
Киевската митрополия на Украинската православна църква (УПЦ) отказа да изпълни предписание на Държавната служба на Украйна по етнополитика и свобода на съвестта (ДЕСС) за прекратяване на връзките с Руската православна църква (РПЦ). Според ръководителя на службата Виктор Еленски проверката е установила наличие на такива връзки, а неизпълнението на предписанието може да доведе до съдебно производство за прекратяване на дейността на УПЦ.
В интервю за украинската медия „Еспресо“ Еленски обясни какво конкретно се изисква от УПЦ, защо според него църковното ръководство не е изложило убедителни аргументи срещу предписанието, как протича съдебният спор и как държавата разглежда въпроса за религиозната свобода в условията на войната с Русия.
Предписанието на ДЕСС съдържа четири основни изисквания към Киевската митрополия на УПЦ:
Първото е всички енории, епархии, манастири, учебни заведения, братства, сестринства и мисии, които са част от РПЦ, да вземат решение за излизане от нейния състав.
Второто изискване се отнася до предстоятеля на УПЦ митрополит Онуфрий (Березовски). Според Еленски той трябва публично да заяви несъгласието си с назначаването си в Светия Синод на РПЦ и съответно да се оттегли от него.
Третото условие е Киевската митрополия на УПЦ да обяви за невалиден спрямо себе си устава на РПЦ, който според ДЕСС предвижда подчинението на УПЦ на Московската патриаршия. Еленски посочва, че съответният раздел от устава е бил приет на Архиерейския събор на РПЦ през 2017 г. с участието на епископи на УПЦ.
Четвъртото изискване е УПЦ да не признава анексирането от РПЦ на украински епархии, намиращи се в окупираните от Русия територии.
Еленски подчертава, че предписанието се отнася до прекратяването на институционалните връзки с Московската патриаршия. По думите му държавата не изисква от УПЦ да премине към Православната църква на Украйна (ПЦУ), да промени езика на богослужението или да се откаже от своите обреди.
Отказът на Киевската митрополия и предстоящият съдебен спор
Според Еленски Киевската митрополия на УПЦ е отказала да изпълни предписанието на ДЕСС. Той твърди, че в подадените възражения не са изложени конкретни обяснения защо митрополит Онуфрий не може да се оттегли от Светия Синод на РПЦ или защо митрополията не може да обяви за невалиден устава на Московската патриаршия. По оценката на ръководителя на ДЕСС възраженията съдържат общи аргументи, които не отговарят пряко на поставените изисквания.
Еленски заявява също, че ръководството на УПЦ не е разяснило достатъчно съдържанието на предписанието пред своите духовници и миряни. По думите му предстоятелят на църквата го е определил като ултиматум, изискващ „да се предаде Христос“. Това е оценка на Еленски за публичната позиция на църковното ръководство.
Спорът вече е в съда. По думите на Еленски адвокатите на митрополията обжалват предписанието и други актове на ДЕСС, като според него действията им водят до забавяне на разглеждането по същество. Като пример той посочва включването на множество лица, представящи се за вярващи на УПЦ, като трети страни в производството. Според Еленски процедурните спорове около участието им отнемат време и могат да отложат обсъждането на основния въпрос – дали Киевската митрополия ще изпълни предписанието.
Той определя някои от тези действия като граничещи със злоупотреба с правосъдието, но уточнява, че адвокатите имат право да оспорват актовете на държавната служба. Тази оценка представлява неговата позиция по съдебния спор, а не установено съдебно заключение.
Еленски не се ангажира с прогноза колко дълго ще продължи делото. Той подчертава обаче, че според действащата процедура, ако предписанието не бъде изпълнено, ДЕСС трябва да се обърне към съда с иск за прекратяване на УПЦ. Важно е да се уточни, че става дума за искане за съдебно прекратяване на конкретното юридическо лице – Киевската митрополия на УПЦ, а не за автоматична забрана на личната религиозна практика на вярващите.
Осем епархии под пряк контрол на РПЦ
В интервюто Еленски повдига и въпроса за положението на украинските епархии в окупираните територии. По думите му РПЦ е поставила осем епархии в Крим и Източна и Южна Украйна под свой пряк контрол. Той определя тези действия като анексиране и посочва, че духовници, които са се противопоставили на промяната, са били подложени на наказания.
Като пример Еленски споменава свещеник Константин Максимов от Токмак, за когото съобщава, че е осъден на 14 години затвор за отказ да премине под прякото подчинение на патриарх Кирил, заобикаляйки митрополит Онуфрий.
Именно непризнаването на анексирането на тези епархии е четвъртото условие в предписанието на ДЕСС. Така въпросът за статута им се превръща в част от по-широкия спор за институционалните отношения между УПЦ и Московската патриаршия.
Преходите към ПЦУ продължават, но често се оспорват
В интервюто Еленски коментира и процесите на преминаване на религиозни общности от УПЦ към ПЦУ. Според него тези преходи не са спрели, въпреки че в публичното пространство може да се създава подобно впечатление.
Той обяснява, че правните спорове около решенията на църковните общности са една от причините процесът да изглежда забавен. Често се оспорват начинът на свикване на събранията, провеждането им и легитимността на взетите решения. Като пример Еленски посочва Виническа област, където има над сто съдебни дела, свързани с такива преходи.
Украинското законодателство позволява на религиозната общност сама да определя своята юрисдикция, но не урежда в подробности всички процедурни въпроси около провеждането на събранията. Еленски се позовава и на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Енория „Свети Михаил“ срещу Украйна“ от 2007 г., което разглежда автономията на религиозните общности.
Той допълва, че ДЕСС участва в множество съдебни производства, включително по оспорване на проверки и предписания, свързани с отделни епархии. Тези спорове показват, че въпросът за църковната принадлежност в Украйна има не само религиозно, но и правно измерение: решенията на общностите, правата на техните членове и процедурите по смяна на юрисдикцията могат да бъдат предмет на съдебен контрол.
Киево-Печерската лавра с отделен правен спор
Еленски коментира и ситуацията около Киево-Печерската лавра, като подчертава, че тя представлява отделен правен казус, различен от производството срещу Киевската митрополия. Спорът е свързан с прекратяването през 2023 г. на договора между държавния резерват и монашеската общност на УПЦ. Общността оспорва прекратяването, а държавната страна търси освобождаване на държавната собственост.
Еленски посочва, че в лаврата вече служи общност на ПЦУ и мястото не функционира повече по начина, по който е било възприемано като средоточие на идеологията на „руския свят“.
Законът от 2024 г. и балансът между националната сигурност и религиозната свобода
В заключителната част на интервюто Еленски защитава украинското законодателство, прието през 2024 г. и насочено към ограничаване на дейността на религиозни организации, свързани с РПЦ, тъй като конът е балансиран по четири причини.
Първо, ограниченията са установени със закон, както изискват принципите на международното право.
Второ, целта е легитимна, тъй като законът разглежда Московската патриаршия като структура, която подкрепя войната срещу Украйна и застрашава нейната култура, идентичност и език.
Трето, процедурата предвижда съдебен контрол и че прекратяването на дейността на съответната организация не се извършва автоматично от държавната администрация.
Четвърто, законът не засяга самата православна християнска вяра, тъй като подчинението на Московската патриаршия не е задължителен елемент от нея.
Еленски отхвърля и твърденията, че държавата цели да лиши вярващите от правото да се молят или да изповядват религията си. Той формулира позицията си така:
„Ние не сме КНДР, за да лишаваме хората от правото да се молят чрез полицейски операции.“
По думите му целта е да се прекрати дейността на структури, които държавата смята за свързани с организация, застрашаваща националната сигурност, като същевременно се запази религиозната свобода на отделните хора.
Това е аргументацията на ръководителя на ДЕСС в защита на закона. Оценката дали конкретните ограничения са пропорционални и съвместими с гаранциите за религиозна свобода зависи и от начина, по който законът се прилага, както и от съдебния контрол върху отделните случаи.
Еленски отбелязва още, че украинското законодателство предвижда разрешителен режим за определени контакти с РПЦ. Той признава, че практическото прилагане на тази разпоредба може да бъде трудно, но твърди, че сред духовниците на УПЦ се засилва желанието за дистанциране от Московската патриаршия.
Какво следва оттук нататък?
Основният въпрос остава дали Киевската митрополия ще изпълни четирите изисквания на ДЕСС или спорът ще продължи в съда.
От изложеното от Виктор Еленски става ясно, че държавната служба не поставя като условие всички енории на УПЦ да преминат към ПЦУ. Изискването, което тя защитава, е прекратяване на институционалните връзки с РПЦ, включително чрез оттегляне на митрополит Онуфрий от състава на Светия Синод на РПЦ, непризнаване на съответния устав на Московската патриаршия и отказ от признаване на анексирането на украински епархии.
Киевската митрополия на УПЦ отхвърля предписанието, а съдебното производство трябва да определи по-нататъшното развитие на спора. Междувременно остават отворени и по-широките въпроси за отношенията между църковните структури, държавната сигурност, правата на религиозните общности и свободата на вероизповедание.