Християнство.бг
В съвременния български книжовен език се употребява фразеологизмът иерихонска тръба, означаващ извънредно силен, гръмък глас. Ето някои кратки сведения за произхода на този израз.
Той е свързан с библейския разказ за превземането на гр. Иерихон. Градът се намира на 10 км северно от Мъртво море и на 250 м под морското равнище. Разположен е в земята на Вениаминовото коляно, т. е. южно от колената Манасия и Ефрем. От проучванията на Джон Гарстанг се доказва, че Иерихон в променял мястото си: ханаанският и израилският град се разполага близо до големия извор при Тел ес султан; през елинистичната и римската епоха се измества на югозапад към Тутул абу ел-алаик, a през византийската и арабската епоха – на 2,5 км южно от Тел ес султан. Разкопките, проведени през 1952 – 1957 г. от Кетлин Кениън, показват, че Иерихон е основан около 8000 г. пр. Хр. и е най-древният известен град. По това време грънчарството е още неизвестно, но гражданите садят лен. Иерихон има 3000 жители. Площта му е 40500 м². Градът е ограден със здрава крепостна стена. Както установяват разкопките на проф. Е. Зелин, тя е широка 2 м и е висока 6 – 8,5 м.
Иерихон дължи съществуването си на прекрасен непресъхващ извор и на оазиса, образуван от него. За възникването му спомагат също така плодородната околност и добрата възможност за напояване. Например във Втор. 34: 3 той е назован „град на палмите“. Тук се има предвид финиковата палма (лат. phoеnix dactylifera), чиято дървесина се обработва при Иерихон (финиковата палма достига до 20 – 24 м височина, живее до 200 години и е напълно развита след 30-ата си година). В полето около града се берат фурми и портокали.
В археологическите пластове на Иерихон се вижда постепенно преминаване от събирателство и ловджийство към земеделие и към уседнал живот. Развита е и търговията със земеделски продукти, а също и със сол, с асфалт и може би и със сяра. Тези вещества са извличани от Мъртво море (няма обаче запазени находки, защото посочените предмети не се запазват дълго). По-късно градското население се сменя често, а постройките и крепостните стени се подновяват (градските стени са обновявани четирикратно поради действието на земетресения, ерозия и т. н.). Около 2300 г. пр. Хр. Иерихон е разрушен от пришълци, които след това се заселват там и стават част от местното ханаанско население. От онова време, благодарение на специфичните атмосферни условия, са запазени съдове, маси, легла, подноси за плодове и големи парчета месо. Градът е разрушен повторно около 1600 – 1580 г. пр. Хр. вероятно от египтяните и отново е населен около 1400 – 1300 г. пр. Хр. Израилтяните го завладяват през ХІІІ в. пр. Хр. По това време Иерихон навярно е малко селище в източната част на хълмовете. Останките от това селище, на което израилтяните слагат край, са оскъдни: остатъци от 2 сгради и 10 гроба с няколко скарабея.
В Иис. Нав. 5: 10 – 6: 26 достатъчно подробно се разказва за превземането на Иерихон от израилтяните. Когато те настъпват, градът е затворен от страх пред Божия народ (Иис. Нав. 5: 16). Бог е заповядал на Иисус Навин всички, които са годни за военен бой, да заобиколят града. Иерихон е трябвало да бъде обикалян веднъж на ден в продължение на 6 дена, като при това 7 свещеници е трябвало да носят 7 юбилейни тръби (евр. шофар – „тръба; тромпет“, срв. Числ. 10: 10) пред Ковчега. На седмия ден израилтяните е трябвало да обиколят седем пъти града и свещениците да тръбят с тръбите. Бог е заповядал тогава целият народ да са провикне високо и е обещал, че след това градската стена ще рухне до основи (Иис. Нав. 6: 2 – 4). Божията заповед е била изпълнена, след което градът е бил превзет според Божието обещание. Тогава Иерихони е бил предаден на заклятие (Иис. Нав. 6: 20). Пълното заклятие на еврейски език се нарича херем. Най-строгата форма на херем включва следното: 1. всичко живо, обречено на херем, да се изтреби с меч; 2. градовете и богатствата им да се изгорят; 3. златото, среброто, медните и железните съдове да се предадат в съкровищницата на дома Господен. Към Иерихон е приложено това наказание (Иис. Нав. 6: 23). Иисус Навин е проклел този, който би се опитал в бъдеще да възобнови и да построи повторно града. Клетвата му по-късно наистина е достигнала Авирам, който умрял по времето, когато баща му Ахиил е възобновявал Иерихон (3 Царств. 16: 34).
По времето на цар Соломон в Иерихон има складове с хранителни припаси за държавни нужди. По-късно градът често е посещаван от пророците Илия и Елисей (4 Царств. 2: 4 – 5, 18 – 22). В Иерихонската равнина вавилонците залавят Седекия – последния иудейски цар (4 Царств. 25: 5), управлявал в началото на VI в. пр. Хр.
В новозаветните времена Иерихон се намира на юг от стария хълм. В този град има митница. Ирод Велики и наследниците му построяват наблизо зимен дворец с декоративни градини. До Иерихон Господ Иисус Христос изцелява слепеца Вартимей (Марк. 10: 46 – 52; срв. Мат. 20: 29 – 34 и Лук. 18: 35 – 43) и среща богаташа Закхей (Лук. 19: 1 – 10).
––––––––––––
*При съставянето на настоящата компилативна бележка съм използвал сведения от следните трудове: 1. Ив. С. Марковски. Библейска археология. С., 1949 г.; 2. Н. Шиваров. Библейска археология. С., Синодално издателство, 1992 г.; 3. Виблейски речник. Превод от английски. С., Издателство „Нов човек“, 1994 г.
