Възкресение Христово в иконографията на арменската миниатюра

По повод годишнината от арменския геноцид, съвпадащ с празника Възкресение Христово, публикуваме едно интересно изследване на изкуствоведа Олга Казак за арменските миниатюри, свързани с този иконографски сюжет.

Образът на Възкресение Христово в арменската живопис е най-ярко отразен в миниатюрите. Най-разпространеният сюжет е Слизането в ада. Той се оформя във Византия и заедно с християнството се приема като икона на Възкресението не само в Русия и Армения , но и в Сърбия, Македония, България, Грузия и в общностите на Коптската църква. Изобразителният произход трябва да се търси в историографията на евангелските текстове. Историците на християнското изкуство са приели версията, че изобразеното отговаря на апокрифния източник – т. нар. „Евангелие от Никодим“. В това есе се описва подробно как Спасителят слиза в подземния свят, смазвайки вратите на ада, и извежда праведните – предци, библейски пророци, мъдреци, царе. Тази работа се приписва на човек на име Никодим, който се смятал за таен ученик на Христос.

„Евангелие от Никодим“

Текстът съдържа разказ от името на двамата синове на праведния Симеон Богоприемец, възкръснал след Христовото слизане в ада. Синовете на праведните свидетелстват: „И се чу глас като гласовете на гръмотевиците: Вземете портите си, князе, и се изправете, вие адски вери, и Царят на славата ще влезе.

Освен това, според закона на жанра, Сатана, принцът на подземния свят, се преструваше, че не разбира за кого говори. Той не иска да се откаже от позицията си и с недоумение пита: „Кой е Царят на славата?“ На което, тъгуващ в ада и дълго очаквайки пристигането на Спасителя, цар Давид Псалмопевец отговаря на Сатана, че знае думите на това възклицание. Царят казва: „Защото те са същите, чрез които пророкувах под вдъхновението на Неговия Дух“ [визирайки псалмите на Давид].

Цар Давид призовава „отвратителния Сатана“ да отвори портите на ада. „Нека Царят на славата влезе в тях“, тържествено провъзгласява Давид. И в този момент портите на ада са разбити и Господ слиза в подземния свят в образа на човек, осветява вечната тъмнина и разрушава връзките, които преди са били неразделни. „Помощта на непобедимата сила посещава грешниците, които седят в дълбините на греховния мрак и в сянката на смъртта“, се казва в апокрифа.

„Възкресение Христово“ – характеристики на изображението

Има случаи, когато иконографията на Възкресението е съчетана с евангелския разказ за жените мироносици. В Евангелието се казва, че те са дошли „в деня след съботата” да помажат тялото на разпнатия Христос, според еврейския обичай, със смирна (ароматно масло) и да прекадят починалия с тамян.

Най-често иконографията изобразява две жени – точно тези, на които се явява възкръсналият Христос. Въпреки че жените-мироносици са седем – Мария Магдалина, Мария Клеопова, Саломея, Йоана, Мария, Марта и Сузана. Тези благочестиви жени по пътя към пещерата, в която, както си мислели, лежи мъртвият Христос, обсъждали коя от тях „ще отмести камъка от гроба“. Входът на изсечената в скалата гробница бил пазен от охрана. Малко преди пристигането на жените-мироносици обаче се появил ангел. Слизането на Господния пратеник от небето предизвиква особено разтърсване на твърдта [земетресение] , в резултат на което камъкът, покриващ гробницата, паднал. Това събитие хвърлило охраната в паника. Войниците, ужасени, хвърлили оръжията си и избягали.

Когато жените-мироносици дошли в пещерата, те не намерили там тялото на Христос – гробът се оказал празен. Но вътре ги чакал ангел, който казал, че Христос е възкръснал и „ще ги изпревари в Галилея“.

Една от жените-мироносици на име Мария Магдалена помислила, че тялото на Христос е откраднато, и започнала горчиво да скърби за загубата. По това време й се явил Христос, Когото тя отначало объркала за градинар. Той й казал да не го докосва [„Noli me tangere“ – тази фраза на латински в европейската западна иконография означава специален тип икони] докато се възнесе при Отца Си и я моли да съобщи на учениците за Неговото възкресение. Тогава, според Матей, Мария, връщайки се с благата вест при учениците, среща втората Мария и Христос се появява за втори път, като заповядва отново да каже на всички ученици за възкресението.

Как е нарисувано „Възкресение Христово“ от съседите?

В различните изобразителни школи по света този сюжет се интерпретира по различни начини. В православната традиция, например, иконите на „Слизането в ада“ са нарисувани според установения канон – Христос слиза в подземния свят, Сатаната е победен под краката му и самият Спасител, здраво хванал ръцете на праотците Адам и Ева [понякога само на Адам], ги избавя от вечни мъки. Заедно с тях от ада излизат праведниците и пророците, заедно с царете Давид и Соломон. Иконите обикновено са с много персонажи. Изобразени са и вратите на ада, с много счупени брави и ключове.

В гръцката традиция тази история се нарича „Анастасис“ – „Ανάστασις“, което означава „Възкресение Христово“. Въпреки това, в съвременните енциклопедични онлайн източници, когато търсим сюжета „Възкресение“, те ще ни покажат, че корените трябва да се търсят в сюжета „Слизане в ада“ – така в момента е обичайно да се нарича каноничната икона на Великден.

Този сюжет е известен и в Западна Европа. Започвайки от 11-ти век, той става известен като „Descensus Christi ad inferos“ [„Слизане в подземния свят“]. Това са многобройни миниатюри, фрески, релефи върху камък, паметници на приложното изкуство. Във всички тези изображения Христос отива към чудовището и протяга ръката си към хората, които са в устата на чудовището. 

Арменското пасхално наследство

Ако говорим за арменска пасхална живопис, то тя е концентрирана в осветени ръкописи и е близка по стил до византийските и коптските изображения. Точно както във византийските първични източници, Спасителят на света е изобразен на златен фон и може да държи Адам за китката [Много по-рядко Ева]. Въпреки това, за разлика от византийските модели, победеният ад и сатаната не винаги са показани в арменските миниатюри – има по-спокойни изображения, в които Христос просто извежда праведните. Най-често Господ държи в ръцете си дълъг коптски кръст. Вдясно, като правило, е изписана заключена врата.

Ако говорим за комбиниран сюжет, където се появяват жени-мироносици, тогава обикновено се изобразява ангел, възвестяващ Възкресението на Христос, понякога самият Христос, както и жените-мироносици, които разпознаваме по съдовете с благовония в ръцете. Миниатюрите могат да изобразяват фрагменти от архитектурна зидария, елементи от планински пейзаж и растителност.

Фактът, че действието се развива след Възкресението, научаваме от раните по дланите и краката на Спасителя, останали след забитите в тях гвоздеи по време на Разпятието.

Арменските миниатюри се отличават с различното разположение на фигурите върху листа. Най-често художниците изобразяват праведните в плътна група, докато лицата са нарисувани само върху персонажите най-отпред. Останалите праведници са се различават по части от лицата и върховете на ореолите, те сякаш се изгубват в тълпата. Трябва да се отбележи опитът на миниатюристите да направят образа емоционален – това се доказва от жестовете на някои персонажи и изражението на лицата им. Лицата, изобразени в някои миниатюри, са изрисувани с голямо умение, на всеки от персонажите са придадени индивидуални черти.

Композицията винаги запазва центъра – самият Христос, излизащ от пещерата, пребъдващ в златист блясък. Отдясно и отляво са праведните. Те вдигат ръце към Господа. На някои изображения Христос държи един от тях за китката. Това е Адам. Вратите на ада са разбити и хвърлени на кръст – именно върху тях често се изобразява стоящият Христос. Понякога центърът е леко изместен настрани, а праведните са изобразени само от едната страна.

Най-забележителните миниатюри на пасхална тема са рисувани от Торос Рослин, арменски художник от 13 век, майстор на киликийската школа. Торос Рослин е живял и рисувал в манастира „Ромкла“. Поради факта, че миниатюристът е подписвал своите творби, е запазена колекция от подписани ръкописи на Торос Рослин, изпълнени от него през 1256-1268 г. Сред тях е прочутото „Малатско евангелие“ от 1268 г., съхранявано в Ереванската библиотека с ръкописи Матенадаран. Общият брой на миниатюрите, оцелели до 21 век, е 400 листа.

В произведенията на Торос Рослин са характерни с яснотата и оригиналното решение на композицията. Майсторът лесно работи с правата перспектива, изследвайки, наред с други неща, образците от западните и византийските школи. Неговите творби се отличават с богатството на ориенталската орнаментика, изтънчеността на цвета, яркостта на основните цветни петна и едновременната сложност на смесените полутонове. Рослин с голямо умение предава гънките на дрехите, под които се чете динамиката на стойката на всеки от персонажите. Изкуството на Торос Рослин е сложно и разнообразно. Киликийският майстор се опитва да се отдалечи от средновековната строгост и обобщение на изобразеното и да предаде не само повествователната природа и сюжета на творбата, но и емоциите на всеки един от героите. Старозаветният Адам, мъдрата Ева, ликуващият цар Давид – всички те оживяват, придобиват индивидуалност на страниците на миниатюрите, изписани от киликийския майстор.

Цялото това художествено наследство на Рослин е най-ясно отразено в пасхалните миниатюри, венецът на арменската иконография.

———

Превод: Ренета Трифонова

Източник: armmuseum.ru