Ренета Трифонова
На 3 ноември в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе публична защита на докторската дисертацията на Силва Маринова на тема: „Христовите притчи в монументалната живопис на Българското възраждане (херменевтика и иконография)“. Научното жури беше в състав: проф. дбн Емил Трайчев Стоянов (председател), доц. д-р Иван Рашков (научен ръководител на докторанта), проф. д-р Елена Генова, доц. д-р Миглена Прашкова и доц. д-р Ростислава Тодорова. Членовете на журито гласуваха единодушно за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ на Силва Маринова.
Председателят на журито проф. Е. Трайчев отбеляза, че важното в тази дисертация е акцентирането върху новозаветната библеистика и по-точно – върху Христовите притчи.
В рецензията си проф. Трайчев отбелязва още: „Маринова обръща оправдано внимание върху постигнатото в родното църковно изкуство и прави опит за нов прочит на сложната проблематика в контекста на православното предание и на съвременното развитие на науката“.
Според изкуствоведа проф. д-р Елена Генова „силно впечатление прави последователността и упоритостта, с която авторката изследва всички аспекти на текста на притчата, тълкуванията и изображенията не само в паметниците от днешната територия на България, но и на балканската живопис. Изводите, направени след края на всеки текст, посветен на Христова притча, са особено ценни и приносни, защото засягат основополагащи тези за появата и характера на илюстрираните притчи, както и за промените, които настъпват в монументалната живопис през епохата на Българското възраждане“. Научният ръководител доц. д-р И. Рашков подчерта, че за първи път у нас се осъществява цялостно научно изследване на херменевтиката и иконографията на Христовите притчи в периода на Българското възраждане.
Приносният характер на този труд, според рецензията на председателя на журито, се заключава в няколко негови положителни особености: 1) Настоящият труд дава сериозни основания за преразглеждане на известни становища (особено в съвременното църковно-изобразително изкуство), но и представлява своеобразно разширение и добавяне на нови изяснения. По този начин Маринова обръща оправдано внимание върху постигнатото в родното църковно изкуство и прави опит за нов прочит на сложната проблематика в контекста на Православното предание и на съвременното развитие на науката. 2) Авторът умело разполага сложния комплекс от проблеми, които интересуват съвременните изследователи, излага ценни възгледи на богослови и изкуствоведи.
Коментарните бележки и привеждането на нови сведения е положително за популяризирането на проблематичната област и я правят и днес интересна и вълнуваща не само като отзвук от миналото, но и актуална за настоящето. 3) Представеното изследване има положително значение за нашето богословие – да се върви напред успоредно с достиженията в православното богословие и западноевропейската наука. Авторът се опитва да намери най-верния път към изясняването на отделните въпроси и тяхното отражение върху много богословски и иконографски проблеми, които предстоят да бъдат изследвани в родната наука. Според проф. д-р Елена Генова, изкуствовед, системно изучаващ изкуството на Българското възраждане, „Изводите, направени след края на всеки текст, посветен на Христова притча, са особено ценни и приносни, защото засягат основополагащи тези за появата и характера на илюстрираните притчи, както и за промените, които настъпват в монументалната живопис през епохата на Българското възраждане“.
Силва Маринова е завършила богословие в Софийски университет. Специализирала е църковна история в Атинския университет, Гърция.
Защитата на дисертацията се състоя в намален състав в читалнята на библиотеката на Богословския факултет. Това е втората защита на докторска дисертация, която се провежда в условията на пандемия.
По материали от Двери и Добротолюбие
