Меню Затваряне

Библейските аромати. Смирна

Дмитрий Марченко

Смирна и тамян са ароматите, които се споменават сред даровете на влъхвите и се срещат неведнъж на страниците на Свещ. Писание, но за разлика от тамяна, смирната има друго символично значение. 

Преди да говорим за символиката на смирната, ще разкажем за тази благовонна съставка. Още в епохата на античността, смирната е имала и друго, по-разпространено име – мирра (да не се бърка с миро – многосъставно църковно благовоние). И под това название тя е известна в източниците, достигнали до нашето съвремие, затова ще използваме именно това наименование.

Думата мирра произлиза от общия семитски корен mrr, което означава „горчив”. В арамейския и арабски език тази дума звучи като murr, а на иврит – mor. Тя е привнесена и в древногръцкия език в две диалектни форми – μύρρα и σμύρνα („мирра” и „смирна”), а в латинския – myrrha.

Интересно е да се отбележи, че в древногръцкия език родствената дума μῠρον (мирон) е станала общ термин за обозначение на аромати и благовония.

Смирната, както и тамянът са смоли. В някакъв смисъл смирната се явява „родственица” на тамяна, тъй като и двете се добиват от сходни дървета, но за разлика от тамяна, не от Boswwellia, а от Commiphora. Това растение се нарича така – камифора мирра (лат. Commiphora myrrha).

kommifora-1_0

То е неголямо дърво, високо около 4 метра, с шипове и яркочервени цветове. Расте в Арабия  (Оман, Йемен), на близките острови (например Сокотра), в сухите области на Североизточна Африка (Джибути, Етиопия, Сомалия, Кения).

На кората на дървото се правят разрези, от които започва веднага да тече сок, който се втвърдява във вид на „сълзи”. Капките от сока на смирната в началото са с бледожълт цвят, но с процеса на втвърдяване стават червенокафяви. Смолата се събира две седмици, след като е направен разрезът, а събирането става два пъти в годината – през пролетта и есента.

1212

Областта, в която расте каммифора мирра и начинът на добиване на благовонната смола в много неща съвпадат с територията на растеж и методите на обработка на тамяновото дърво (още повече, че растенията са родственици), но смирната коренно се отличава по своето горене и „меланхоличност” на аромата, който в древните култури и от древни времена се е асоциирал със скръб.

Един от древногръцките митове разказва за дъщерята на кипърския цар Кинирас – Смирна (Мирра). Заради своите грехове тя била превърната от боговете в благовонно дърво, чиято смола са всъщност нейните сълзи. В действителност дървесният и топъл аромат на смирновата смола за разлика от тамяна, е не само по-горчив (да си припомним произхода на думата “мирра”, която означава “скръб”), но и на вкус смирната е възгорчива.

В древността камифора мирра се е използвала в качеството на пушеща съставка за кадене в религиозните ритуали и в древната медицина като антисептично средство. Но особено значение тя придобива в погребалните ритуали като едно от веществата, което според древните представи са възпрепятствали разложението.

4987e8ac4f6a1b4e90ff2723cc129eb4

Смирната в голямо количество се е използвала за балсамиране на телата на мъртвите в древния Египет. За това свидетелства и Херодот, който подробно описва процеса на балсамиране в своята “История” и отбелязва, че балсамиращите пълнят тялото на мъртвия с „чиста настъргана мирра, касия и други благовония (освен тамян)”.

В Библията смирната се споменава в книга Изход сред други вещества, от които Господ заповядал на Моисей да направи свещено миро за помазване (за този състав ще разкажем отделно в един от следващите публикации по темата). Миррата (смирна) e била един от даровете на влъхвите за Младенеца Христос (Мат. 2:11), и ако златото, съгласно редица тълкувания, е означавало дар за царя, а тамянът – за първосвещеника, то смирната е била предназначена за този, който се готви за погребение. Очевидно е, че древна Иудея е приела от Египет разбирането за смирната като погребално благовоние. По-нататък в Свещ. Писание смирната се споменава именно във връзка с кръстната смърт и погребение на Спасителя.

7_16_1

Съгласно Евангелие от Марк, пред разпятието на Господа е било предложено опияняващо вино със смирна, което както смятат някои тълкуватели, е трябвало да притъпи до известна степен страданието на осъдения: „Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.” (Марк. 15:22–23).

И накрая, смирната се е използвала за погребалните пелени на Господа: „След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.” (Иоан. 19:38–40).

5400153529_4d9eb0500d_b

В християнските времена смирната се е използвала и в качеството си на една от многочислените съставки на богослужебните благовония ( например тамяна и мирото). Едновременно с църковната употреба на смирната, тя е била и светски аромат, но не толкова разпространен. В съвременната парфюмерия смирната е широко употребявана сравнително отскоро. Един от първите парфюми с доминираща нотка на смирна е La Myrrhe от Serge Lutens от 1995 година. Други парфюми са Myrrhe Ardente („огнена смирна”) от Annick Goutal, пуснат на пазара през 2007 година, и Myrrhe Impériale Giorgio Armani през 2013 година.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Pravlife

Posted in Интересно от света, Публицистика
error: Content is protected !!