свещ. Михаил Трифонов
Както е писано, който поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога (Иак. 4:4). Затова Писанието заповядва на всеки: от всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си (Притч. 4:23), та човекът, като рай пазейки в него словото, да се наслади на благодатта, без да слуша промъкващата се вътре змия, защото тя съветва онова, що е за удоволствие, и ражда братоубийствен гняв, и душата, която го е родила, умира; но да слуша Господа, Който казва: „Поревнувайте за вярата и надеждата, от които се ражда боголюбивата и човеколюбива любов, водеща в живот вечен.“ В този рай влязъл Ной, пазейки и изпълнявайки заповедта, и заради любовта бил избавен от гнева. Него пазел Авраам и чул Божия глас. Него пазел Моисей и приел слава върху лицето си; и Давид го пазел и отглеждал и затова е господствал над враговете. Пък и Саул, докато пазел сърцето си, пребивавал благоуспешен; а когато окончателно престъпил заповедта, бил напълно оставен. Защото според мярата на способностите на всекиго, го застига словото Божие; и колкото някой владее, толкова бива завладян, колкото пази, толкова бива пазен.
2. Затова целият лик на светите пророци, апостоли и мъченици пазели в сърцата си словото, без да имат друга грижа, но презирайки всичко земно и пребивавайки в заповедта на Светия Дух, пред всичко предпочитали благоугодното на Духа и доброто, не само със слово и познание, но в слово и на дело в самата действителност избирали вместо богатство нищетата, вместо слава – безчестието, вместо удоволствие – злостраданието, а поради това вместо раздразнителност – любовта. И ненавиждайки житейските удоволствия, още повече възлюбили онези, които им ги отнемали, като техни помощници към целта, и се въздържали от познанието на добро и лукаво. И нито се отричали от добрите, нито обвинявали лукавите, а признавали всички за отговорни служители на Владическото домостроителство. Затова към всички имали добро разположение. Когато чули от Господа: прощавайте, и простени ще бъдете (Лук. 6:37), започнали да почитат оскърбителите си като благодетели, понеже им давали повод да простят обидите. А когато чули: което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям (Мат. 7:12), обикнали по съвест и добрите. Защото, като оставили своята праведност и потърсили Божията правда, намерили, както следва, естествено скритата в нея любов.
3. Като преподал много заповеди за любовта, Господ е заповядал да търсим Божията правда; защото е знаел, че тя е майка на любовта. Невъзможно е да се спасим другояче, освен чрез ближния си, както е заповядано: прощавайте и простени ще бъдете. Това е духовен закон, написан в сърцата на верните – изпълнете на първия закон. Защото Господ казва: не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня (Мат. 5:17). Как се изпълнява законът? Слушай. По благословна причина първият закон е осъждал обидения повече, отколкото съгрешилия, защото е речено: с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, а каквото простиш, ще ти бъде простено (Рим. 2:1; Сир. 28:2). Защото по словото на закона е мъчно за тебе да разсъдиш между съд и съд, между удар и удар (Втор. 17:8).
4. Затова прощаването на греховете е изпълнение на закона. А ние говорехме за първия закон не защото Бог е дал на хората два закона; напротив, законът е един; по отношение към естеството той е духовен, но по отношение към преследването подлага всеки на справедливо преследване; на прощаващия той прощава, а преследвача преследва, защото е речено: Ти постъпваш… с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство (Пс. 17:27). Затова онези, които изпълняват закона духовно и поради това са причастни на благодатта, обичат не само благодетелите, но и хулителите и гонителите си, очаквайки като въздаяние за тези блага духовната любов. А блага казвам не затова, че прощават обидите, но защото стават благодетели за душите на оскърбителите; молят се за тях на Бога, сякаш чрез тях са приели блаженство, според писаното: Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене (Мат. 5:11).
5. Но да мъдруват така, те са се научили под духовния закон. Понеже са търпели и пазели духовна кротост, Господ, виждайки търпението и борещото се сърце и на непобедимата любов, е разрушил стената; и те са отхвърлили враждата и вече не с усилие, но с Божията помощ са придобили любов. Накрая Господ удържа пламенен меч, що се обръщаше (Бит. 3:24) и що възбужда помислите, и те влизат най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас (Евр. 6:19-20) и се наслаждават на плодовете на духа, съзерцавайки бъдещето в постоянство на сърцето, а не като в огледало, и заедно с апостола изричат: око не е виждало, ехо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9). Но аз ще разпитам за това чудно нещо:
6. Въпрос. Ако човеку на ум не е идвало, откъде вие знаете това, щом сами признавате в Деянията (1 Кор. 14:15), че сте подобострастни нам човеци?
Отговор: Чуйте какво отговаря Павел. А нам, казва той, Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии (1 Кор. 2:10). А за да не каже някой, че им е даден Дух, защото са апостоли, а за нас по естество това е невместимо, Павел на друго място в молитва изрича: да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек, и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Еф. 3:16, 17), и още: А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода (2 Кор. 3:17). И: ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов (Рим. 8:9).
7. Затова нека се молим с увереност и с чувство, за да се причастим и ние със Светия Дух и да влезем там, откъдето сме излезли, та после да не махне от нас душегубната змия, тщеславният съветник, духът на многогрижието и пиянството; затова нека твърдо да повярваме, да пазим заповедите Господни и чрез това да възрастваме като мъже съвършени; повече да не господства над нас прелестта на този век и уверени от духа, да не изгубим вярата в това, че Божията благодат благоволи към каещите се грешници. Защото даруваното по благодат не може да се сравни с предишната немощ, иначе благодатта няма да е благодат. Не като повярваме във всемогъщия Бог, с просто и неизпитващо сърце да пристъпим към Даруващия причастието на Дух и по вяра, а не по подобие на делата на вярата. Защото е казано: не чрез дела по закона… получихте Духа… а чрез послушание на вярата (Гал. 3:2).
8. Въпрос. Казваш, че всичко духовно е скрито в душата; тогава какво значи: в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани (1 Кор. 14:19)?
Отговор. Църквата може да се разбира по два начина: или като събрание на верните, или като душевен състав. Затова, когато на църквата се гледа духовно, в значението на човек, тогава тя е целият негов състав; а пет думи означават петте общи добродетели, които се делят на много видове и назидават целия човек. Както онзи, който говори за Господа, с пет думи обема цялата мъдрост, така и който Го следва, с пет добродетели се назидава в голямо благочестие; защото тези добродетели са пет, но обхващат и всички останали. Първа е молитвата, после въздържанието, милостинята, нищетата, дълготърпението; и всички те, извършвани по желание и произволение, са душевни слова, изричани от Господа и чувани със сърцето; защото, тогава действа Господ и Духът говори мислено; и в каквото мярка пожелава сърцето, в такава извършва явно.
9. Тези добродетели, понеже са общи за всички, са и родови в разсъжденията за останалите. Защото с отсъствието на първата се унищожават всички останали; а по подобен начин с втората се премахват следващите след нея и така нататък. Защото как ще се моли човек, ако Духът не е подействал в него? Свидетел ми е Писанието, което казва: никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3). А който се въздържа от молитва, как ще устои без тази помощ? И който не се въздържа във всичко, как ще бъде милостив към гладния или обидения? А който не е милосърден, няма да се съгласи на доброволна нищета. И обратното, гневливостта живее заедно с пристрастието към парите, независимо дали ги има човек, или не. Но доблестната душа по такъв начин се прилепя към Църквата не защото е извършила, а защото е пожелала. Защото не собственото му дело спасява човека, а Онзи, Който му е дарувал сила. Затова дори някой да понася язви от Владиката, нека няма самомнение в каквото и да е, даже да е направил нещо, даже само ако е възлюбил и започнал делото. И никога не мисли да превариш в добродетелта Господа, по думите на казалия: Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля (Фил. 2:13).
10. Въпрос. Какво заповядва да прави Писанието на човек?
Отговор. Още преди казахме, че човек по природа има предначинание и именно него изисква Бог. И затова му заповядва отначало да разбере, и като разбере – да възлюби и да положи начало с волята си. А да приведе мисълта в действие, да понесе труд или да извърши дело – това се дава от Господнята благодат на онзи, който е пожелал и повярвал. Затова човешката воля представлява съществено условие. Ако няма воля, Бог сам не прави нищо, макар и да може по Своята свобода. Затова, извършването на делото Духом зависи от волята на човека. И ако ние влагаме пълната си воля, чудният във всичко и напълно наминаващият ума Бог ни приписва цялото дело. Ние, хората, се опитваме да изречем някаква част от Неговите чудеса, основавайки се на Писанието, или по-добре да се каже – научавани от него. Защото е речено: кой е познал ума Господен (1 Кор. 2:16). И сам Бог казва: Колко пъти съм искал да събера чедата ти, и не рачихте (Лук. 13:34). И трябва да вярваме, че Той сам ни събира, а от нас иска само нашата воля. А какво ще яви волята, освен доброволния труд?
11. Както желязото, когато реже, сече и обработва земята, насажда, поставено под натиск, вдълбочава се; впрочем, някой друг го движи и го натиска и когато е счупено, го слага в огъня и го обновява; така и в човека, макар да се съкрушава и да се труди, като прави добро, съкровено действа Господ и при трудовете и съкрушението утешава и обновява сърцето, както казва пророкът: Големее ли се брадвата пред оногова, която с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи (Ис. 10:15)? Същото става и в злото; когато човек се подчинява и е готов, сатаната го подбужда и движи, както разбойникът – меча. А на желязо оприличихме сърцето поради неговата безчувственост и голяма жестокост. Но ние не трябва, подобно на безчувственото желязо, да не познаваме онзи, който ни управлява (като от словото за вършителя да се обръщаме към помисъла на лукавия), а напротив, подобно на вола и осела сме длъжни да знаем кой ни води по своето разбиране. Защото е казано: Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава (Ис. 1:3). Затова нека се молим да придобием познание за Бога и да се научим на духовния закон, а за да изпълняваме Неговите свети заповеди и да славим Отца, Сина и Светия Дух во веки. Амин.
Източник: Св. Макарий Египетски „Духовни беседи, послание и слова“, изд. „Св. вмчк. Георги Зограф“, 2002, Света гора, Атон
