Ренета Трифонова
По повод предстоящото си посещение в Солун идния четвъртък и на фона на тектоничните промени в следвоенния геополитически ред, Вселенският патриарх Вартоломей говори пред Ta Nea Weekend, отправяйки послания във всички посоки.
Относно ситуацията в Украйна предстоятелят на Православието — който, както сам отбелязва, още от самото начало е застанал до „украинския народ, подложен на тежки изпитания от руската инвазия“ — ясно заявява, че това не е „свещена война“, а експанзионистична война, „абсолютно сатанинска“, която е „резултат от суетни хора, пристрастени към опиума на властта“.
Отхвърляйки непровокираната атака, която неотдавна получи от пресслужбата на руската Служба за външно разузнаване, Вселенският патриарх заявява, че не изпитва страх пред огъня, насочен както срещу самия него, така и срещу Патриаршията, чрез „мръсни атаки“ и „руски интернет тролове“, говорейки за „сталинистки пропагандни тактики“. „Не се страхувам от тях“, казва той, като същевременно подчертава — във връзка с глобалния баланс на терора — че „всяка война е поражение за човечеството“.
Тъй като се очаква ремонтните дейности в Богословското училище в Халки да приключат до лятото, заедно с оформянето на окончателна рамка за функционирането на историческата образователна институция на Патриаршията, той изразява оптимизъм относно повторното откриване на училището, като отправя покана към турския президент да го открият заедно. „Съответната политическа воля съществува“, потвърждава той и добавя, че се надява „добрите новини да дойдат скоро“.
Освен това той описва случилото се в Белия дом по време на първата си среща с президента Тръмп, като същевременно признава болката, с която следи изпитанията, преживявани от хиляди хора (включително християни) в Близкия изток. Както сам казва: „Право на нашите християнски братя и сестри е да останат на мястото, където са родени.“
– Какви са Вашите мисли относно хода на мирните преговори за Украйна, предвид усилията, които самият Вие сте положили за постигане на мир и за които споменахте по време на неотдавнашното си съслужение с предстоятеля на Православната църква на Украйна?
– Вселенската патриаршия непрестанно се моли за прекратяване на войните и конфликтите и за тържеството на мира и справедливостта във всяко кътче на планетата. Както знаете, г-жо Мурелату, още от първия момент застанахме на страната на украинския народ, който е подложен на тежки изпитания от руската инвазия. Проявихме солидарност не само с нашите православни братя и сестри, но и с всички украинци, които с храброст и кураж, като друг Давид срещу Голиат, защитават светите и скъпи неща на своята родина и се противопоставят на силите, стремящи се да поведат Украйна към мрака на унижението, експлоатацията, подчинението и поробването.
Тъжно е, че вдъхновителите и поддръжниците на т.нар. „Руски свят“ не се колебаят да инструментализират религиозното чувство и да изопачават православното богословие и традиция, като наричат тази война „свещена“ — война, чиито жертви и до днес възлизат на десетки хиляди човешки животи, сред които млади войници и от двете страни, цивилно население и, трагично, много малки деца. И, както съм казвал и друг път, натъжава ме фактът, че дори църковни дейци възприеха и повтаряха този нечестив и еретичен наратив, очевидно подчинявайки се на диктата на политическите власти, може би в замяна на различни форми на подкрепа, предоставяни им от разнообразни пропагандни механизми и служби. Не, следователно, тяхната война не е свещена; тя е експанзионистична, тя е абсолютно сатанинска — резултат от суетни хора, пристрастени към опиума на властта.
Молим се и се надяваме всички усилия за мир, които в момента се полагат, да дадат плод. Мирът трябва и може да се завърне в Украйна — с уважение към нейната национална независимост и с всеобхватен план за нейното възстановяване. Само по този начин може да има обнадеждаваща перспектива за всички украинци и със сигурност за нашите православни братя и сестри, които обединени трябва да работят в тази посока. Първопрестолната Църква на Константинопол, от която много народи са приели кръщение — сред тях днешните украинци и руснаци — с всички сили умолява Христа, Княза на мира, да спре това кръвопролитие и да възстанови отново мира.
– Ваше Светейшество, тревожат ли Ви руските атаки срещу Вас лично? Плашат ли Ви всички тези неща, които се говорят за Вас?
– Да ме плашат? Не, не! Та нима бих се страхувал от руската пропаганда?! Не се боя нито от лъжливата и изфабрикувана информация, която разпространяват, нито от мръсните им атаки, планирани от различни служби, нито от клеветите, които сипят срещу нашата Патриаршия и срещу мен лично, нито от руските интернет тролове, нито от техните сайтове-рупори. Каквото и да правят, за да помрачат истината, те не могат да я скрият; не могат да заблуждават всички завинаги. Не се страхувам от тях. Напротив — всички те би трябвало да се страхуват от Деня на Страшния съд, ако, разбира се, вярват. И сред многото неща, за които ще бъдат съдени, ще бъде и войната в Украйна – и това, че я нарекоха „свещена“ – както и усилията им да разрушат единството на Православието, прилагайки сталинистки пропагандни тактики, за да го контролират, подчинят и манипулират православните народи.
Очевидно е, че желаят да създадат един русоцентричен хибрид — конструкция, която няма нищо общо с Православието. Затова и обвиняват Константинопол за всичко онова, което самите те вършат, съдейки другите по собствените си мерки. Опитват се да се отърсят от изключително тежките отговорности, които носят, и да ги прехвърлят другаде. Винаги някой друг е виновен. Огледално прехвърляне, проекция върху другите на собствените им подривни действия. Затова повтарям още веднъж: не се страхувам от тях; не се боя от обиди, клевети, непристойни неща, нито от каквото и да било друго, което може да замислят. Последното изявление на руските тайни служби разкри не само докъде могат да стигнат пропагандистите, но и показа urbi et orbi кой всъщност държи юздите дори в църковните дела в Русия.
– Загрижени ли сте за защитата на християнските общности, които са подложени на изпитания в Близкия изток, особено в Сирия?
– Разбира се, че съм загрижен за положението на нашите братя и сестри в целия Близък изток. През последните години с болка наблюдаваме всичко, което се случва в по-широкия регион. Хиляди наши събратя и ближни, много от тях християни, бяха принудени да напуснат домовете си, да бъдат откъснати от земята на своите предци и да поемат пътя на изгнанието. Тревожи ни свиването на християнското присъствие на местата, където нашият Господ Иисус Христос се е родил, учил, бил е разпнат и е възкръснал. Боли ни да виждаме как нашите братя и сестри страдат и са в опасност, живеейки в условия на несигурност и конфликти. Както винаги, ние сме солидарни с древните Патриаршии на Антиохия и Йерусалим и съединяваме молитвите си с молитвите на техните предстоятели — Блаженейшите патриарси Йоан и Теофил, на тяхното духовенство и на техните вярващи. Надяваме се местните правителства, както и всички, които работят за мирен Близък изток, да допринесат с всички сили за защитата на християнските общности — и на всички жители — чрез създаването на условия за сигурен живот и икономическо развитие. Право на нашите християнски братя и сестри е да останат на мястото, където са родени. А онези, които са били прогонени, трябва да могат възможно най-скоро да се завърнат в родните си земи.
– Предвид нестабилната международна обстановка, страхувате ли се, че можем да бъдем въвлечени в по-сериозна глобална конфронтация?
– Моля се Христос Спасителят да се намеси и да просветли водачите на света, за да се справят с всички съществуващи проблеми със спокойствие, без егоизъм и абсолютизъм, с уважение към международното право и международните споразумения и преди всичко с мисъл за гражданите на своите държави. Както сме заявявали и в миналото, войната — убийството на един човек от друг, брат да убива брат — е най-отвратителният и недопустим отпечатък на разрушителното и упадъчно състояние, в което човечеството, за съжаление, продължава да бъде държано в плен. Тази реалност е в пълно противоречие с учението на нашия Господ. Трябва да поставим като свои приоритети мира, диалога и взаимното разбирателство, както и бъдещето на нашите деца.
Всяка война, всяко конфликтно действие, което подкопава мира и погазва уважението към човешката личност — която е образ на Самия Бог — е поражение за човечеството. Повтарям: войната е поражение за човечеството. Това е онова, което се случва днес в Украйна, както и в други региони на нашата планета, които изпитват последиците от човешката арогантност и войнствените амбиции на определени лидери.
Войната не е решение. Тя не може да бъде решение. Тя дори не бива да бъде нашето последно средство. Двете световни войни ни научиха на това с милионите си жертви. И не само те, но и по-малките войни от последните десетилетия, включително продължаващата война в Украйна. Единственият сигурен път за преодоляване на различията е диалогът. Той е единственият избор, ако човечеството иска да живее в мир — без войни, насилие и конфликти.
– Как оценявате неотдавнашното си посещение в Белия дом въз основа на разговорите Ви с президента Тръмп и има ли нещо конкретно, което Ви е направило особено впечатление от думите му?
– Това беше първата ни среща и имахме възможност, в сърдечна атмосфера, да обсъдим с Негово Превъзходителство президента инициативите, служението и вселенската мисия на Първопрестолната Църква на Православието. Той ни прие изключително топло и прояви голям интерес към въпросите на Вселенската патриаршия, както и вицепрезидентът на Съединените щати и близките сътрудници на президента, които присъстваха на срещата в Овалния кабинет. Запазихме най-добри впечатления и се надяваме, че ще имаме възможност да отвърнем на това гостоприемство в нашата катедра — във Фенер, както се е случвало и с други негови предшественици сред американските президенти.
– Смятате ли, че има реални индикации Богословското училище в Халки да бъде открито отново скоро и как оценявате сътрудничеството си с турските власти?
– Г-жо Мурелату, мога само да изразя своя оптимизъм. Въпросът за повторното откриване на нашето училище отново излезе на преден план по инициатива на Негово Превъзходителство президента на Република Турция, г-н Ердоган, който даде съответното указание на министъра на националното образование, Негово Превъзходителство г-н Юсуф Текин, да започне диалог с тази цел между Министерството и Патриаршията. Първата стъпка бе направена през май 2024 г., когато министърът посети нашето Богословско училище, а оттогава се проведоха няколко срещи между двете страни. Смятам, че е постигнат значителен напредък, макар че все още има въпроси, които трябва да бъдат решени. Изглежда обаче, че съществува необходимата политическа воля, което ни дава надежда, че добрите новини ще дойдат скоро от държавните власти.
Понастоящем в историческата сграда на училището и в прилежащата ѝ територия се извършват мащабни ремонтно-възстановителни дейности с финансовия принос и цялостната подкрепа на Архонта и Екзарх на Майката Църква, достопочтения г-н Атанасиос Мартинос, Велик благодетел на Вселенската патриаршия и неговата съпруга, достопочтената г-жа Марина. Очаква се дейностите да приключат до лятото и се надяваме дотогава да бъде утвърдена окончателната рамка за функционирането на училището и да бъде издадено съответното разрешение, така че след 55 години то отново да може да посрещне нови студенти. А ние ще поканим Негово Превъзходителство президента заедно да открием повторното начало на тази историческа образователна институция на нашата патриаршия.
– Какви послания бихте искали да отправите от Солун, който планирате да посетите в идните дни?
– Всяко посещение в Гърция ни дава възможност за живо, непосредствено общуване с благочестивия гръцки народ, който винаги почита и уважава свещения Център на Православието и на нацията. Този път посещаваме града на светците Димитър и Григорий Палама, откликвайки на поканата на неговия архипастир — Негово Високопреосвещенство митрополита на Солун Филотей — и на Управителния съвет на „Μъжкото братство Филоптохос в Солун“ (Φιλόπτωχος Αδελφότης Ανδρών Θεσσαλονίκης, основано през 1871 г.), за да оглавим юбилейните тържества по повод 155 години от основаването на тази значима благотворителна организация с многостранна социална дейност и принос.
Тъй като нашето присъствие в Солун съвпада с празника на Тримата светители — покровители на просвещението — в самия празничен ден сутринта ще предстоятелстваме Божествената литургия в едноименния празничен храм на Солунската митрополия, а в навечерието ще произнесем основното слово на тържественото събитие на Богословския факултет при Аристотеловия университет в Солун. По време на престоя си ще посетим и съседните свети митрополии на Неаполи и Ставруполи, както и на Неа Крини и Каламария.
Това е и възможност, в контекста на всичко вече казано, всички заедно да се помолим за края на войните и за тържеството на мира в нашия свят. В крайна сметка молитвата е щитът на Божия народ и вярвам, че днес се нуждаем от нея повече от всякога — особено нашите братя и сестри, които са подложени на изпитания от болести, бедност, войни и техните последици.
