Радина Райкова
Прекарах една тежка нощ. От онези, в които утрото те намира разбит на парченца. Огорчен и празен отвътре. Естествено, никога не си празен. Просто се чувстваш така, но не си. В нас е небето и светлината, независимо от това дали в някои моменти става облачно.
Не е нужно обаче цял ден да мислим за тежката ни нощ. Прекарал си тежко? Добре. Спри. Това не значи нещо. Случва се и ще се случва много пъти в живота ни. Спри да разказваш за това и да се състезаваш с приятели и колеги кой се чувства по-зле. Направи нещо креативно, нещо красиво. Аз реших да напиша един текст за всички ни. Ти направи нещо друго, за което в края на деня да кажеш: „Слава на Бога, днес успях да направя това. Малко, голямо, няма значение. Само действай, раздвижи се, дай и получи. Живей“.
И така след тази тежка нощ, сутринта излязох на двора. Нищо важно. Една маса, два стола и кучето ми покрай мен. Имаше хубава сянка. Подарък е и това, за който трябва да сме благодарни.
Имало един монах в Света Гора, който каквото и да правел, с какъвто и предмет да работел, казвал например, когато чистел: „Благодаря ти, метличке, че ми помогна“. Когато бършел пода: „Благодаря ти, парцалче, че ми помогна… Благодаря ти, водице моя, храна моя…“. В миналото, моето сериозно изглеждащо аз щеше да се смее на тази история. Днес ѝ се възхищавам. Възхищавам се на този монах, че е могъл да превърне живота си в една огромна усмивка и благодарност към подаръка наречен живот.
На двора беше започнало да става топло, но духаше чудесен ветрец. Затворих очите си и се наслаждавах. Позволявах на вятъра да докосва не само тялото ми, но и душата ми. Да се простира върху мен и в мен. Спомних си за свети Евмений Саридакис. Когато през последните дни от живота си е бил в болницата и болестта изгаряла вътрешностите му, един хладен ветрец го утешавал и отпускал. Казвал, че това била Божията благодат, която идвала, за да го утеши.
Да, ето така идва Божията благодат да те успокои, утеши, да ти каже: не се разочаровай, изправи се, тук съм с теб. Идва по толкова много начини, на толкова много места, с такава красота, стига да можеш да я усетиш. И за да се случи това, трябва да се освободиш от твоите прегради и тълкувания. Бог не ни принадлежи, ние Му принадлежим. Остави Той да изпълни душата ти.
Станах, влязох обратно вкъщи, изпълнен с радост. Да, труден е животът ни, но си помисли колко милиона души биха искали да го разменят с техния непоносимо труден живот.
———
Превод: Радина Райкова
Източник: π. Λίβυος
