Ренета Трифонова
Никола Владимиров е на 20 години, студент III-ти курс в СУ „Климент Охридски“, специалност „Културология“. Интересува се от богословие, философия, музика, пътешествия. Католик, преминал през протестантството.
Една от доктрините на мормоните е, че след апостолите, апостолската приемственост е била изгубена и след 1800 години Бог го е възстановил чрез мормонския пророк Джоузеф Смит, на когото Синът и Отца са му се явили. Видението се случва по следния начин: юношата Джоузеф, който е на 14 години, отишъл в гората да се моли. Докато се молил, ужасяващ тъмен облак го покрил, докарвайки го до панически ужас. В 15 параграф в своя „Скъпоценен бисер“, Джоузеф обяснява случката по следния начин: „Някаква сила, която ме обхвана и напълно ме потисна, ми въздейства толкова поразително, че езикът ми се вцепени и аз не можех да говоря“. [1] След това в средата на облака се явил стълб светлина, в която той видял две личности в бляскави бели одежди. Макар и двамата да били прекрасно и бляскаво облечени, единият бил по-славен и велик , който е казал на малкия Джоузеф: „Това е моят възлюбен син, него слушай“. Това очевидно е Отца и проличава, че тук има вид субординация между Отца и Сина.
Както и да се погледне, в тази случка се вижда противоречие с Библейското явяване на Бога. От Библията знаем, че при реалната среща на човека с Бога у човека се появява най-вече силно желание да падне по очи, да покрие главата си, казвайки: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“ (Лук. 5:8). При самото Божие присъствие човекът вижда колко е грешен, нечист и нищожен пред Него, затова започва да се кае. Божието присъствие разобличава човека и го призовава към покаяние. Пророците Моисей и Исая се изплашват от Бога и също смятат, че са недостойни за задачата, която Господ им дава (Изход 3:1-11), (Исаия 6). Обаче виждаме, че Джоузеф няма дори и мисъл за собствено недостойнство и като със съсед се е заговорил с „Бог“.
Това явяване е съмнително не само заради липсата на недостойнство и покаяние, а защото е и писано: „У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца“ (Йоан 6:45-46) , както и: „И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели…“ (Иоан 5:37); „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ (Иоан 1:18).
Никой не е виждал Бога Отца. Нито Моисей, както и който и да е друг е видял Бога, нито на нас е могъл да предаде ясно и нагледно понятие. Но служейки на Бога, Моисей послужил сам за написването на закона. Христос, бидейки в недрата на Отца, не само вижда Отца, тъй като е Син Божий и е Бог; Той ни обясни Отца, защото само Той го е чувал и виждал. Тук някои ще възразят и биха казали, че е писано: „Аз видях Господа“ (Исаия 6:1) и следователно пророците са виждали Бога. Пророкът е видял Бог, но не самата същност на Бога, а някакво подобие и някаква умствена представа, както казва и св. Йоан Златоуст. Пророкът е видял това, доколкото е могъл да види. При това един е виждал в един образ, а друг – в друг образ. Следователно те са виждали не самата истина, не самата същност. И ангелите не виждат същността на Бога, макар и да е писано, че те виждат лицето Му (Мат. 18:10). Обаче те не го виждат така истински както Синът Го вижда. Само Синът вижда Отца и Го обяснява на всички хора. Св. Йоан Златоуст казва: „Като слушаш за недрата на Отца, не си представяй нищо телесно в Бога. Евангелистът е употребил такова название с цел да покаже родството, неразделността и съвечността на Сина с Отца“.[2] Синът винаги е изявявал Отца. И щом Отец е дух, тоест нематериален, то тогава как Бог има плът и кръв, както казва Джоузеф Смит? Исус Христос казва: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият, попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам“ (Лука 24:39). Тялото на Сина, макар да не е само дух, е чуждо на всяка вещественост и грубост, и се управлява от духа. Духът не може да има тяло, било то и духовно. Христос е образът на Отца, който е невидимият Бог: „Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение“(Колос. 1:15). И ако Христос е образ на невидимия Бог, то тогава как Отец би имал образ като Сина, още повече, че е и невидим?
Апостол Павел пише: „А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог чест и слава вовеки веков. Амин“ (1 Тим. 1:17). Ако Бог Отец е невидим за всички, освен за Сина, то тогава как Той ще се е явил в плът само и единствено на Джоузеф Смит? Защо най-големите пророци на Стария Завет не са имали тази чест?! Св. Павел казва и още: „Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види…“ (1 Тим. 6:16).
Христос се въплъти, (Иоан 1:14), за да ни спаси от смъртта. Той не слезе в Своята слава, защото нищо не би издържало на славата Му. Природата на вселената прави идеята за човекоподобен Бог практически невъзможна. Както е писано (Фил. 2:5-8) Бог трябва да се лиши от славата Си, за да общува с хората и да покаже как ако Бог стане човек, човекът може да стане бог. В Свещ. Писание се казва, че цялата вселена не може да побере Бога: „И ще смогне ли някой да Му съгради дом, когато небето и небесата на небесата Го не побират? И кой съм аз, та да мога да Му съградя дом, освен за кадене пред лицето Му?“ (2 Паралипоменон 2:6). Свещ. Писание ни казва, че Бог Отец съществува в славно състояние на небето, затова и цялото творение не може да го побере, защото Бог е много по-славен и велик от всичко що съществува. Неговото прославено състояние е невидимо за нас, въпреки че Бог се въплъщава в тяло на човек, за да стане човекът бог, а апостолите виждат Неговата слава, Възкресение и Възнесение като Богочовек.
Смит обаче пренебрегва всичко това и щом вижда Твореца на вселената, първият му въпрос е: „Коя от съществуващите църкви може да се смята за истинска?“ Родителите на Джоузеф са твърдели, че нито една от християнските църкви не е истинска и същото му казва „Отец“ – каква „случайност“! Той казва: „Всички християнски църкви са мерзост в моите очи. Не встъпвай в нито една от тях!“ [3] Това е основното съдържание на видението, никакви други поръчения не са били дадени или оставени след това видение.
От следващите думи на „Отца“ във видението възниква и вторият проблем – наистина ли Христовата Църква е била изгубена за 1800 години, наистина ли е нямало правоверни християни, а само единствено отстъпници и еретици, които са мерзост пред Бога? Ако всички християнски църкви са мерзост пред Бога, то тогава това би означавало, че няма никаква надежда за никой християнин. Това ще означава, че християните посещаващи църквите, които са мерзост пред Бога, са се осквернили и са недостойни пред Него. Следователно не би имало спасение за тях.
Мормоните вярват, че Бог е дал приемственост на апостолите, но след смъртта им тя се е изгубила и Бог е избрал Джоузеф Смит, за да възстанови тази приемственост, свещеническото ръкополагане. Тази вяра е толкова абсурдна и няма никаква библейска основа, че бихме могли да кажем, че е обида спрямо Бога. Джоузеф Смит обаче не обяснява как и поради какви причини тази приемственост се е „изгубила“ и защо точно той е наследникът на тази приемственост.[4] Не обяснява защо Бог, Който „…толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16), изведнъж решава, че всички хора по света и в цялата Църква няма да се спасят, а такъв шанс ще им бъде даден едва след 1800 години…
Но да се върнем към апостолското време. На много места в Новия Завет апостолите са имали властта да ръкополагат с ръце презвитери и епископи, едни от които са техните ученици – св. Климент Римски, св. Игнатий Антиохийски, св. Поликарп Смирненски (вж. Деян.14:23). В Библията на нито едно място не се допуска, че ръкоположението се е изгубило, след като е писано, че във всяка църква са били ръкопожени християни за презвитери и епископи, които са наследниците на апостолите. Не би имало логика – нито божествена, нито човешка, Божият Син да претърпи такива мъчения и да умре на кръста, да слезе в ада, да проповядва спасението и сред покойниците, да възкръсне, да се възнесе, да изпрати Св. Дух над апостолите, за да проповядват те по цялата земя и да кръщават в името на Св. Дух, и почти веднага след това да допусне приемтсвеността да се прекъсне и човекът – най-съвършеното Му творение, призван да стане подобен на Него, да изгуби възможността за спасение цели 1800 години. Ако допуснем дори за миг това, тогава Божият план за спасението на човека би изгубил всякакъв смисъл. Поне според мормоните.
Но да допуснем, че се съгласим с Джоузеф Смит, че апостолската приемственост се е изгубила със смъртта на апостолите. Ако беше вярно, то това би било противоречие с думите на Самия Господ: „И Аз ти казвам: ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си; и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16-18). Мормоните вярват, че Църквата е била изгубена до Смит, което ще рече, че портите адови са ѝ надделели и за повече от 1000 години е нямало истински християни, а еретици. Такава мисъл е абсолютно нелогична, както посочих и по-горе, защото би означавала, че Господ е излъгал хората и не може повече от хиляда години да възстанови Църквата Си.
Разбира се, когато мормоните видят конкретно противоречие на Библията с тяхната книга на Мормон, те веднага казват: „Знаете ли, че Библията е била пренаписвана и истинското и послание е изгубено, и затова Бог избрал Джоузеф Смит, за да възстанови истинската му Църква и апостолската приемственост?“ Обаче проблемът с такова възражение е, че са открити едни от най-старите библейски текстове, датиращи на повече от 2000 години[5].Има ги и оригиналните текстове на еврейски, арамейски и гръцки език. Древните християни постоянно са цитирали в своите трудове Свещ. Писание и техните писания не се различават особено със съвременните стихове[6]. Най-старата Библия е Септуагинта, позната като Превод на Седемдесетте или това е гръцкият превод на Стария Завет. Септуагинта е преведена от 72-ма преводачи от Александрия и е била най-популярната версия на Стария Завет по времето на Христос. Христос и апостолите са използвали именно този превод на Библията и съвременните католически и източноправославни преводи на Свещ. Писание са идентични със Септуагинта. Да не говорим, че и Господ не би позволил някой да измени неговото Слово.
За „падането на Църквата“ и истинската и вяра мормоните ползват като доказателство библейски текстове от книгата на св. пророк Амос и от посланието на св. ап. Павел до солуняните, които гласят: „Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад – не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни.И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят. В оня ден ще премират от жажда хубавите девици и момци, които се кълнат в греха самарийски и казват: жив е твоят бог, Дане, и жив е пътят за Вирсавия! – Те ще паднат и вече няма да станат“ (Амос 8:11-14); „А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,нкойто се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог“ (2 Солуняни 2:1-4). Според тях затова Църквата се е нуждаела от „нов завет“ и „нов пророк“. Пророк Амос е пророкувал в Израел през 785 г. пр. Хр. много неща – той е предупредил за предстоящото унищожение, което се е случило през 721 г. пр. Хр. заради идолопоклоничество на Израел: „Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад – не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни. И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят. В оня ден ще премират от жажда хубавите девици и момци, които се кълнат в греха самарийски и казват: жив е твоят бог, Дане, и жив е пътят за Вирсавия! – Те ще паднат и вече няма да станат“ (Амос 6-7). В текста се говори за вероотстъпничеството в древен Израил, а не за такова след смъртта на апостолите в Новия Завет. Това вероотстъпничество не се класифицира като онова, което мормоните твърдят. Следният текст потвърждава, че не става дума за мормонския вид отстъпничество: „Ето, очите на Господа Бога са върху грешното царство, и Аз ще го изтребя от земното лице, но дома Иаковов няма съвсем да изтребя, казва Господ.Защото ето, Аз ще заповядам и ще пръсна дома Израилев по всички народи, както се пръскат зърна в решето, и нито едно не пада на земята.От меч ще умрат всички грешници измежду Моя народ, които казват: „няма да ни постигне и няма да дойде при нас това зло!“ (Амос 9:8-10). В Стария Завет се споменава на много места, че не малко пъти свещеници и пророци са били покварени (Плач Иеремиев 4:13; Иез. 22:22-26), затова Бог не им се е явявал по един или друг начин или са пророкували погрешно (Иер. 23:26-31); а когато изобщо е нямало пророци (сравни Псалми 74:9). Отстъпленията са били чести в Стария Завет, но никога пълни. Винаги е имало верен остатък. Когато разгледаме целия Стар Завет, можем да видим, че по време на добри и лоши времена (времена на безверие и вяра), винаги е имало една константа: съществуването на висше свещеничество и божествена йерархия, които са подробно описани в Изход 28-ма и Второзаконие 17-та глава.
Самият Бог създаде и даде власт на тази йерархия, за да ръководи децата Израилеви. Първосвещеникът имал силата да предаде Божия оракул[7] на своя народ. Второзаконие 17:8-12 е пример за този исторически факт: „Ако по някое дело бъде мъчно за тебе да разсъдиш между кръв и кръв, между съд и съд, между удар и удар, и мненията не бъдат съгласни при вратата ти – стани и възлез на мястото, което избере Господ, Бог твой (за да бъде призовавано името Му там), и дойди при свещениците левити и при съдията, който се случи в ония дни, попитай ги, и те ще ти кажат, как да разсъдиш; и постъпи, според както ти кажат на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да бъде призовано името Му там), и гледай да изпълниш всичко, на каквото те научат; според закона, на който те научат, и според присъдата, която ти произнесат, постъпи и не се отклонявай ни надясно, ни наляво от онова, що ти кажат те. А който постъпи тъй дръзко, че не послуша свещеника, който е там на служба пред Господа, твоя Бог, или съдията (който се случи в ония дни), той трябва да умре, – тъй изтребвай злото от Израиля“.
Според книга Изход първосвещеникът е имал т.н. Урим и Тумим на нагръдника на своите дрехи, с които понасял греховете на израилтяните, когато е отивал пред Господа в храма: На съдийския нагръдник положи „урим“ и „тумим“, и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си „съда“ на Израилевите синове пред лицето Господне (Изход 28:30). Чрез този дар на Бога първосвещеникът също е чувал Божието слово, обявявайки Божиите откровения. Дори и в покварени времена като тези, за който четем в книгата Съдии Израилеви, виждаме този дар в действие в Израел. Онези времена са били дни на беззакония, както свидетелства кига Съдии: „В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право“ (Съдии 17:6). Макар да са били бунтарски дни, лишени от правда, служението на първосвещеника и дарът на Урим и Тумим е бил жив и функциониращ.
Всъщност Самият Христос признава и съществуването на тази йерархия и нейната власт по време на земния си престой. В евангелие от Матей, Иисус Христос заповядва на апостолите си: „На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат“(Матей 23:2-3). Дори и апостолите е трябвало да се подчиняват на книжниците и фарисеите, които говореха в официално качество като власт на Бога в Израил. Нещо повече – св. Йоан признава властта на първосвещеника за валидна и ефективна, дори ако лицето, заемащо службата по това време, е покварено (вж. Иоан 11:47-52).
Но дори и да се съгласи някой мормон, че е нямало пълно отстъпление в Стария Завет, то той би казал как св. ап. Павел е пророкувал, че ще се случи голямо отстъпление в Новия Завет: „А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта“ (2 Сол. 2:1-3). Св. ап. Павел е използвал гръцката дума αποστασία (apostasia) в третия стих[8] , за да го опише. Павел заявява, че тази αποστασία (отстъпление) трябва първо да дойде преди Второто пришествие на Христос. И в края на краищата, не отхвърлиха ли самите евреи Месията и не отстъпиха ли от Него? Това не показва ли, че такова отстъпничество е поне възможно? На първо място, не целият Израил е отстъпил. Апостолите, майка Му Мария и ранните ученици са били предимно евреи, така че очевидно, че не всички в Израел са отпаднали от Бога. И във втора глава на посланието до солуняни никога не се казва, нито има пък в библейските доказателства другаде, че някога ще се случи пълно отстъпление. Да, такова ще има, но то няма да е пълно. Но „пълното отстъпление“, както е проповядвано от мормоните, не само никога не е било споменато в Писанията, но е и невъзможно да бъде споменато по три важни причини:
1) Старозаветните пророчества, засягащи Новия Завет и бъдещото идване на Божието Царство – Църквата, го описват като вечно и неопетнено. Например в книгата на пророк Даниил пише: „Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши“ (Дан. 7:13-14).
2) Новият Завет също описва Църквата като съвършена, безгрешна:
„И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин“ (Мат. 28:18-20); „и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ (Лук. 1:33).
Мормоните твърдят, че тези текстове говорят само за върховния триумф на Църквата, а не че не може да има пълно отстъпление през вековете между времето на апостолите и този окончателен триумф чрез „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“. Това твърдение ни води до третата и може би най-окончателната причина да кажем, че пълното отстъпление е невъзможно:
3) Св. ап. Павел използва изрични термини, които премахват възможността за пълно отстъпление в писмото си до Ефесяните. В Ефесяни 1:23 той описва Църквата, „която е Негово тяло, пълнотата на този, който изпълва всичко във всички“ (Ефес. 1:23), и продължава, че тази Църква еизградена „върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък” (Ефес. 2:20). Всъщност Павел описва Църквата като инструмент, който Бог е избрал, така че „многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни (Ефес. 3:10). Тогава Павел ни напомня, както вече видяхме, че тази Църква трябва да има апостоли, пророци, пастири, евангелисти и учители: „И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители“ (Ефес. 4:11). И защо така? „За усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство, та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата“ (Ефес. 4:12-14).
Според св. ап. Павел Бог ни е дал Църквата, за да можем да знаем истините на вярата. Това в никакъв случай не е единствената причина за съществуването на Църквата, но е централна причина. Но най-важното, помислете за този текст от посланието му до ефесяните: „Сега на онзи, който чрез силата, действаща в нас, е в състояние да направи много по-изобилно от всичко, което искаме или мислим, за него ще бъде слава в Църквата и в Христос Исус на всички поколения, завинаги и завинаги. Амин“ (Ефесяни 3:20-21). Тази Църква, която Павел описва, ще бъде тук за всички поколения (pasas tas geneas) завинаги. Този библейски текст елиминира възможността за пълно отстъпление дори на едно поколение, което е много по-малко от 1800 години.
Пълното отстъпление е немислимо. Според св. ап. Матей, Иисус Христос ни е дал окончателна заповед: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар. Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Матей 18:15-18).
Мормоните и католиците (авторът е католик, бел. ред.) са съгласни, че Христос насочва верните да влязат в установената от Него Църква и че можем да сме уверени в това, защото истинската Църква, към която Иисус ни води, никога не би ни отклонила от Бога. Въпросът е: към коя църква ни води? Мормоните казват, че е тяхната църква. Католиците казват, че е католическата Църква. Как да знаем тогава коя е истинската Божия Църква?
Един начин да разберем коя е Църквата е като си зададем още по-лесен въпрос. Ами ако живеехте през 12-15 век и току-що бяхте прочели същия този пасаж от Матей? Църквата няма как да стане и да бъде еретична, тъй като тя е Тяло Христово. Щом Бог е истинен, значи и Църквата Му е истинна и няма друга такава, защото Бог има само едно Тяло. Слушайки Христос къде бихте отишли? Мормоните и протестантите все още не са съществували. Иисус Христос е пътят, истината и животът (Иоан 14:6) и Той не би ни завел към заблуда и не би ни заповядал да следваме нещо, което е грешка или не съществува за момента. В противен случай Той щеше да ни предупреди. Ако Църквата не е съществувала на тази земя в продължение на 1800 години, трябва ли да допуснем, че Иисус е заблудил милиони хора през вековете и е допуснал еретични църкви без апостолско наследство? Такава мисъл е недопустима. Нали Христос казва на Тайната вечеря: „…вземете, яжте: това е Моето Тяло…“ (Мат. 26:26). Невъвзможно е Бог да се раздели със Своето Тяло, а то е Църквата. Ако мормоните твърдят, че апостолската приемственост е била прекъсната за 1800 години, какво се е случило с Тялото Христово през този период? Какво биха казали мормоните за този стих на ап. Павел: И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос (1 Кор. 12:12)?
Трябва обаче да се съгласим с един важен принцип. Както християните, така и мормоните вярват в авторитетна, йерархична църква, която говори с властта на Христос. Проблемът е с опита на мормоните да претендират за апостолска власт и очевидният факт, че до преди по-малко от 200 години не е имало мормони. Информираният християнин трябва само да си зададе въпроса: „Защо да напусна църква, която е исторически основана от Иисус Христос и е получила апостолска власт директно от Христос и апостолите, за да се присъединя към „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“? Епископите, които са ръкоположени в древната Църква и пазят това що им е предадено, са истинските наследници на апостолите и притежават апостолски авторитет.
(Следва)
Богословска редакция: Ренета Трифонова
[1] Скъпоценният Бисер. Параграф 15. „Скъпоценен бисер“ е една от свещените книги на мормоните, писана не в глави, а в параграфи.
[2] Тълкувание на евангелието на Лука 24:39 от Св. Йоан Златоуст.
[3] Според съвременните мормони всички хора вярващи в Христос, както и такива, които са били добри, но не са имали възможността да чуят за Него, ще бъдат спасени. Обаче за нас е логическа грешка да се предположи, че хората посещаващи църквите , които са „мерзост пред Бога“, ще се спасят.
[4] През 19 в. мнозина са се самообявявали за пророци на Бога, които са избрани да създадат истинското учение. Примери за това са Елена Уайт, Дженима Уилкинсън, Уилям Милър и т.н. Също като Смит Уайт уж е имала видения от Бога, в които й се разкривала истината.
[5] Тук говорим за Кумранските ръкописи, които са известни още и като свитъците от Мъртво море. Тези свитъци са набор от 981 различни текста, открити през 1946 – 1956 година край древното селище Кумран в Палестина. Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, имат голямо значение за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третия най-стар оцелял до днес ръкопис на Стария Завет, наред с некаконични и небиблейски ръкописи, свидетелстващи за разнопосочната религиозна мисъл в юдаизма от тази епоха.
[6] За повече информация виж тук.
[7] Оракулът при древните народи е място, предмет или свещено същество, чрез което говори божество. Понякога се употребява и за самото пророчество. Етимологията на тази дума не е достатъчно изяснена – извежда се или от латинското oro – „говоря, моля се“, или от старогръцкото oραo – „виждам, видение“. Обикновено редом с оракулите присъстват техните прорицатели или тълкуватели – хора, които превеждат божествената воля на човешки език. Често тези хора също носят прозвището оракули и живеят при светилищата.
[8] Преведено още като „бунтът“ – думата има и друго значение, освен „отстъпление“.
