Ренета ТрифоноваО. Кирил Говорун
Пандемията, опустошаваща днес Православната църква, е не само COVID-19, но и фундаментализмът, който е своего рода популизъм за Църквата. Той е основан на методите на постистината и теориите на заговора. Макар да носи маската на благочестието, в действителност това явление е достатъчно секуларно и дори секуларизиращо. Аз бих приложил към фундаментализма изразът, измислен някога от Дитрих Бонхьофер: „евтина благодат“ (повече виж в блога на Иво Койчев и Радо Марчев, бел. прев.). Фундаментализмът – това е евтина духовност и евтина църковност. Обстоятелствата около епидемията COVID-19 свидетелстват за това, че фундаментализмът не само развращава ума и замърсява вярата, но и убива тялото и трябва да го разглеждаме като вирус, който може да бъде по-опасен, отколкото SARS-CoV-2.
Фундаментализмът прилича на суха трева, чрез която коронавирусът се разпространява в Църквата като горски пожар. В резултат на това огнищата на фундаментализма се превърнаха в огнища на смъртна болест. Този феномен може да се наблюдава не само в Православната Църква, но и в други религии и конфесии. Но в Православната църква излязоха на повърхността някои специфични форми на корона-фундаментализма, които ще разгледам по-нататък.
Фундаментализмът е изучаван щателно от такива науки като богословие, религиознание, социология на религията и други. След много години тези науки дойдоха до извода, че фундаментализмът е присъщ на всички религии без изключение – това е своеобразен психотип, който макар и да съставлява малцинство, като правило заявява себе си много гръмко. Затова създава впечатление, че привържениците му са многобройни, макар това да не е така.
В действителност фундаментализмът е относително ново явление, съпътстващо модерността. То е своеобразен „антимодерн“ или алтер его на модерността. Например, макар фундаментализмът да критикува секуларността, самият той се оказва доста секуларно явление – със съответстващите методи на пропаганда и въздействие.
Прозвуча тревожен звън, когато много или по-голямата част от монасите и монахините в консервативните манастирски общини на Украйна, Русия и Беларус имаха положителен резултат от анализа на COVID-19. Много от тях бяха хоспитализирани, а някои починаха. Огнища на епидемията станаха такива манастири, като Киево-Печерската лавра и Йоанинския манастир в Киев, Троице-Сергиевата лавра в Подмосковието, Дивеевския манастир под Нижни Новгород, Свято- Елисаветинския манастир в Беларус и др. В някои случаи, като например в Почаевската лавра на запад от Украйна, трябваше да се изолират цели градове, тъй като поклонниците, посещаващи манастира, разпространяваха вируса все повече и повече.
Избухването на болестта в манастирите не означава, че монасите и монахините там са фундаменталисти. Много от тях са добри християни, които се грижат за другите и тяхната духовност никак не може да се нарече „евтина“. Въпреки това, те се заразяват от своите по-малко мъдри братя и сестри. За съжаление, немалко семинаристи бяха принудени да останат в тези манастири, за да помогнат в пеенето и воденето на службата, но сега и те са болни и станаха жертва на нездравите фундаменталистки идеи и небрежността на ръководството на семинариите.
Не е тайна, че фундаментализмът, който е доста малочислено движение в световното Православие, в последните години постепенно набира сила в повечето поместни църкви. Неговото присъствие, например, стана причина или оправдание за някои църкви да не се появят на Всеправославния събор на о-в Крит през 2016 година. Някои от тях като Вселенската патриаршия, се опитаха да се противопоставят, други постепенно отстъпиха, а такива като Руската православна църква поеха риск, опитвайки се да го използват за свои цели.
Но ето, че започна пандемията, и фундаментализмът се обърна против тези, които искрено вярваха в него или го използваха за свои цели. Защото фундаментализмът отхвърля науката, здравият смисъл и утвърждава примата на собствената духовна изключителност.
Фундаменталистите вярват, че вирусът ще погуби всички, но не и тях, защото те имат особена вяра и духовност. Само че те вярват, че вирусът е измислен от „масоните“ и „световното правителство“, в частност за да затвори храмовете. Именно така споменатите известни манастири, насаждащи популярните теории за заговора и проповядващи различни форми на духовна изключителност, станаха огнища на инфекция. Същите фундаменталисти се обърнаха против тези, които по-рано се опитваха да ги управляват и мислеха, че контролирането на този огън е ревност не по разум. Но огънят излезе извън контрол и фундаменталистите насочиха своята критика към свещеноначалието, което призовава към разумни мерки за предотвратяване на по-нататъшно заразяване. Много печално е да се наблюдава всичко това, но то не е нищо друго, освен плод от заиграването с фундаментализма.
Църковното ръководство в Москва трудно може да се нарече фундаменталистки настроено. Но много рано то осъзна многообещаващия потенциал от използването на фундаментализма за мобилизация както на отделни лица, така и на народните маси. Например, след смъртта на Киевския митрополит Владимир, новият митрополит Онуфрий нагледно демонстрира всички признаци на класически фундаментализъм. Москва използва неговите искрени фундаменталистки симпатии, за да привлече близо до себе си УПЦ-МП, като го превърна в своеобразна полицейска палка за изясняване на отношенията с другите църкви – преди всичко с Константинопол. Така той стана един от йерарсите, който най-яростно говореше против Всеправославния събор.
Ръководството на Московска патриаршия в сътрудничество с Кремъл използва фундаментализма за мобилизация на масовата поддръжка на руските военни кампании против Украйна. Някои идеолози на руската агресия и много руски бойци в Украйна са типични религиозни фундаменталисти.
След като Вселенската патриаршия предостави автокефалия на Православната църква в Украйна, фундаментализмът стана последно средство за съпротива срещу тази автокефалия. Когато другите аргументи против нея – както богословските, така и каноническите, не сработиха, само изкуствено култивираният фундаментализъм можеше да попречи на хората да преминат от Московската патриаршия в независимата украинска юрисдикция. Фундаментализмът беше своего рода вирус, който Москва хранеше в епруветка и пускаше, когато беше нужно да атакува другите или да защитава себе си.
С пандемията COVID-19 този вирус избяга от епруветката и удари по тези, които го отглеждаха. Днес православните фундаменталисти в Русия обвиняват патриарха и тези епископи, които правят разумни предупреждения, че те са близо до предателство на своята вяра. Много фундаменталисти вярват в теорията на заговора. Отначало те говореха, че правителството на САЩ или предполагаемото „световно правителство“ (или и едното, и другото), са в сътрудничество с Вселенската патриаршия; атакуваха руската православна цивилизация и насърчаваха украинската автокефалия, за да подкопаят тази цивилизация, а днес усилено преувеличават, че същите играчи започнали вирусна атака против Русия, за да затворят църквите. Надсмиваха се над Вселенската патриаршия за нейните ранни мерки в защита на вярващите от коронавируса, който току-що започваше да се разпространява. Аз четях във фейсбук как един епископ на УПЦ-МП издевателстваше над Константинопол именно по тази причина. Скоро той самият беше хоспитализиран с диагноза COVID-19.
Уверен съм, че подобна ситуация има в много други поместни църкви, които сега са принудени да заплатят за своето минало заиграване с фундаментализма. Дойде време да се прекрати този флирт. Ние всички видяхме, че фундаментализмът убива – в буквалния смисъл на тази дума. Дойде време да обединим усилията си, за да спрем не само коронавируса, но и вирусът на фундаментализма.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Лична страница на о. Кирил Говорун от 6 май и 11 май 2020. Коментарите му са поместени и на английски език в неговия блог.
Бележка на преводача: Коментарите в курсив са от профила на отец Кирил Говорун от 6 май 2020 г. Поместени са само няколко от тях, тъй като останалите се припокриват по смисъл с публикуваното по-късно на 11 май.
