свещ. Михаил Трифонов
Блажен и преблажен е онзи, който не е повредил езика си чрез злословие против ближните, който чрез езика си не е осквернил сърцето си и който не се наслаждава от злоречие против другите, а се противопоставя на тази страст.
Който не злослови другите, той е запазил себе си безукорен; такъв човек не среща спънки, и съвестта му е чиста. Който отбягва духа на злоречието, той се е запазил от сближение със зли хора и е победил пълчища бесове. Който не е придобил езика на злоречието – той е спечелил съкровище некрадимо.
Който не е склонен към злословия за другите – той избягва братоубийството, и такъв човек не може да бъде злословен от другите. Който отбягва общение със злоречивите – той ще се въдвори между ангелите.
Който не е осквернил уши и език с лоши думи – такъв е изпълнен с лекарството на любовта. Който не осквернява устата си със злорение – такъв благоухае с плодовете на Светия Дух: затова наистина блажен, пак ще кажа, преблажен е онзи, който е запазил себе си от злоречие.
Който се наслаждава от злоречие над другите, той ясно показва, че сам е заровен от това, за което злослови другите. Защото, който злослови другиго, такъв осъжда сам себе си: той е плътски човек, оплетен в мрежата на света.
В злоречивия човек всичко има: и клеветничество, и ненавист, и послушване – затова той се третира като братоубиец, безжалостен и немилосърден. Който, обаче всякога има в себе си страх Божий и у когото сърцето е чисто – той не обича да злослови другите, не се наслаждава на чужди тайни и не намира успокоение в падението на другите.
Който се е научил на злоечие, трябва да се изкупи в сълзи и плач, защото няма друго нещо по-ненавистно от клюката. Не затова ли и свети апостол Павел, като запрещава порочните дела, причинява към тези които ги вършат, и злоречивия, като казва: „… нито хулители, нито грабители няма да наследят царството Божие“? (Кор. 6:10).
Източник: Протодякон Г. Ибришимов “Духовни бисери”, издателство “Православен кошер”, 1992 г.
