза и ярост – при това със същите последствия, каквито носят и другите ужаси на тази война.
Този взрив обаче ще гръмне и от двете страни на фронта. Неразумните зилоти в Украйна вече са целенасочено обработвани и насъсквани. Остава само някой в Големия дворец, Лубянка или Генщаба да прецени, че моментът е дошъл, да запали нужната малка искричка и… в Украйна имат богат опит с организирането и провеждането на противоеврейски погроми. Ако не ми вярвате, прочетете нейната история.
А в Русия пък защо? Ами защото и там антисемитизмът постоянно се държи на високо равнище особено в… да, пак зилотските среди. Но не само. Един от най-често повтаряните рефрени за сривовете на Империята и на СССР е, че в дъното и на двете стоят… разбира се, евреите. Рядко ще срещнете някоя популярна книга по този въпрос, в която евреите да не бъдат сочени яростно с пръст и това да не означава: ето ги, те го сториха! Като прибавим към това и агитационните материали, за които вече говорихме, може да се каже, че основата на бъдещия антисемитизъм вече е положена. И когато войната се затегне и трудностите за армията и за народа на Русия се увеличат още повече – а това време вече идва – трябва само някой дугиноид (почитател на Дугин, бел. ред.) или подобен такъв да извика високо: „За всичко са виновни евреите – дръжте гадните жидове!“. Знаем какво следва. И във „Велико-Русия“ също имат богат опит с погромите. Трябва само да си го припомнят.
Ето, че към всичко ужасно и отвратително, което както винаги се активира в тази война, на която сме свидетели, се прибавя и още едно: яростният антисемитизъм, който умишлено се разпалва все по-силно. И ако лумне в поредния пожар, към пролятата кръв ще се прибави още кръв, към омразата – още омраза, а силната ненавист ще стане още по-силна. И още по-дълбоки ще станат вече отворените рани, които ще заздравеят напълно чак след десетилетия.
Помогни ни, Господи! Помогни ни, за да преодолеем всичко това! Защото войната наранява и нас. Не страдат само някои народи, страда цялото Тяло Христово!