Християнство.бг
Доц. Костадин Нушев във видео за БНТ коментира случая с изгонването от България на представителя на РПЦ у нас архим. Васиан Змеев – какво влияние може да окаже това върху отношенията между Българската и Руската църква:
Ролята на архим. Васиан като представител на Руската православна църква е била да бъде предстоятел на руското подворие и да представлява руския патриарх пред българския патриарх. Паралелно с това обаче, както разбираме от последните събития, той е изпълнявал и други функции, други задачи, които са несъвместими със статута му на представител на църквата и заради това настъпиха тези усложнения в неговия престой, а именно – изгонването му от Република Северна Македония и следващото изгонване от България.
Събитията около назначаването му, ако се върнем назад през 2018 г. са такива, че след посещението на Руския патриарх на 3 март, когато той – всички си спомняме – с едно недипломатично, предизвикателно отношение към българския президент (Румен Радев, бел. ред.), изрази някакви по-крайни позиции, демонстрира по-високомерно поведение, и от този момент беше отзован и уволнен предишният представител на руското подворие архим. Филип Василцев, а на негово място беше назначен досегашният представител архим. Васиан Змеев.
Очевидно е, че тези събития съвпаднаха с изостряне на украинския църковен въпрос и необходимостта да се вземат решения по македонския църковен въпрос. Явно задачите на този представител са били да се опитва да влияе върху процесите на взимане на решения и респективно – да възпрепятства нормалните църковно-дипломатически отношения между БПЦ и Македонската църква, а именно – да се прокарват определени геополитически и дипломатически решения, които (както разбираме от доклада на българските служби) не винаги са съвпадали с българския национален интерес.
Изгонването на тези духовници, според мен няма да повлияе по някакъв драстичен начин на отношенията между Българската и Руската православна църква, защото те не касаят директно църковните отношения – както виждаме, архим. Васиан е изпълнявал някакви други функции. Той – образно казано – е бил в някакво „бойно качество“, така че наложените санкции имат връзка по-скоро с политически и дипломатически, а не с чисто църковни отношения.
Българската църква се отнася търпеливо и с гостоприемство, така че ако този въпрос има някакви църковни измерения, той ще бъде предмет на официално писмо от страна на Руската църква до българския патриарх с искане за някакво съдействие, ако има недостиг на духовници в даден период. Но както виждаме, там има свещеници, които продължават да служат и да извършват богослужения. Затова една излишна истеризация може да се получи от извънцърковни, политически фактори, които имат интерес да спекулират със случая и да насаждат напрежение, да симулират църковни конфликти с цел – да продължат да прокарват своите интереси и влияние чрез църквата.
Този случай е едно категорично елиминиране на злоупотребите с църквата, на опитите тя да бъде въвличана в междудържавни и дипломатически отношения. Мисля, че това беше една очаквана реакция и очаквано решение, след като е замесена и друга съседна държава и има безспорни данни за нерегламентирана дейност [на територията на България].
