Християнство.бг
Казахме, че от момента, в който имаме една и съща православна вяра и едно и също апостолско приемство, разколът е само проекция на нашите вътрешни греховни състояния, проекция на разкола между нашия ум и нашето сърце, както и – следователно – на разкола в отношенията между Христос, с Когото се причастяваме, и Христос в нашия ближен. Също така, разколът се проявява и като административен разкол или като някакво „вразумително“ несъслужаване или непоменаване.
Разбира се, нашият рационален ум – разбирайте демонът чрез него, ще се опита да намери някаква богословска дупка в казаното и ще се опита да ни убеди, че това, което в крайна сметка ще открием, е правилно, но няма да иска да ни позволи, нито ще ни даде възможност първо да осъзнаем разкола вътре в нас; а това би трябвало да е аскетично усилие на всеки човек, който живее в покаяние – до получаването на дара на умно-сърдечната молитва.
Нека благодарим на Господ, че докато нормалността цари у нас – разбирайте – Светият Дух, Господа, православните йерарси, особено предстоятелите, пряко или косвено, не прекъсват взаимното си литургично поменаване и съслужение. Какво обаче означава терминът косвено? Например, сръбският предстоятел Порфирий или нашият предстоятел дядо Стефан пряко поменават всички останали предстоятели по установения ред, и на първо място Вселенския патриарх Вартоломей, но не и предстоятеля на Православната църква в Украйна – Епифаний. Но тъй като Вселенският патриарх Вартоломей пряко поменава и Порфирий, и Епифаний, всички горепосочени са както в пряко, така и в косвено единство – но все пак единство. Поменаването в светата литургия не само обединява всички, които сега са в пряко и косвено единство и съслужение, но и обединява първоначалната Йерусалимска църква с есхатологичната Църква в Небесното Царство, както и всичко и всички между тях – по благодатта на Светия Дух.
Може би казаното по-горе няма да означава много за човек с непросветен ум, но ще цитирам и пример от Евангелието, така че – ако и това не приеме – нека му дадем детска храна и да се помолим за такъв човек.
Какво не знаят или забравят православните? Че когато влезем в църква и се причастяваме за първи път, тогава първо се причастяваме с Богочовека Христос, а в Него и помежду си, но всеки следващ път първо трябва да се „причастим“ помежду си, а след това можем да се причастяваме и с Христос. Ето как Господ го обяснява в Своето Евангелие:
„И тъй, ако принесеш дара си на олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там – пред олтара, и иди първо се помири с брат си, и тогава дойди и принеси дара си“ (Мат. 5:23-24). Дарът сме ние самите – „нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем“ (от св. литургия).
Ако това не е достатъчно да ви убеди, ето още нещо:
„… истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40).
Ако казаното не ви стига, тогава и всички останали поучения от Евангелието няма да са достатъчни, защото: „ако не слушат Моисей и пророците, то и ако някой възкръсне от мъртвите, няма да се убедят“.
Ако помнехме това, а и с малко покаяние, никога нямаше да има административни разколи или „вразумителни“ несъслужения. Разбира се, никой не бива да бъде извън сърцата ни по време на Литургията, но…
Мили мои, не наскърбявайте Светия Дух Господен и не Го отхвърляйте от вас! Той не иска разделения, не иска вземане на страна, не иска разколи; уважавайте установения каноничен ред и Го оставете с неизказани въздишки да призовава от сърцето ви за спасението на всички: „Авва, сиреч, Отче!“ (Гал. 4:6).
Пресвета Богородице, спаси ни!
––––––––––––––––––
Превод: архим. Никанор
