Една особена годишнина или апология на Григорианския календар

Иван Симеонов

„Времето е подвижен образ на вечността“

Платон, диалога „Тимей“

През 2023 г., месец май, се навършват 100 години, цял един век от възникването на православния църковно-календарен проблем.

Всеки е чувал за стар и нов календарен стил, всеки знае, че част от православните празнуват Рождество Христово на 25 декември, а други – на 7 януари.

(В настоящото изложение изразът „православният църковно-календарен проблем“ ще се споменава съкратено ПЦКП за по-лесна четимост).

Решението на този проблем има нерадостната съдба на подхвърлено дете. Съвременните български учени-астрономи, по мои лични впечатления, изглежда не желаят да се занимават не само с църковно-календарния проблем, но и изобщо с календарология – една       интердисциплинарна приложна наука. Те са прекомерно заети да изследват екзопланети, черни и бели дупки, тъмна материя и енергия и т. н.

От друга страна, нашата академична богословска общност, в която има и много хабилитирани свещенослужители, изобщо не е наясно със същността на проблема (с някои изключения). На мен лично откровено са ми заявявали: „Да, г-н Симеонов! Вярно е, че не разбирам църковно-календарния проблем! Не го разбирам, защото не ме интересува!”. Не ще и дума – много „убедителен“ аргумент!

Но в едно отношение те имат право – вникването в същността на ПЦКП не е лесна задача. В случая не помагат нито горецитирания  епиграф от Платон, нито аристотелевото определение, че „Времето е мярка на движението“. А вулгарното определение „Времето е пари“ е съвсем неуместно.

Нека първо да разгледаме научния астрономически аспект на календарния проблем изобщо (световната хронология) и на ПЦКП в частност:

Фигура 1. Карта на звездното небе

Окръжността в червено, обозначена пунктирано, се нарича еклиптика. Това е видимият път на центъра на слънчевия диск, изминат за една година от гледна точка на земния наблюдател. За удобство, множество измервания в астрономията се извършват, като се приема условно, че Слънцето се върти около Земята, а не както е в действителност. Еклиптиката e, така да се каже, своебразна „орбита“ на Слънцето. Напълно разбираемо е. Ние не можем да се качим на Слънцето и оттам да измерваме колко е продължителността на една година. 

Видимият път на Слънцето, Луната и всички планети на Слънчевата система става в зоната на една небесна ивица, пояс, широк около 20 небесни градуса и се нарича зодиак. Съответно, съзвездията по протежение на зодиака, се наричат „зодиакални съзвездия“. Тези астрологически термини са приети официално от науката астрономия и не трябва да смущават нас, православните християни.

Синята окръжност е небесния екватор. Казано най-общо, небесният екватор е проекция на земния екватор върху небесната сфера.

На Фигура 1 двете пресечни точки между еклиптиката и небесния екватор, обозначени със знака на съзвездието Овен (♈) исъответно знака на съзвездието Везни(♎), са точките на двете годишни равноденствия– пролетното и есенното.  

Да си представим, че Слънцето започва своя годишен път от пролетната равноденствена точка ♈ (Овен). На Фигура 1 то ще се движи по посока на часовниковата стрелка, обхождайки зодиакалните съзвездия. През същото време Земята се върти около собствената си ос. Но самата земна ос не „мирува“ и има свое собствено движение под влияние на Луната, описвайки конус в пространството за около 26 000 год. Като нагледен пример, въртенето на Земята около оста си се оприличава с въртенето на пумпал. И пумпалът се върти около оста си, но същевременно върхът му бавно описва по-малка окръжност в пространството. Това собствено движение на земната ос се нарича прецесия.

Естествено щом малко „мръдне“ земната ос, ще „мръдне“ и земният екватор и оттам и неговата проекция върху небесната сфера, тоест синята окръжност на Фигура 1. Съответно ще се получи и нова пресечна точка между небесния екватор и еклиптиката, означена на Фигура 1 като ♈’ (Овен прим).На свой ред това явление се нарича предварение на пролетното равноденствие. Може да се изразим по-ясно: Това е отместване на равноденствената точка по протежение на еклиптиката и обратно на движението на часовниковата стрелка във Фигура 1.

През 1976 г. на конгрес на Международния астрономически съюз за астрономическа единица за време е прието едно денонощие.

Интервалът от време, необходим на Слънцето да се придвижи от точка ♈ (Овен) то точка ♈’ (Овен прим), измерен в денонощия е 365,2422 денонощия или 365 денон. 5 часа 48 минути и 45 секунди, което е продължителността на една тропична или още се нарича „сезонна година“. 

От Фигура 1се вижда, че на Слънцето му остава да измине още една малка дъгичка, заключена между точка ♈’ (Овен прим)и ♈ (Овен), зада завърши своя цялостен годишен път по еклиптиката. Като време са нужни още кръгло 20 минути и 25 секунди.

Слънцето „извървява“ цялостно еклиптиката за 365,2564 денонощия, което прави 365 денон. 6 часа 9 минути и 10 секунди, и което представлява продължителността на една звездна  година. Нарича се още „сидерична година“.

Крайно време е да стане ясно на всички имащи отношение към ПЦКП, че през всичките епохи човечеството се е стремяло да изобрети календар, съобразен с продължителността на тропичната година, независимо от значителното разнообразие на календарните системи, било на маи, ацтеки, вавилонци, египтяни, античните гърци и римляни, и прочие.

Това е така, защото само чрез тропичната година може да се фиксират датите за началото и края на четирите годишни сезони – пролет, лято, есен и зима. Не случайно тропичната година се нарича и сезонна година. Звездната година в случая „не върши работа“.       

Може ли да се създаде календар, в който продължителността на годината да е равна на тропичната година с точност до секунда ?

Да, може: ако денонощието на 31 декември се удължи с дробната част от продължителността на тропичната година (0,2422 от денонощието), тоест с 5 часа 48 минути и 45 секунди и стане …. 29 часа 48 минути и 45 секунди. Ще се получи твърде неудобен календар. Вместо да отваряме шампанското в 0 часа на 31-ви декември срещу 1- ви януари, ще се наложи да го отваряме към …. 6 часа сутринта! 

Основните принципи на календарологията са:

• Продължителността на календарната година да се доближи оптимално до тази на тропичната година, а не двете да съвпадат напълно;

• Календарологията борави изключително със средни величини: стремежът е средната продължителност на календарната година да се оптимизира. Любопитно е да се отбележи, че дори денонощията, с които сме свикнали в календара, са всъщност  средни слънчеви денонощия. При това астрономията, пак за удобство, допуска едно въображаемо средно слънце, което се движи не по еклиптиката, а по небесния екватор;

• Календарът трябва да е максимално опростен и удобен за използване. За целта се налага броят на денонощията в една календарна година да е цяло число и разбира се всички денонощия да са по 24 часа.

Ще трябва силно да разочаровам масоните – Великият архитект на вселената не борави с идеални числови пропорции!

Много по-склонен съм да вярвам, че Божият промисъл на Домостроителя е бил да даде на човечеството една много хитроумна задача за решаване, а именно: как календарната година да съдържа цяло число на броя на денонощията при положение, че реалната астрономическа тропична година съдържа дробна част (0,2422 от денонощието)?  

Бързам да подчертая, че човешкият гений, трудейки се през вековете, успешно е решил задачата и сега всички държави в света си служат с Григорианския календар за своите светски, стопански и много други дейности. 

Григорианският календар, който е всемирен граждански календар, напълно отговаря на споменатите основни принципи на календарологията.

Изучавайки десетки години календарологията изобщо и ПЦКП в частност, вече уверено и високо мога да заявя:

Няма никакви догматични, канонически и други пречки, целият православен свят да приеме изцяло за богослужебни нужди Григорианския календар, включително и пасхалните таблици (Пасхалията) да бъдат по Григорианския календар.

Източник на изображенията: https://sites.google.com/site/starstilnovstil/gregorian-calendar

За доказване правотата на моята теза, се налага да анализираме ПЦКП от гледна точка на каноническото (църковното) право: 

При внимателното вникване в стихове 1:14-18 от кн. Битие може да се направи извода, че всъщност Господ Бог ни е дал най-общата космологична рамка за летоброенето, респективно изобретяването на календар. Даже смело може да се твърди – макар и имплицитно дадена, това е възможно най-първата заповед: „Да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години“ (Бит. 1:14).  

Що означават времена в контекста на стиха? Св. Василий Велики в своя „Шестоднев“ е категоричен – под „времена“ се разбират годишните сезони: пролет, лято, есен и зима.

Единственият, но фатален недостатък на Юлианския календар, е именно невъзможността да фиксира на постоянни дати границите на 4-те годишни сезони.

Православните старостилци (старокалендарци), които са превърнали Юлианския календар във фетиш, изпадайки в идолопоклонство, веднага ще ми възразят: Възкресение Христово не е сезонен пролетен празник! Освен това в Южното полукълбо християнската Пасха се пада през есента.

Основателни ли са техните аргументи?

През 46 г. пр. Хр. по нареждане на римския държавник и пълководец Гай Юлий Цезар александрийският астроном Созиген създава Юлианския календар, като за основа е послужил египетския календар. Както е известно на всички, в Юлианския календар всяка четвърта година е високосна с 366 денонощия. Средната продължителност на 1 календарна юлианска година се изчислява много лесно. Просто намираме средното аритметично на броя на денонощията на произволно взети четири последователни години: (365 денонощия х 3 + 366 денон.) делено на 4 и получаваме 365,25 денон., тоест продължителност с 0,0078 денон. по-дълга от тропичната година (365,2422 денон.). На пръв поглед една нищожна разлика, но за 128 год. Юлианският календар изостава с 1 цяло денонощие спрямо тропичната година, а това значи и със същото темпо спрямо астрономическите граници (датите) на четирите годишни сезона.

Влияе ли това изоставане при правилното определяне на неделята на Възкресението?

Византийският канонист йеромонах Матей Властар (XIV-ти век) в своята „Азбучна синтагма“ формулира четири правила, които практически фиксират пасхалния период от 22 март до 25 април вкл. (Юлиански дати). В рамките на 35 денон. във всяка една от неделите може да се падне Великден. 

Правилата, които Властар много точно нарича „ограничения“ са следните:

1. Християнската Пасха да е след пролетното равноденствие;
2. Нашата Пасха да не съвпада като дата с еврейската (старозаветната) Пасха;
3. Великден (Пасха) не само да е след деня на пролетното равноденствие, но и да е след първото пълнолуние след равноденствието. Въпросното пълнолуние се нарича „пасхално пълнолуние“ или „пролетно пълнолуние“;
4. Великденът да е в първата неделя след пролетното пълнолуние.

В допълнение Матей Властар обяснява, че ако Пасхалното пълнолуние се падне в неделя, Великденът се чества на следващата неделя.

Първите две ограничения произтичат пряко от 7-мо Апостолско правило:

„Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин“ и също така от по-разширеното 70-то Апостолско правило:

„Епископ, презвитер, дякон или въобще броящ се в клира, който пости наедно с иудеи, празнува наедно с тях или приема техни празнични дарове, като опресноци или нещо подобно, да бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен“.

Първото правило на светия Антиохийски поместен събор потвърждава предните две правила и добавя, че определението за празника Пасха е постановено на Първия вселенски събор в Никея.

Бих желал дебело да подчертая: У нас истинските познавачи на ПЦКП се броят на пръстите на едната ми ръка. За моя голяма почуда те са убедени, че в Никея през 325 г. светите Отци са извършили календарна реформа ad hoc (инцидентно, специално, само за конкретния случай), казано на юридически език. Разсъждава се по следния начин: Знайно е, че Юлианският календар изостава спрямо годишните сезони с едно цяло денонощие на всеки 128 год. От неговото създаване през 46 г. пр. Хр. до Никейския събор през 325 г. сл. Хр. са изминали три цели столетия плюс около 80 год. Дели се този период на 128 год. и се получават кръгло 3 денонощия закъснение спрямо началото на пролетта, което начало за нуждите на Пасхалията трябва да е винаги на 21 март. Следователно, разсъждават познавачите (не влагам и ни най-малка ирония), по време на Събора истинското и реално-астрономическото равноденствие е било на 18 март по Юлианския календар (21 март минус 3 денон. е равно на 18 март). Според познавачите светите Отци са сверили Юлианския календар и са „преместили“ пролетното равноденствие на правилната дата 21 март, като са премахнали 3 денонощия от световното летоброене!? Нещо, което папските учени правят чак през 16-ти век с тази разлика, че тогава са премахнати 10 денонощия от световното летоброене.

Няма никакви податки в историческите извори за подобна календарна реформа през 325 г. сл. Хр.

Но от друга страна астрономическите познания на светите Отци са наистина впечатляващи: Компютърната симулация показва, че през 325 г. сл. Хр. реалното, астрономическото пролетно равноденствие действително се е падало на юлианската дата 21 март, а не на 18 март! И пак компютърната симулация показва, че когато е създаден Юлианския календар, пролетното равноденствие е било на юлианската дата 24 март ! Следователно е нямало никаква нужда да се премахват 3 денонощия от летоброенето, тъй като Светите Отци са били наясно с невъзможността Юлианският календар да фиксира датата за началото на пролетта. С течение на годините въпросната дата е „плаваща“ и постепенно се отдалечава на все по-ранна дата спрямо 21 март.     

Без съмнение Първият Вселенски събор е използвал благоприятният момент да реши така важния въпрос за определяне правилната неделя за всеобщо празнуване на Христовата Пасха. За съжаление няма намерени писмени извори за конкретни решения за календарния въпрос. Останало ни е само прочутото послание на император Константин Велики до всички епископи, които не са присъствали на Събора в Никея: “…всички християни навсякъде да честват Пасхата в един и същ ден…“.

Учените-богослови са на мнение, че тогава е имало две древни Пасхалии, изхождащи от датата на еврейската Пасха – Александрийска и Сирийска. Двете Пасхалии е трябвало да се съгласуват. Надделяла е Александрийската Пасхалия.

16-ти и 17-ти век с основание могат да се нарекат епоха на Великите астрономически открития. Тогава живеят и работят Тихо Брахе, Кеплер, Коперник, Галилей и Нютон. Знаейки за изоставането на Юлианския календар спрямо сезоните, папските учени още през средата на 16-ти век са се заели с календарна реформа. Те основателно са смятали, че поради неточността на календара може да се случи да продължат да постят  за Св. Четиридесетница, след като тя фактически е свършила. Компютърната симулация показва, че за целия 16-ти век пролетното равноденствие по Юлианския календар е варирало в рамките на 10 – 11 март и следователно е изоставало спрямо т. нар. църковно пролетно равноденствие (винаги на 21 март) с 11 или 10 денонощия, в зависимост от конкретната година на този век.

И така, на 24.02.1582 г. папа Григорий XIII издава специална була, известна като „Inter gravissimas…“ („Между най-важните…“), с която е разпоредено денят след 4 октомври 1582 г. (четвъртък) да се счита не за 5 октомври, а за 15 октомври 1582 г. (петък). В името на точността цели 10 денон. са били пожертвани и заличени от световното летоброене! Действало се е аналогично на сверяването на механичен часовник, който е изостанал с 10 мин. – чисто и просто по-дългата стрелка се премества с 10 мин. напред. Съответно разликата в датирането на едно и също събитие по двата календара е станала 10 денонощия. По-ранната дата е прието да се нарича „стар стил“ (ст. ст.), а по-късната дата „нов стил“ (н. ст.).  

Въведено е било и ново правило за годините, които завършват на две нули, т. нар. „векови години“ (1600-та, 1700-та, 1800-та и т.н.), които по Юлианския календар са винаги високосни. По Григорианския календар  само тези векови години, които се делят на 400 без остатък остават високосни по 366 дни. Останалите стават прости по 365 дни. За разлика от Юлианския календар средната продължителност на една календарна Григорианска година се изчислява, като се намери средното аритметично на 400 последователни години. Резултатът е средна продължителност от 365,2425 денонощия, която е само с 0,0003 денононощия, по-дълга от продължителността на тропичната година (365,2422 денонощия) С такава „фина настройка“ Григорианският календар постига завидна точност – той ще изостане с 1 денонощие чак към края на 49-и век!

Веднъж сверен, Юлианският календар се сверява през вековете „автоматично“ благодарение на правилото за вековите години и са започнали да го наричат Григориански. Следователно Григорианският календар си остава принципно Юлиански, а не някаква много различна календарна система, която заплашва да погуби Православието, както твърдят съвременните православни фанатици-старостилци (старокалендарци)! 

Тук е много важно да се уточни на коя дата е пролетното равноденствие по Григорианския календар. Реално, астрономически, то варира в рамките на 3 григориански дати – 20 март и 21 март, и по-рядко се пада на 19 март. От началото на 21-век до 2022 г. вкл. не се е падало на 19 март. До края на века само 20 пъти ще се падне на 19 март.

За целите на Пасхалията пролетното равноденствие е винаги на 21 март по Григорианския календар, независимо от датата на реалното, астрономическото, равноденствие, вариращо в рамките на 3 денонощия (19, 20 и 21 март, пак по Григорианския календар).Това изобщо не е пречка за правилното съставяне на Пасхалията.

Разликата между стария и новия календарен стил за 16-ти и 17-ти век е 10 денон., за 18-ти век е 11 денон., за 19-ти век – 12 денон., за 20-ти и 21-ви век – 13 денон., а за 22-ри век ще бъде 14 денонощия.

Ако светът продължаваше да използва Юлианския календар, пролетните месеци щяха да се преместят в летния сезон, макар и много бавно – за около 11520 год., считано от годината на създаването на календара – 46 г. пр. Хр.

Но да се върнем към Матей Властар: 3-то и 4-то ограничения (правила) за определяне на неделята на Великдена той нарича „неписано предание“. Успяваме ли всяка година да спазим тези две правила ?

Както е известно, всички католици по света служат по Григорианския календар и за тях 35-денонощния пасхален период е от 22.03 до 25.04. Най-ранната дата за католическия Великден е 22.03, а най-късната 25.04.

Нека да разгледаме нашето православно календарче за 2023 г., издадено от Св. Синод (Фигура 2).

По отношение на Пасхалията и всички зависещи от нея подвижни (спрямо датите си) празници, всички православни сме „старостилци“. Обаче нашето православно календарче (Фигура 2), взето само като календар (календарна система) по нищо не се различава от Григорианския календар. Единствената разлика е, че църковната Нова година (Индикта) започва от 1.09., а гражданската (григорианската) от 1.01. Нашите претенции, че служим не по Григорианския, а по т. нар. „ИзправенЮлианскикалендар“ или както още се нарича Новоюлиански, са напълно неоснователни, което ще докажем по-нататък ! 

В настоящото изложение изчерпателно обяснихме, чецърковното пролетно равноденствие винаги е на 21 март, независимо от астрономическото равноденствие, което варира в рамките на 19 – 21 март. Но в православното ни календарче 21 март е дата по Григорианския календар, в който вече са пропуснати, заличени 13 денонощия от световното летоброене. Към 21-во число на м. март, ние православните прибавяме 13 денон., за да наваксаме “изгубеното време” и се получава дата 3 април, подчертана с червено на Фигура 2. Респективно границите на 35-дневния (денонощния) пасхален период се преместват на по-късни дати: Най-ранният православен Великден е на 4 април, а най-късният е на 8 май.

Обобщено казано българи, румънци, гърци, кипърци и православните в някои древни Патриаршия, не са „новостилци“ а „двустилци“. Всички неподвижни празници се честват поГригорианския календар и в същото време за един дълъг период от 133 дни подвижните празници са по Юлианския календар. Получава се недопустима календарна еклектика, а честно казано – календарна какофония!

133-дневния период е с начало от Неделя на Митаря Фарисея (пада се най-често през февруари) и завършва на 2-ра Неделя след Петдесетница – Неделята на Всички български светии (пада се юни – юли месец). При съставянето на църковния ни календар въпросният период (повече от една трета от годината) не може да се напасне правилно по отношение на годишния богослужебен цикъл и не всяка година можем да спазим едновременно четирите правила на Матей Властар!

Фигура 2 е нагледен пример: За нас, православните, пролетното равноденствие е винаги на 3 април. В случая първото пълнолуние след пролетното равноденствие е на 6 април. Но Възкресение Христово не е в неделята, следваща непосредствено пълнолунието (9 април), а на втората неделя след пълнолунието – 16 април. Нарушено е 4-тото правило на Матей Властар. Същото нарушение стана и през годините 2009, 2012, 2013, 2016, 2019 и 2020.

Наблюдава се едно друго несъответствие:

Фигура 3. Периодът от 16 март до 16 април в църковния календар за 2016 г. (стр. 11 и 12)

На Фигура 3 схематично са представени стр. 11 и 12 от православното ни календарче за 2016 г. Пасхалното пълнолуние се пада на григорианската дата 23 март и съответно католическият Великден е на 27 март.

За мен е напълно необяснимо и нелогично, защо, когато Пасхалното пълнолуние се падне на григорианска дата между 21 март и 3 април, ние православните не го изместваме с 13 денонощия напред, така както винаги постъпваме с неизменното църковно равноденствие, което е на григорианската дата 21 март?

В астрономическите алманаси равноденствията и пълнолунията са дадени по дати с часове и минути. За 2016 г. пролетното равноденствие настъпи на 20 март в 6 часа и 30 минути. Пасхалното пълнолуние беше на 23 март в 14 часа и 1 минута (часът на точното астрономическо пълнолуние не винаги е във вечерен час). Прави впечатление, че лунните фази – новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт, така грижливо отбелязани в календарчето ни, са взети от астрономическите служби, а не от някакви специални църковни пасхални таблици.  

Принципно пълнолунията и равноденствията са аналогични небесни явления. Естествено пълната луна е повод за романтика и поезия, докато в равноденственото слънце няма нищо забележително. През 2022 г. на 20 март в 17 часа и 33 минути (точно в този момент беше равноденствието) погледнах за миг-два Слънцето с подходящи очила с uv-защита и просто си казах: „Ето, сега виждам слънчевия диск, чийто център се намира в точката на пролетното равноденствие!“ (виж Фигура 1). Иначе в „поведението“ на „дневното светило“ нямаше нищо особено.

В крайна сметка не всяка година можем да спазим 3-тото правило на Матей Властар. В конкретния случай за 2016 г. на нас православните ни се наложи да изчакаме да мине второто пълнолуние след равноденствието и чак след него в неделя на 1-ви май да празнуваме Христовата Пасха. Ето защо в някои години католическият Великден е с цели 5 седмици по-рано от нашия Великден.

Ако православните толкова много държим на 35-дневния юлиански пасхален период, изразен във и чрез Григорианския календар от 4 април до 8 май включително, и ако сме последователни и принципни, то всяко Пасхално пълнолуние, падащо се между григорианските дати 21 март и 3 април, трябва обезателно да се измества с 13 дни на по-късна дата! Такива бяха случаите през 2010 г., 2018 г. и 2021 г.

Защо изместваме 21 март, а въпросните пълнолуния „не пипаме“? Причината е именно в механичното и недопустимо календарно двустилие, при което е невъзможно при съставянето на календара да се постигне синхрон между неподвижните и подвижните празници.

Пак по причина на двустилието, всяка година номерирането на неделите след Неделя подир Въздвижение е разбъркано. Така например в календарчето за 2022 г. в месец януари 12-та Неделя след Неделя подир Въздвижение е последвана от 14-та Неделя след Неделя подир Въздвижение. В месец октомври 4-тата Неделя е последвана от 6-та и 5-та Неделя и в месец ноември 9-тата Неделя е последвана от 13-тата Неделя.

Също така понякога Петровият пост е само един или два дни. Дори през 2013 г. Петровите заговезни бяха след Петровден, на 30 юни!

Календарните „двустилци“, каквито сме и ние българите, са лишени от вълнуващия празник Кириопасха – съвпадението на Благовещение, 25 март, с неделята на Възкресението.   

Позволявам си да нарека църквите, които никога не са провеждали календарна реформа „моностилни“. Такива са руската, сръбската, македонската, украинската и др. Те неотклонно са следвали Юлианския календар, макар и в условията на повсеместното използване на Григорианския календар. Юлианските дати (старият стил) са изразени във и чрез григорианските дати (новият стил). 

Въведените термини „моностилни“ и „двустилни църкви“ помагат да се направи следният много важен извод:

Православният църковно-календарен проблем (ПЦКП), водещ до календарни аномалии и невъзможност всяка година да се спазят едновременно четирите правила на Матей Властар, съществува само за „двустилните църкви“! В „моностилните църкви“ няма такива проблеми, нито има старокалендарен разкол!

Защо тогава настоящето изследване носи подзаглавие „Апология на Григорианския календар“?

Моя милост и радетелите на Юлианския календар изхождаме от едно и също виждане, от една обща „платформа“, а именно, че двустилието води до беззаконие, което е грях. Единствената разлика между нас е, че аз съм на мнение Православието изцяло да приеме Григорианския календар за годишния богослужебен цикъл, включително и Григорианската пасхалия, при което всичко автоматично „ще отиде на мястото си“!

През 1923 г. Вселенският патриарх Мелетий IV с окръжно писмо поканва в Цариград предстоятелите на православните църкви с идеята да се създаде Всеправославна комисия, която да разгледа наболели въпроси от църковно-богослужебен, административен и дисциплинарен характер. На първо място е стоял въпросът за приспособяването на Григорианския календар към богослужебния цикъл или, както тогава са се изразявали – „уеднаквяване на църковния календар с гражданския“. На поканата са се отзовали Сръбската, Еладската, Румънската и Кипърската църкви. Имало е и представител на Руската задгранична църква. Трите древни източни Патриаршии – Йерусалимска, Антиохийска и Александрийска не са участвали в работата на Комисията. Нещо повече – на 23 юни 1923 г. Александрийският патриарх Фотий пише Послание до Антиохийския патриарх Григорий, в което се казва: „…Комисията, която неочаквано биде преобърната във Всеправославен конгрес, може да бъде наречена неканоническа и незаконно съставена“.

В крайна сметка Комисията е останала в църковната история под името „Всеправославно съвещание“.

Дали от амбиция да надмине учените на папа Григорий XIII, или ловко да прикрие стремежа си за цялостното приемане на Григорианския календар, блаженият Мелетий IV си поставя следната задача: както бе казано по-горе, папските учени са сверили Юлианския календар, а Мелетий на свой ред предлага да се свери Григорианския календар и то „за вечни времена“!  Математико-астрономическата обосновка е дело на известния сръбски учен Милутин Миланкович (1879 г.–1958 г.).

„Комисията“ официално публикува Решение за така нареченото  „изправяне“на Юлианския календар или както по-късно е известно като въвеждане на „Новоюлиански календар“. Тези наименования са тенденциозни и силно подвеждащи. Истината е, че на практика „Комисията“ изцяло приема въвеждането на Григорианския календар с една единствена несъществена модификация, за която ще бъде нужно някой съзнателно да я приложи чак …. в края на м. февруари 2800 г.!

Същността на календарната реформа на Мелетий IV e следната: 

За разлика от Григорианския календар, при „Новоюлианския календар“ високосни са само тeзи векови години, които се делят на 900 с остатък 2 или 6. Прилагайки това правило, Новоюлианският календар чак до 2799 г. нямо по нищо да се различава от Григорианския. Едва 2800-та година ще бъде високосна по Юлианския и по Григорианския календар и невисокосна (проста) по Новоюлианския календар! Защото 2800 се дели без остатък на 4 и 400, но 2800 : 900 = 3,1 (т.е. остатъкът е 1, не е 2 или 6). Ще се намери ли разумен човек, вярващ, че в началото на 29-ти век някой ще си спомня и ще спази правилата за Новоюлианския календар, предложени от Миланкович през 20-те години на 20-ти век? Разбира се, че не!

Следователно общоприетото твърдение на БПЦ, че в нашето православно календарче неподвижните празници се честват не по Григориански, а по Новоюлиански (изправен Юлиански) календар, е меко казано само мит, рухващ веднага, щом към проблема се подходи с вещина и здрав разум.

Средната продължителност на една календарна Новоюлианска  година се изчислява, като се намери средното аритметично на 900 последователни години. Резултатът е впечатляващ: получава се средна величина точно равна на продължителността на една тропична година – 365,2422 денонощия или 365 денон. 5 часа 48 минути и 45 секунди !

На пръв поглед сякаш действително през 1923 г. успешно е сверен Григорианския календар за „вечни времена“, до „Второто пришествие“ и вече никога календарната година няма да изостава или избързва спрямо тропичната, сезонната година. Но продължителността на последната не е постоянна величина, не е константа. Измерена в денонощия тя намалява с 0,54 секунди за едно столетие. Тоест, макар и с почти незабележимо темпо, Земята все по-бавно прави един оборот около оста си. Причината е съпротивлението, което оказва Световния океан. Учените смятат, че след 4,5 милиарда години Земята ще прави за година само 9 оборота около оста си, ще има само 9 денонощия!  

Безспорно е постижението на сръбския учен Миланкович, но в случая е нарушен споменатия вече първи принцип на календарологията: Продължителността на календарната година да се доближи оптимално до тази на тропичната година, а не двете да съвпадат напълно.

Очевиден е моят критичен подход към чисто научно-астрономическия апарат на реформата от 1923 г.

Но практическото изпълнение на официалните решения на Всеправославното съвещание, по мое твърдо убеждение, би бил единствено правилния път за окончателното решаване на ПЦКП.

Става въпрос преди всичко за 1-во, 6-то, 8-мо и 9-то Решения, които цитирам дословно:

1. Премахват се 13-те дни на Юлианския календар, които образуват неговата разлика спрямо слънчевите години от 1-я Вселенски събор до днес. Тъй че 1 октомврий 1923 година ще се смята 14 октомврий 1923 год.

6. Неподвижните празници ще имат същата дата, която са имали до  днес.

8. Определянето на Пасхалното пълнолуние ще става въз основа на астрономически пресмятания, като се взимат под внимание съвременните научни данни. А датата на Пасха ще се определя по времето на светия град Йерусалим.

9. Цариградската Патриаршия ще помоли обсерваториите или астрономите в Атинския, Белградския, Букурещкия и Петроградския университети да съставят пасхални таблици (пасхалии) за едно по-дълго време, и тия таблици тя ще изпрати на всички православни църкви.    

Макар изрично да не се споменава в Решенията, приложението им на практика означава пълно преминаване към Григорианската Пасхалия, при което всяка година православният и католическият Великден биха били на една и съща дата.

Наред с Вселенската патриаршия от 1924 г. до 1930 г. Еладската и Румънската църкви официално са служили по Григорианския календар, включително и по отношение на Христовата Пасха, макар за нея невинаги  са успявали да е на една и съща дата с католическата. Имало е големи смущения, протести и брожения против провеждането на календарната реформа на Мелетий IV. Под натиска на клира и миряните през 1931 г. Вселенската патриаршия е отменила празнуването на Великден по Григорианската Пасхалия. Впрочем в болшевишка Русия, Църквата начело с патриарх Тихон още през есента на 1923 г. е приела реформата и единствено упоритостта на вярващите руски бабички е спасила Юлианския календар.

Точно през този период от 1924 г. до 1930 г. е „раждането на трагедията“ на ПКЦП! Повява се старокалендарният разкол, който и досега е като незаздравяваща рана на Тялото Христово. Появява се и непоносимият двустилен църковен календар.   

У нас календарната реформа е извършена през 1968 г. На 28 август същата година от църковните амвони се прочита Послание на Св. Синод на БПЦ до клира и миряните, което оповестява въвеждането на „поправения Юлиански календар“ от 20 декември 1968 г. и също така, че „Коледа ще се празнува на 25 декември 1968 г.“, и „Нова година ще се празнува и църковно на 1 януари“.

Получава се любопитен факт: През 1968 г. БПЦ официално е празнувала два пъти Рождество Христово – веднъж на 7 януари и втори път на 25 декември!

Дотук доказахме невъзможността всяка година православният Великден да бъде в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие и уточнихме, че това се отнася само за „двустилните“ поместни църкви.

Остана да разгледаме следния въпрос: Дали католиците, следвайки неизменно Пасхалията по Григорианския календар, нарушават 7-мо и 70-то Апостолско правило – Великденът да не е „преди пролетното равноденствие наедно с иудеи“?

Не знам как е било в древността, но от края на 16-ти век насам,  старозаветната еврейска Пасха (на евр. Песах), католическият Великден и православният Великден никога не са се падали и за в бъдеще няма да се паднат преди пролетното равноденствие! (Отново на помощ идва проверката чрез съвременните софтуерни компютърни симулации). В такъв случай остава само да проверим внимателно, дали в някои години датата на католическият Великден съвпада с датата на Песах:

На Фигура 4 са дадени обложката и страницата за месец април на официалното еврейско религиозно календарче, издавано всяка година у нас.

За да се разбере по-лесно усложнената структура на еврейския (юдейския) религиозен календар, се налага да се върнем към същността на гражданските календари:

Юлианският календар, взет чисто като такъв, като система за леточисление, по нищо не се е отличавал от гражданския календар в Римската империя. Той съвсем не е свещен и светоотечески, а още по-малко душеспасителен! Напълно същото важи и за Григорианския календар – всеобщият граждански такъв в наше време. И в двата календара месеците са напълно независими и откъснати от движението и фазите на „дневното светило“ Луната, и са създадени административно (нарича се също „декретно“). Единствената разлика между гражданския календар от една страна и християнския православен и католически календар от друга страна е, че при последните значителна роля играе само едно пълнолуние през годината – Пасхалното пролетно пълнолуние. (За другата разлика – началото на църковната Нова година, Индикта, за православните, вече бе казано). Стриктното отбелязване на фазите на Луната (новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт) за цялата година в нашето календарче е излишно престараване, даващо повод на старостилците гордо да претендират, че календарът ни е и лунен.  

Сякаш самият Божи Промисъл е разпределил видовете календари между трите Авраамически религии: Християнският календар е чисто слънчев, мюсюлманският е изцяло лунен, а еврейският е лунно-слънчев ! 

Еврейският календар действително е свещен: седмият ден (Шабатът) e свещен, свещени са началото на месеците (Рош Ходеш), съобразени с астрономическите новолуния на нашия спътник „Месечината“, свещена е тяхната Нова година „Ерев Рош Ашана“, падаща се основно през м. септември и много рядко в началото на м. октомври, и поради това еврейската година 5783 обхваща част от 2022 г. и част от 2023 г. (Виж Фигура 4).

Лунните месеци са синхронизирани със слънчевата година благодарение на така наречения 19-годишен цикъл на Метон. (За съжаление в настоящото изследване не можем да го обясним изчерпателно).

Напълно аналогично на християнското църковно равноденствие, което е винаги на 21 март, 14-тият лунен ден на съответния лунен месец се счита за календарно пълнолуние, независимо от реалното астрономическо пълнолуние. Така на Фигура 4 календарното Пасхално пълнолуние за евреите е на 14-тия ден на лунния месец Нисан (5 април 2023 г., сряда). Астрономическото пълнолуние, което за нас е Пасхалното пълнолуние за 2023 г., се пада на следващия ден – 6 април, четвъртък. Статистическото изследване за 15 граждански години показва, че в около 37 % от случаите 14-ти Нисан съвпада с астр. пълнолуние. В останалите случаи астр. пълнолуние или е предния ден на 13-нисан, или е най-късно на втория ден след 14-ти нисан, тоест на 16-ти нисан. Постигната е завидна точност за такъв вид традиционен и религиозен календар, при това лунно-слънчев! 

Песах е празничен цикъл от 7 дни в Израел и 8 дни в диаспората. Подобно на нашия денонощен богослужебен кръг, денонощието започва не от полунощ, а от вечерта. За 2023 г. вечерта на Песах (Ерев Песах) е на 5 април, (14-ти Нисан), сряда. (Виж Фигура 4).Тогава е тържествената трапеза, наречена „Седер“ (от евр. „ред“, „порядък“). 15-ти нисан (6 април, четвъртък) е 1-вият  ден на Песах и начало на Безквасницата, ясно указана в  Левит, глава 23:6: „А на петнайсетия ден от същия месец (тоест Нисан, бел. моя) е празникът Господен Безквасници; седем дена яжте безквасни хлябове“. 16-ти нисан е 2-рия ден на Песах и първия ден на Омер-а. Именно на този ден първият сноп (на евр. омер)от жътвата, обикновено ечемик, се е носил в Соломоновия (Йерусалимския) Храм в качеството си на хлебна жертва. От 16-ти нисан почва отброяването на 49 дни (7 седмици) до празника Шавуот (Петдесетница). Принципно 1-вия ден на Песах и 7-мия и 8-мия ден на Песах, когато е в диаспората, са същински празници, приравнени на Шабат, на „свещени събрания“ (Левит, Глава 23: 4–8). Междинните дни се наричат Хол Амоед (полупразници). Не всичките полупразнични дни са указани на Фигура 4.

Песах в широк смисъл е 7-дневния празник в Израел и 8-дневния празник в диаспората. Пада се през месеците март – април. В тесен смисъл Песах е вечерта на 14-ти срещу 15-ти нисан (Ерев Песах).

Най-сетне можем еднозначно да отговорим на въпроса:

„Съвпада ви понякога католическият Великден със старозаветната юдейска пасха“?

Отговорът е: „Да, съвпада с Песах, взет в широк смисъл“.

През 2012, 2015, 2018, 2019 и 2022 години католическият Великден се пада на 2-рия ден на Песах, през 2017 г. – на 6-тия ден на Песах, 2021 г. – на 8-мия ден на Песах и 2023 г. – на 4-тия ден на Песах.

При Песах в тесен смисъл, съвпадение има само тогава, когато вечерта на католическата Велика събота съвпадне с вечерта на 14-ти срещу 15-ти нисан (Ерев Песах). Лично аз подобно съвпадение не съм открил.

Понякога се случва католическият Великден да е преди Песах. Така беше през 2008 г. и 2016 г., което разбира се противоречи на Евангелското повествование.

Православният Великден никога не попада в „капана“ на Песах в широк или тесен смисъл и никога не е преди Песах.

След Всеправославното съвещание в Цариград от 1923 г. са се провели и други Православни форуми – през 1948 г. в Москва, през 1961 г. на о. Родос и 1968 г. в Женева. Родоски съвещания е имало и през 1963 г. и 1964 г. В дневния ред неизменно е стоял проблемът за уеднаквяване на календара.

В ново време най-значителното събитие беше Светия и Велик събор на Православната църква, състоял се на 18-26 юни 2016 г. на остров Крит.  От 14-те поместни православни автокефални църкви 4-ри не присъстваха и на практика бойкотираха Събора: Руската, Българската, Антиохийската и Грузинската.

Преди това през 2014 – 2015 г. предсъборни съвещания и комисии подготвяха проектотекстове на 10 теми, по които бъдещият събор трябваше да вземе окончателни решения. Под силното влияние на сегашния Руски патриарх Кирил, Българската и Грузинската патриаршии упорито поставяха абсурдното условие, всички предсъборни и на самия събор решения да се вземат с консенсус (пълно единодушие), а не с висшегласие (обикновено мнозинство).

Също така патриарх Кирил „небето и земята събра“, само и само предварително да отпаднат най-наболелите проблеми на Православието: 1) Общ календар; 2) Автокефалията и начинът на провъзгласяването ѝ; 3) Диптихите и 4) Православието и икуменическото движение.

Московският митрополит и Патриарх на цяла Русия Кирил има огромна историческа и морална вина за това, че Съборът в Крит не можа да се проведе в цялата си пълнота и да му се признае авторитета на същински Вселенски събор.

Въпреки преднамерените спънки, Съборът в Крит прие 6 важни документи: за постите, за отношенията с останалия християнски свят, за автономията, за православната диаспора, за брака и за Православната църква в съвременния свят.

Невъзвратимо и непростимо бе пропилян уникален исторически момент за окончателното решаване на православния църковно-календарен проблем!

Известно е по какъв чуден начин Евангелията взаимно се допълват помежду си. Синоптичните Евангелия оставят впечатлението, че Тайната вечеря е била на Ерев Песах (Вечерта на Песах) на 14-тия срещу 15-тия ден на месец нисан: Мат. 26:17, Марк. 14:12 и Лука 22:7. От друга страна безспорноТайната вечеря е била четвъртък вечерта.  Благодарение на Св. Апостол и евангелист Йоан, очевидец на Разпятието, узнаваме, че Тайната вечеря всъщност е била на 13-ти срещу 14-ти нисан, четвъртък. Вечерта на Разпети петък (14-ти срещу 15-ти нисан) е имало съвпадение на началото на Шабата с Ерев Песах. Подобно съвпадение се случва много често и сега – през 2012, 2015, 2016, 2018, 2019 и 2022 години. В такива случаи първият ден на Песах, 15-ти Нисан в събота, се е наричал „Велик ден“, за което ясно свидетелства св. Ап. Йоан в Гл. 19:31: „И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат“.

Тайната на Възкресението, както и тази на Въплъщението е непостижима за слабия човешки ум. Възкръсването на третия ден, е разбира се догма, вечна и неизменна истина. Но от гледна точка на нашия повседневен, практичен и дребнав ум, от Свалянето от кръста в петък привечер, до заварването на празния Гроб рано на разсъмване в неделя (за евреите първият ден на седмицата), не са изминали три пълни денонощия. С подобно спекулативно разсъждение бих желал единствено да подчертая колко близки са били по време Ерев Песах и първият в човешката история Великден. А християните от първите три века са се ориентирали за датата на Христовата Пасха единствено според началото на Старозаветната Пасха, празнувана от еврейските общности в диаспората. Даже сред съвременните учени-богослови надделява мнението, че 7-то Апостолско правило се е появило чак след Първия вселенски събор през 325 г.

Заключение

В резултат на настоящето изследване бихме могли уверено да направим следния извод:

Навсякъде в правилата изразът „наедно с иудеи“ категорично и веднъж завинаги трябва да се разбира и тълкува не превратно, само в темпоралния му смисъл, а в коекзистентния му смисъл. С други думи, не е грях, не е ерес, не е беззаконие, ако датата на християнския Великден съвпадне с датата на ерейската пасха, както се случва понякога при католиците. Грях, ерес, беззаконие би било само когато и където християни и иудеи съвместно, в едно помещение, на една и съща празнична трапеза, празнуват заедно Пасхата.

Този извод, решаващ за църковно-календарния проблем, се налага от само себе си, веднага щом човек добросъвестно се запознае с творенията на св. Йоан Златоуст, отнасящи се до Христовата Пасха.

Изобщо, колкото повече вникваме в правилата, касаещи Пасхата, както според „буквата“, така и според духа, толкова повече осъзнаваме, че основната болка и грижа на св. Отци от Първия вселенски събор е била всички християни по света да празнуват Великден на една и съща дата, в един и същ ден.

Единствената разлика между 325 г. сл. Хр. и нашето време е в средството за постигането на така желаната от св. Отци цел. Ако в IV век сл. Хр. единството в празнуването по историческа необходимост, се е постигало чрез категоричното разграничаване от юдаизма, то в наше време единството може да се постигне само по един начин – световното Православие да приеме изцяло Григорианския календар в богослужението си!

София, 29.01.2023 г.

————

Иван Симеонов е икономист по образование, бивш банков служител. Интересите му са в областта на философията, богословието, астрономията, художествената критика и изкуствознанието. През 2017 г. получава II- ра национална награда за есе на тема „Вечната книга и ние“. Автор е на многобройни статии по различни теми и в различни медии, включително и за църковно-календарния проблем, който през май 2023 г. навършва 100 години.