Маргарита Генчева
Не знам кой от старостилните ми приятели или познати ще види този текст, но се надявам все да стигне до нечие сърце.
В последните дни покрай споровете с БПСЦ напрежението твърде много се нагнети, довчера си мислел, че с един човек си близък, този човек е помогнал на семейството ти, а днес вече той „не те познава“, не си му сред кръга приятели. Не съществуваш за него.
Само идеологията може да разделя по този начин. Разсърдиха ми се, че нарекох старостилието „идеология“, но аз го виждам като такава.
Може да греша, разбира се, за мен обаче там не е Христос. В това стерилно преследване на „чистотата на православието“, в разбирането на календарния въпрос като догматичен, в ограждането от света и противостоенето на християните, с които не си съгласен – във всичко това не виждам Христос.
Не видях Христос обаче и в реакцията на нас, християните от официалната църква, които с жар сме готови да разкъсаме старостилците, като извеждаме на преден план не милосърдието и любовта към Бога и ближния, а каноните и юридизма.
Защо не сме по-щадящи едни към други? Малко по-търпеливи и милостиви… Различаваме ли се по нашата реакция и плодовете, които раждаме, от политиците, които днес по съвсем политически начин се впуснаха уж да защитават църквата и да определят коя може да използва термина „православие“?
Именно в това е проблемът! Превърнахме православието в един правосубектен термин, а не в живот, изпълнен с Христовото учение за прошката, любовта към враговете, търсенето на истината, благостта, кротостта и смиреномъдрието.
Кичим се с прилагателното „православен“, възгордяваме се, че сме „верните“ за разлика от „разколниците“ и „еретиците“…
Не забелязваме сълзата на детенцето, криещо се в бомбоубежище, защото „православни люде“ са решили да го „освободят“ от живота, който току-що е разцъфтявал за него в надежди и мечти за бъдещето.
И не само, че не забелязваме, но и оправдаваме убийствата от висотата на „православието“, което се тупаме в гърдите, че изповядваме!
Нито е човешко това, нито християнство – знаете ли какво е: „православна идеология“, не по-малко опасна „конкуренция“ от всякакви алтернативни вероизповедания, синоди и всякакви „истинно“-православни изповедания!
Годината при мен завършва с разрив, човешки разрив…не знам за вас, но за мен това е твърде показателно за разделните времена, в които живеем.
И то разделни не заради друго, но поради собственото нежелание да чуеш другия човек, да стигнеш до него, да се опиташ да го видиш, както Господ Иисус Христос го вижда: като Негова икона.
