Меню Затваряне

Бяла като сняг

Лилия Даскалова

Лилия Даскалова

Натежала от плод земята въздъхна,

но не от умора или досада.

Пълно ѝ беше и беше щастлива.

И колко важна се чувстваше тя!

Гордо заела своето място в центъра на събитията.

Всички бяха ангажирани с нея.

Събираха плод – благодарни и доволни,

благославяха труда ѝ.

Богата и щедра, ценна за всички –

такава бе тя!

Но есента отне гордостта ѝ

зеленината и свежестта ѝ отлетяха.

Листата ѝ окапаха едно по едно

и тя се сбогува с красотата си.

Изпрати всяко листо като като дете, което я напуска.

Сякаш някой късаше от нея

лист по лист, като отдавна прочетена книга.

Ненужна и гола!

Така се почувства.

Остана покрита с опадали спомени

и кални райони, които всеки прескача.

Грозна и мръсна!

Така се видя  и въздъхна.

Този път, защото ѝ стана мъчно.

Не се беше виждала такава!

Искаше ѝ се да я помнят

покрита със зелени ливади и горди гори.

Как стана такава?

Но тя беше млада.

Не разбираше много неща.

Студът я скова в своите лапи

и от това още повече я заболя.

Земята млъкна,

то нямаше и с кого да говори

и се предаде.

Остави се на времето и случая

и спря да се самосъжалява.

Нямаше смисъл.

Тя усети силата, която стоеше зад тези промени и реши, че не може повече

да се бори.

А след студа заваляха малки бели пухчета, като перца от ангели, които покриха цялата земя.

И най-скришните ѝ кътчета.

И тя се промени.

Направо засия.

Бяла и приказна

Облечена с дреха, която не беше изработила. Не беше заслужила.

И се почувства обичана и обгрижена.

Стана ѝ топло и хубаво!

Сега  само щеше да си почива.

„Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля.“ (Исая 1:18)

В живота има различни сезони и всеки от тях носи различна красота, но и крие своите предизвикателства.

Когато сме уверени и силни, ние виждаме победите и им се радваме, без да обръщаме внимание на тъмните петна. Грешките, които правим катерейки се по стълбата нагоре. Пропускаме хора, моменти и случаи да покажем добро и тичаме напред да уловим успеха. Да бъдем значими.

Но значимостта се определя не от това, което си взел, а от това, което си дал. Значимите не владеят над другите, те им служат.

Нека оставим в краката на Иисус всяка гордост и грях, който прави земята ни суха и да приемем от Него благодатта на новото начало. Прошката, която отнема товара и дава криле. Огромна е Божията мъдрост и милост. Животът винаги намира път, по който да върви. Нищо не свършва. Сезоните се сменят. И колко ценна е зимата за нас!

————————

Източник: Вяра и Дело, брой 1 (45), година X, февруари 2024 г.

Posted in Вяра и Дело

Вижте още: