Ренета Трифонова
В широко коментираното си участие пред БНТ, Антон Кутев обясни защо България не участва в „Коалицията на желаещите“ с думите, че „ние на Балканите имаме съвсем друга история. Ние сме православни, ние пишем на кирилица, ние сме славяни. Има съвсем друг профил България“, предава Сега.
Това изказване заслужава внимание не само заради очевидното объркване на състава на коалицията – Кутев говори за „седем, осем или девет“ държави, докато според публикуваната информация форматът включва значително повече участници – а и заради начина, по който православието, кирилицата и славянската принадлежност отново са превърнати в аргумент за различен външнополитически профил на България.
Но ако при Кутев това служи като оправдание на опита за смяна на политическия курс на България, то при при президента Илияна Йотова подобна символика се появява в друг контекст два дни по-рано – в разказа за Борис I, покръстването, писмеността и българската идентичност.
Затова е особено интересно да се погледне към начина, по който през последните две години Илияна Йотова, която е от същото политическо семейство като Антон Кутев, говори за православието, кирилицата и „славянската цивилизация“.
Следейки новините, открих един странен абзац в сайта на Българската православна църква:
„Дядо Сионий подари на г-жа Йотова „Бачковската манастирска грамота”, посветена на учредяването на празника Прославление на мощите на св. патриарх Евтимий Търновски. Грамотата е написана на двете български азбуки, направили възможна православната славянска цивилизация – глаголица и кирилица.“
Тъй като не беше ясно чии са тези думи – на редактора, на игумена или на президента Йотова – реших да потърся как тя употребява понятието „православна славянска цивилизация“ в публичното и политическото говорене.
Политическата формула на Илиана Йотова
На 23 август 2026 г., при закриването на иконографския събор в Бачковския манастир, президентът Илияна Йотова направи историческо твърдение, което заслужава повече внимание, отколкото получава.
Говорейки за иконописното изкуство и неговото значение, Йотова каза:
„Неслучайно една от най-големите, най-голямата икона е на княз Борис Първи, защото това е човека, който вкарва току-що създадената, още неукрепналата държава в една друга орбита, в една друга цивилизация, сам създател на трета славянска цивилизация – третата цивилизация по онова време, именно славянската, (…) и трябва да имаме гордост и самочувствие от това, че сме създатели на тази цивилизация“.
По време на речта си тя обяснява, че тази цивилизация се разпространява в много страни чрез литературата, иконографията, стенописите и християнското изкуство.
Това е интересна формулировка не само заради историческата си „точност“. Тя се появява в края на процес, в който през последните две години Йотова все по-често свързва Борис I, православието, кирилицата, славянството и българската идентичност в едно общо политическо говорене.
Борис I има безспорно централно място в българската история. Покръстването на България през IX век променя държавата, обществото и културата ѝ. След приемането на учениците на св. братя Кирил и Методий България се превръща в голям център на славянската християнска книжовност. Преславската и Охридската книжовна традиция са част от процеса, чрез който българската средновековна държава оказва огромно влияние върху славянския свят. Това е историческият факт, но от него не следва, че Борис I е „създал славянската цивилизация“.
Славянските общества и славянските езици съществуват преди Борис. Мисията на светите братя Кирил и Методий също започва преди покръстването на България. Глаголицата е създадена преди Борис да приеме християнството. Историческото значение на Борис е друго: той създава условията България да стане основен център на славянската християнска култура. И това е огромна историческа роля, която не се нуждае от допълнително митологизиране.
През 2024 – „Азбука. Език. Идентичност“
Публичната реч на президента Йотова в този политически дискурс е във възходяща посока. Още на 27 юни 2024 г., при откриването на форума „Азбука. Език. Идентичност“ се появява терминът „българо-славянска цивилизация“. Йотова казва:
„Българският език, българските букви, българската книжовност определят нашата идентичност вече 14 века.“ След това тя цитира учени, според които след гръко-византийската култура и римо-латинската цивилизация идва „друга толкова мощна цивилизация – българо-славянската“, формирала се за около 30 години.
При закриването на форума в Пловдив Йотова говори за ролята на България и българската култура от IX до XXI век и за влиянието на българската азбука, език, култура и духовност „в славянския свят и извън неговите граници“.
Сама по себе си това е напълно легитимна тема: България действително има огромен принос към славянската и християнска книжовна култура. Но когато различни исторически факти започнат системно да се подреждат около едно и също понятие – „славянска цивилизация“ – вече има основание да попитаме какво точно означава този термин.
През 2025 г. концепцията на Илиана Йотова става още по-явна
На 4 април 2025 г., при откриването на изложбите „Азбука и история“ и „Св. Методий Славянобългарски“, Йотова казва: „Създаването на първата ни писменост и покръстването на България са в основата на нашата държавност.“ И още: „Писмеността сплотява народа ни и го изгражда като една от най-големите цивилизации – от средните векове до днес.“ Тя определя България като „не само териториална, но и духовна империя“ и свързва продължението на делото на Кирил и Методий с „далновидността на княз Борис I“.
На 2 май 2025 г., по време на честванията в Плиска, Йотова заявява:
„От Плиска тръгва една нова цивилизация – славянската, и предопределя съдбата на България и на цялото славянство не само за следващите столетия, но и до ден днешен и за бъдещето.“
На следващия ден БТА излиза с публикиция със заглавие: „С покръстването и утвърждаването на писменост и език България ражда нова християнска цивилизация – славянската“. В самото изказване Йотова свързва държавническия акт на Борис с появата на „славянската цивилизация“. Тук вече имаме достатъчно материал, за да говорим не за случайна фраза, а за устойчив начин на представяне на българската история.
Отново Борис I и етническата идентичност
На 24 септември 2025 г. на научен форум в БАН Йотова отново говори за св. цар Борис, покръстването и писмеността. Тя заявява, че покръстването и създаването на писменост формират българската държавност, а в контекста на приемането на учениците на Кирил и Методий казва, че това „окончателно“ консолидира българския народ и „гарантира етническата идентичност“. В рамките на същото изказване Йотова съзнателно поставя азбука, език, вяра и идентичност в една обща конструкция (БТА).
Още един проблематичен момент е смесването на религиозна и етническа идентичност. В изказването си от 3 май 2025 г. в Плиска, Йотова представя покръстването като процес, който „преодолява разликите между старите езически традиции на славяни, прабългари, траки и други етноси“, като ги обединява „в лоното на единната християнска църква“.
Християнството обаче е универсална религия, а не етническа принадлежност. Да се говори за историческата роля на християнството за формирането на българската държава и култура е напълно основателно; друго е религията да бъде превръщана в маркер на етнически или цивилизационен произход. Подобно смесване заслужава особено внимание, именно защото има дълга история в руската политическа мисъл, където православието, народността и държавата постепенно се оказват свързани в един общ идеологически разказ.
През март 2026 г. се провежда третият форум от инициативата „Духовното наследство в дигиталния век“. В официалното представяне от президентската институция отново е припомнено, че вторият форум от 2024 г. е бил посветен на „ролята на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската“. Така терминът „трета християнска цивилизация – славянската“ вече се превръща в устойчив елемент от институционалния език на тази инициатива.
На 8 ноември 2025 г. в Дебелт на отбелязването в Национален археологически резерват „Деултум – Дебелт“ във връзка с 1160 години от приемането на християнството от българите, Йотова казва:
„Той знае, че една държава не трябва да бъде велика само по територия, но и по дух…“ и че „няма как да е стабилна държавата, ако в нея всеки има свои вярвания и свой език“. След това заявява: „България създава третата християнска цивилизация – славянската.“
А на 23 август 2026 г. в Бачковския манастир Йотова вече казва, че княз Борис I вкарва „все още неукрепналата държава“ в „създадената от него славянска цивилизация“. Само че това не е партийно събрание. Президентът участва в литийно шествие, покланя се пред чудотворната икона и мощите на св. патриарх Евтимий и получава Бачковската грамота. Именно затова преминаването на границата между религиозна памет и политическата символика не може да не бъде коментирано.
Русия и „славянският свят“
Да говорим за средновековна славянска християнска култура е едно, а за „славянска цивилизация“ като за отделна цивилизационна общност – друго. Когато понятието „цивилизация“ започне да се използва в съвременен политически контекст, то може да придобие и геополитически смисъл. Защото славянството не е държава, православието не е геополитически съюз, а кирилицата не е външнополитическа доктрина. И от историческия факт, че България има огромен принос към славянската книжовна култура, не следва съвременна политическа принадлежност към която и да било друга държава.
Но тук Йотова естествено се позиционира в един исторически и идеологически контекст, с който нейното политическо семейство – БСП и преди нея БКП – има дълбока историческа връзка. В периода на социализма БКП е част от съветския политически и идеологически блок, а след разпадането на СССР отношенията с Русия, руското влияние и идеите за православна и славянска близост продължават да заемат важно място в част от политическото наследство и публичното говорене на левицата.
Не всяка позиция на БСП или на Илияна Йотова може автоматично да бъде определена като „руска“ или „проруски“ ориентирана. Но историческият контекст е важен, когато днес отново се появяват едни и същи цивилизационни маркери – православие, славянство, кирилица и общо културно пространство.
Руската империя постепенно развива идеологии, в които православието, славянството и руската държавна мощ се оказват свързани. През XIX век панславизмът вече предлага на Русия ролята на естествен политически и културен център на славянския свят. Именно затова употребата на понятието „славянска цивилизация“ днес заслужава особено внимание, когато с него започва да се обяснява и политическото място на България.
Това означава нещо по-просто и по-важно: славянството може да бъде използвано както като културна категория, така и като политически инструмент.
Тъкмо за тази двойственост говори през 2024 г. Красимир Станчев, професор по славянска филология. В интервю за БНР той отбелязва, че руските славянофилски идеи през XIX век са допринесли за изследването на славянските паметници, но едновременно с това са обслужвали „имперска политика“, насочена към обединяване на славяните под руската корона:
„Ние, изследователите, знаем много добре периода на големите русофилски идеи от XIX век, които, от една страна, са допринесли много за изследването на паметници, тяхното издирване, събиране. От друга страна, обаче, са обслужвали една имперска политика, която е целяла да обедини всички славяни под короната на руския цар. Ако човек познава тези неща, би могъл овреме да ги избягва или да се предпазва от тях.“
Проф. Станчев прави важно разграничение: културният интерес към славянството и политическото му използване не са едно и също. В това интервю, по повод твърдението на Путин за „писмеността, дошла от македонската земя“, българският учен предупреждава, че историческите факти могат да бъдат „съзнателно изкривявани и интерпретирани в определена посока“, която отдалечава разговора от обективното научно изследване. И още един важен детайл: според него около 300 милиона души по света пишат на кирилица, но това не е повод българският принос да бъде изолиран от по-широкия европейски и световен контекст. Именно тази позиция позволява да припомним, че да говорим за българския принос към славянската култура е едно, но да превръщаме славянството в съвременна политическа или геополитическа категория е нещо съвсем различно.
Това е особено важно в контекста на израза „духовна империя“, който използва Илияна Йотова, и на начина, по който тя представя българския исторически принос в рамките на „славянската цивилизация“.
* * *
Църквата има пълното право да почита св. цар Борис-Михаил. Държавата има право да говори за българското културно наследство, а историците – да спорят за термините. Но политическата власт трябва да бъде особено внимателна, когато използва православния храм като място за съвременни цивилизационни послания. Защото едно е да кажеш, че България има огромен принос към славянска култура и книжовност, а съвсем друго – да представяш „славянската цивилизация“ като съвременна цивилизационна рамка, от която да извеждаш политически изводи в предизборна кампания.
Историята е общото ни наследство и историческите интерпретации не бива да се превръщат в предизборна геополитическа програма. А Църквата не би трябвало да бъде използвана като декор за нея. В храм, пред икона и пред паметта на св. цар Борис-Михаил би трябвало да има още по-голяма отговорност към историческата истина.
