Ренета Трифонова
Ваше Блаженство, Софийски митрополите и патриарше на цяла България г-н Данииле, Председателю на Светия синод на светейшата Българска църква,
Досточтими братя архиереи,
Благодарим от сърце за любезните слова на Ваше възлюблено Блаженство, а на всички – за топлото посрещане на нас и на нашата досточтима делегация и при настоящото ни посещение в Синодната палата на светейшата Българска църква. Благодарим на Трисветия Бог, задето отново Ви посещаваме и донасяме от Царицата на градовете Божия мир, който надвишава всеки ум, тъй както Светият Дух го е вложил като съкровище в Църквата, съхранявайки и удържайки я в нейната цялост.
Носим със себе си опита на светата Велика Христова църква, който е изграден със съвместното действие на Божията благодат и чрез трудовете на нашите достопочтени предшественици, които ни предадоха този опит неподправен и неизменно верен на евангелските повели. Донасяме онова от плодовете на Светия Дух, което ние неизменно преживяваме във Фенер, както ги изброява небошественикът апостол Павел: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5: 22-23), и предлагаме на света тези плодове на Духа като актуални и привличащи днешните люде.
Носим със себе си, братя в Господа, топлотата и любовта на Вашата духовна Майка, в името на истината и дълга за саможертва, който Църквата ни завеща след дългото търсене и тревога на богоносните отци за нейното бъдеще във всяко време, „докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4: 13).
Именно тази преизобилна и многообразна Божия благодат носим със себе си при нашите посещения в поместните църкви по всички краища на света, за да утвърждаваме пак и пак единството на Христовото Тяло; за да засвидетелствуваме на висок глас неделимостта на Църквата; за да заявим нейната съборност; за да явим светостта ѝ, на която всички ние сме причастници и участници.
Архиепископът на Константинопол – Новия Рим във всички времена е видимата и действителна връзка на единството на Господнето църковно Тяло и същевременно гарант за това единство, съгласно предвиденото от божествените отци в техните съборни постановления. Макар тези слова да звучат като теоретични положения, в действителност те представляват неизбежният тесен път на скърбите, водещ към живота в Христа. За щастие вярата на Църквата не е теория, а практика, и то практика свързана с много труд и усилия. Тъкмо този богат опит от вкусването на божествените съкровища на Църквата споделяме с Вас днес.
Посещенията на Вселенския патриарх в поместните Христови църкви не се ръководят от начала, чужди на кроткия и смирен дух на нашия Господ Иисус Христос, както Сам Той ни уверява, „че е кротък и смирен по сърце“ (срв. Мат. 11: 29). Преживяваме в себе си оная „гетсиманска тревога“ и сме обзети от копнежа за мирното опазване на всеправославното единство без сътресения и разломи. Разбира се, историческият път на Църквата потвърждава трудността на това начинание. Колкото и да изглежда самоочевидно църковното единство, то не престава да бъде постоянна задача, която очаква своето осъществяване.
Светата Велика Христова църква, като чадолюбива Майка, във всички времена се грижи за възстановяването на реда и единството сред сътресения и разпокъсаност. Вие по-добре от всеки друг сте познали нейната любов, дълготърпение, незлопаметност, благородство и, с една дума, преизобилието на нейното милосърдие. Припомняме това, защото така се очертава нашият общ път в хода на живота на Христовата църква.
Ваше Блаженство, възлюблени брате, още от първия час на Вашето въздигане на предстоятелския престол на Българската църква показахте усърдния Си стремеж да опазвате църковното единство, и то в особено деликатен момент за всеправославните дела. Ценим и похваляваме Вашето добро разположение. Съпричастни сме към проблемите, които Ви занимават, а са предмет на обсъждане и в почитаемото Ваше свещеноначалие. Всичко това представляват здрави елементи в съборното устройство на Църквата, които ние взимаме сериозно предвид, когато преценяваме над всичко интереса на цялото Православие.
Уверяваме Ви, че във всичко сме следвали осветения път, по които са вървели нашите отци. Никога и по никаква причина не сме се отклонявали от предаденото ни до днес. Каквото Църквата е вършила винаги, това вършим и ние днес. Усърдно се молим Светият Дух да просвети в истината добросъвестно размишляващите сърца; да просвети ума на разтревожените; да умири помислите, на тези които са разколебани. Никога не отстъпваме и не се отклоняваме от църковния път. Ние оставаме неотклонни и непоколебими и с горящо сърце вървим по възкресния път към Емаус заедно с Иисуса Христа.
Имаме твърдата увереност и сигурната надежда, че временните затруднения ще отминат и че отново ще вървим с обща стъпка и ще се върнем към несмущаваното единство. По един особено сполучлив и актуален начин това единство като несъмнена предпоставка и ценност за взаимопроникването (перихорезата) между поместните православни църкви е описано в отговора, изпратен от Христовата църква в Русия на съответното патриаршеско окръжно на нашия приснопаметен предшественик Йоаким III от 1902 г. относно отношенията между автокефалните православни църкви:
„Но и в собствения си живот всяка автокефална православна църква е длъжна винаги да пази, както това, прочее, става и сега, паметта и съзнанието за своето единство с останалите православни църкви и за това, че само в това общение и съгласие се намира залогът на истината и на вечния живот и само в него тя се явява като Църква Божия; а загубвайки това общение и единство, неизбежно ще погине и самата тя и ще изсъхне подобно на пръчката, отпаднала от лозата.
Затова постоянното и дейно прилагане на този принцип на вселенскостта (ἡ ἀρχὴ τῆς οίκουμενικότητος) в живота и в църковната практика, както и възпитаването в собствената църковна общност на чувство за необходимостта от този принцип, нека бъдат предмет на особена грижа от страна на мъдрите предстоятели на отделните църкви. Убедени сме, че не след дълго тяхната неотслабваща и искрена ревност ще принесе обилен плод на благословената нива на вселенското единство (τῆς οἰκουμενικῆς ἑνότητος), като същевременно оживотворява и църковния живот на всяка отделна църква, украсява вярата на нейните чеда, усъвършенстува ги в надеждата за вечния живот и във взаимната любов и разкрива пред целия свят истината и силата на православната Христова вяра в целия ѝ блясък“1.
В заключение на нашето слово, отново благодарим за уважителната Ви покана, Ваше Блаженство, и за явната любов на всички Вас и предвкусваме радостта от общението с Вас през тези дни. Прегръщайки Ви със свето целование, пребъдваме в славословие на Отца и на Сина и на Светия Дух. Амин!
Източник: Българска патриаршия
- „Отговор на Руската църква“ на „Патриаршеското и синодно окръжно от 1902 г.“, в: Ἡ περὶ τῶν σχέσεων τῶν Αὐτοκεφάλων Ὀρθοδόξων Ἐκκλησιῶν καὶ περὶ ἄλλων γενικῶν ζητημάτων. Πατριαρχικὴ καὶ Συνοδικὴ Ἐγκύκλιος τοῦ 1902, αἱ εἰς αὐτὴν ἀπαντήσεις τῶν Ἁγίων Αὐτοκεφάλων Ὀρθοδόξων Ἐκκλησιῶν καὶ ἡ ἀνταπάντησις τοῦ Οἰκουμενικοῦ Πατριαρχείου. Ἐκ τοῦ Πατριαρχικοῦ Τυπογραφείου, ἐν Κων/πόλει, 1904, σ. 26-27. ↩︎
