Маргарита Генчева
В първото интервю на Християнство бг за тази година Маргарита Генчева разговаря с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“. Въпросите бяха президвикани от участието на игумена в телевизионно студио по теми с политически и нравствен характер за началото на новата 2024 г. и коментар за пътя на България през настъпващата година (тук). Вижте повече за предизвикателства на съвестта пред съвременните християни, за „невидимия“ разкол в Църквата, за придобиването на мъдрост според Христовото Евангелие.
— Отец Никанор, в Църквата разломът между християните се задълбочава, не знаем как ще запълним пропастите, както и Вие отбелязахте в последното си телевизионно участие. Каква е според вас причината за този разлом?
— Причината според мен е в дълбокото, същностно непознаване на православната вяра от страна на тези, които считат себе си за православни.
Смисълът на всичко, крайъгълният камък на нашата вяра е Христос – нашият Бог, нашият Изкупител и Спасител! Той е Едничката ни Надежда да наследим Царството Небесно и без Него всичко е пустота и суета. Трябва да осъзнаем с цялото си същество, че нищо и никой не може да ни отвори вратите на Рая, избавяйки ни от вечните мъки, освен Христос. Следователно, трябва да се молим Бог да ни разкрие това, на което ни учи Евангелието, понеже всяка дума, излязла от устата на Спасителя, е догмат!
Всичко, което виждаме и чуваме около себе си, бидейки в лоното на Църквата, има едно-единствено предназначение – да ни приближи към Него и да улесни общуването ни с Него. Христос е крайната цел на всичко в Църквата. Именно затова Неговото Слово – Светото Евангелие, се намира в центъра на светия Престол, който от своя страна е разположен в центъра на Светая Светих – св. Олтар на всеки храм. Св.Евангелие е мерило и критерий за всичко, което правим.
Всички останали църковни установления – догмати, канони и обичаи, имат задачата да ни помогнат правилно да разберем на какво ни учи Евангелието и успешно да живеем според същото това Евангелие.
И тук идва бедата.
Когато Христос бъде отместен от Своето място, когато сърцето ни не е Негов престол, тогава всичко свещено и осветено губи своя истински смисъл и се превръща или в идол, на когото принасяме в жертва любовта към Бога и ближния, или в слугиня, продаваща първородството си за материални блага и привилегии.
С голяма сърдечна болка наблюдаваме как ревностни и благочестиви православни християни нарушават основни евангелски начала без ни най-малко да изпитват угризение на съвестта, вършейки подлости, дишайки злоба и ненавист, опивайки се от самодоволна гордост и тщеславие, считайки всичко това едва ли не за добродетел. Понеже си мислят, че така принасят благоприятна жертва Богу – „пазят и спасяват“ православната вяра и Христовата Църква от „врагове“, „отстъпници“ и „предатели в расо“. Наистина печална гледка!
А има и такива, за които православието не е нищо друго, освен идеология, отричаща всичко ново и модерно и отхвърляща реалностите на света, в който ние всички живеем, и особено тази част от него, условно наричана „Запад“. И при тях, както и при първата група, основната движеща житейска сила е ненавистта. Но те не се задълбочават във верски подробности и не изпитват нужда да демонстрират особена религиозност. Достатъчно им е, че могат удобно, използвайки православната премяна, да делят ближните си на „свои “и „чужди“.
Очевидно е, че няма как да не съществува дълбока пропаст между тези, които търсят Бога и внимават в Словото Му, и описаните две групи, наричащи се „православни“. Нека не звучи претенциозно, но първите се подвизават, за да се научат на любов към Бога и ближния, утвърждавайки се в истината, смирението и вътрешния мир, докато вторите си търсят непрестанни поводи за подозрителност и омраза, живеейки в духовен мрак, фобии и без усмивка на лице.
Уви, два свята…
— По какъв начин според Вас обществените и политическите настроения влияят на отношенията между членовете на Църквата?
— Църквата е разпростряна върху цялата земя, която наричаме „християнска“, и нейни членове се явяват всички, приели св. Кръщение и участващи в нейните тайнства. Говорим за огромен брой хора – личности, всяка от които е уникална сама по себе си. Всички те са част от обществата, сред които живеят, и неизбежно споделят вълненията, които бушуват в тях. По човешки имат и своите пристрастия и слабости. Когато вътре в обществото се появят силни противоречия, стигащи до поляризация, това непременно се отразява и на членовете на Църквата – дори до братя и сестри от една и съща Евхаристийна общност (енория). Поради това, че не ни достига любов, ние често позволяваме различията в мненията или политическите позиции да помрачат отношенията ни с ближните. Себелюбието и желанието ни да учителстваме понякога взимат връх и заради своето мнение – идолът, който е нищо в света, ние охладняваме към брата си. Дори когато (ни изглежда, че) той не е прав, ние трябва да се съкрушаваме и да се каем за своята злоба или обида спрямо него.
— Политически анализатори казват, че курсът на „кораба“ на България е поел на „Запад“. Според Вас това привидно ли е? Какви значения имат понятията „Запад“ и „Изток“ за един християнин?
— Трудно ми е от манастира да преценя доколко истински или привиден е политическият курс, който е поела страната ни. За да се отговори на този въпрос е нужно много добре да се познава политическото задкулисие и реалните обществени нагласи. Що се отнася до цивилизационния избор между Запада и Изтока (тези две понятия не са консистентни в историята), то ние като християни нямаме град (т.е. отечество) в този живот, „но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14). Христос в Свое време не е взел никакво отношение спрямо съществуващите власти и не е казал ни дума, що се отнася до тогавашния „геополитически“ избор пред Юдея – с Рим (Запада), или с Персия (Изтока). За нас, християните, тези понятия имат историческо, културологично, политическо и икономическо съдържание, но не и религиозно, камо ли пък свещено такова! Всеки от тези два цивилизационни модела има своите предимства и недостатъци, но е факт, че християнството е намерило по-широко разпространение и впоследствие е взело връх именно на Запад – в Римската империя, докато на Изток – в Персия, Арабия и Индия то е останало маргинално. Не е тук мястото да се спирам на причините за това, но такива са фактите и очевидно – такъв е Божият промисъл.
Впоследствие онзи Запад се разделя вътрешно на две – латински християнски Запад и гръцки християнски Изток, запазили своите особености и до днес.
Ние обаче, както казах, сме призвани да търсим Небесния град. И към Запада, и към Изтока трябва да се отнасяме еднакво – със съчувствие и любов, стараейки се да им помогнем да преодолеят недостатъците си и да ги доближим до Евангелието, от което те са се отклонили в различни посоки и по различен начин. Когато виждаме духовното падение на своите съвременници – дали на Запад, или на Изток, ние не бива да ги сочим с пръст, а трябва да се съкрушаваме и самоукоряваме за това, че не сме придобили в себе си благодатта на Светия Дух, със силата на която да ги обърнем към светлината на Евангелието! Повярвайте ми, Бог от нас ще поиска сметка за тяхното погубване – затова нека да не ги осъждаме и да не злорадстваме, а да скърбим и да проливаме молитвени сълзи и за тях, и за нас!
— Има ли лек за този невидим разкол, който все повече расте не само между отделните поместни православни църкви, но и между самите миряни в една енория, в един град и в една държава? Може ли да се каже, че този разкол не е нов и корените му са стари?
— Лекът за всеки един разкол – и между поместните църкви, и вътре в една поместна църква, и в отделната човешка личност, е само един – изцеляващата и преобразяваща ни Божия благодат.
Който е познал Бога, който е видял Бога, обикнал Го е, проникнал се е от съзнанието за своята нищожност и се е привързал към ближния си, поставяйки го над себе си и служейки му като на Самия Бог. За жалост дяволът няма да се умори да напада Църквата до самия край, и ще търси все нови и нови поводи да всява раздор, разделение и в крайна сметка – разкол между човеците и между тях и Бога. Така, както го направи между прародителите и Създателя. От тази гледна точка – да, корените на този разкол са стари, прастари. Но ние виждаме как той във всеки един исторически момент се актуализира, приемайки нови форми.
Още неизлезли от разделенията по оста „стар–нов календар“ и „традиционалисти–икуменисти“, навлязохме в противоречия по повод на пандемията и наложените мерки за нейното ограничаване; после – заради ваксините; разделихме се в мненията си относно руската агресия в Украйна, и съвсем наскоро – по отношение на конфликта в Светите земи. Усещаме с всяка своя фибра какво означават думите на Спасителя, че дяволът иска да ни сее като пшеница.
Има ли изход от всичко това? Има.
„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).
— Кървави човеконенавистни идеологии днес принасят на олтара на войната много жертви в Украйна и в Газа. Как да изпълняваме Христовата заповед да сме „мъдри като змии и незлобливи като гълъби“ при толкова много жестокост в света?
— Прекрасен въпрос! Понеже е труден. Нека проявяваме мъдрост в избора, който Бог поставя пред всеки един от нас, и който понякога е между две злини. Нека се стараем с духовно напрежение, чрез молитва, четене на Словото Божие и светите отци, и чрез съветане с опитни духовници, да вземаме страната на това, което стои по-близо до Христос и Неговото свето Евангелие.
Да не допускаме дяволът да ни направи такива, които нито са горещи, нито студени – достойни за изблюване из Божиите уста, а да имаме своята нравствена евангелска позиция по въпросите, които възникват в обществения и в частния ни живот! Да не се самооправдаваме и да не търсим удобни извинения от рода на „тези земни неща нас не ни касаят“, а да помним думите на Господнята молитва: „да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“
И нека не падат върху нас думите на един български митрополит, отправени към български епископ: „Ти колко си хитър! Искаш и с тез, и с онез, и с нас!“.
И заедно с това, имайки своята нравствена позиция, нека се облечем с незлобието на гълъбите спрямо тези, които не я споделят! Умолявам ви, да не бъдем ястреби, а да бъдем кротки и незлобиви като гугутките, понеже злото никога не може да се победи със зло!
Да не се озлобяваме срещу опонентите си, а да благодарим на Бога, че ги има, и че ни помагат да видим злото, скрито в собствените ни сърца! И да Го молим да просветли и тях, и нас! Понеже победата над света е нашето поражение в него.
— Благодаря Ви за това интервю! Какво ще пожелаете на нашите читатели за новата 2024-та година?
— Ще пожелая Св. Синод да бъде все по-единен и да излезе с позиции, отхвърлящи употребата на православието за политически цели, изобличаващи разколническата дейност на старостилстващите зилоти и очертаващи пътя на съвременния българин към храма, към вярата и към Христа!
