Християнство.бг
Александър Солдатов / Новая газета
Арестуваните послушници на митрополит Тихон (Шевкунов) свидетелстваха в съда, че са били измъчвани с електрошокове, за да изтръгнат признания от тях за намерението им да убият духовния си отец. А изпадналият в немилост послушник на митрополит Иларион (Алфеев), който го обвини в сексуален тормоз, предположи, че Иларион може да се интересува от „случая Шевкунов“… Колумнист на „Новая газета“ оценява достоверността на „новооткритите обстоятелства“.
Токът — царицата на доказателствата
„Положиха ме с лице към пода на минибуса, на главата ми сложиха чувал, очите и носът ми бяха залепени с тиксо, ръцете ми бяха вързани — вече не виждах с какво — и бяха прикачени някакви неща – дали щипки, дали някакво техническо устройство. Не го виждах, но скоро почувствах как действа…“
На заседанието на Московския градски съд за удължаване на мярката за задържане на 20 август арестуваните по делото за „подготовка на покушение срещу митрополит Тихон“ послушници Никита Иванкович и Денис Попович дадоха показания за прилагането към тях, меко казано, на незаконни методи за разследване. Протоколът от показанията бе публикуван от „Медиазона“.
По-рано „Новая“ цитира подобни разкази на адвокатите на послушниците — Мария Айсмонт и Виктор Ларин: „Доказателствата бяха събрани с нарушения, под изтезания, с използване на електрически ток“. Сега знаем как това е могло да се случи, в детайли.
Задържането в края на февруари тази година беше абсолютна изненада за 28-годишните църковни служители, възпитани от митрополит Тихон (Шевкунов) и почитащи го като баща. Както разказа пред съда Никита Иванкович, силовиците бързо прекъснали разказа му, в който се опитал да отрече обвиненията, и му обяснили „правилата на играта“: „Когато отговарях не както трябва, получавах разряд електрически ток“.
По-подробно за тези правила разказа в съда Денис Попович:
„Задаваха ми въпроси защо съм искал да нападна митрополит Тихон. Обяснявах, че това е пълна глупост, че той ми е като баща и така нататък, но в един момент тези хора започнаха да ми обясняват правилата на играта… Казваха: това не са въпроси, а твърдения, затова отговорът ми може да бъде само един… Заплашваха с насилствени действия със сексуален характер, после още с нещо, опитваха се по всякакъв начин да ме унизят. И накрая дори заплашваха с така нареченото „ликвидиране“.“
Никита си спомня пред съда за 12 февруари тази година — денят, който обръща живота му. Рано сутринта той се готвел за служба в църквата „Възкресение“ в Соколнники, където работел като певец и катехизатор. На вратата на московския апартамент, където живеел с възрастната си болна майка, почукали — и Никита отворил. Влезли няколко души, някои с маски, други без, показзали заповед за обиск, хвърлили го с лице към пода и му сложили белезници.
Скоро изпод възглавницата му извадили бял пакет, в който имало увита лопата със следи от пръст, и непознат мобилен телефон. „И двата предмета виждах за първи път“, казва Никита пред съда.
След обиска го закарали в съседен горски парк: „Там ми беше показан на видимо място някакъв контейнер, намиращ се в изкоп, под храст. Следва да се отбележи, че беше зима. И точно на такова разчистено място стоеше контейнерът, в който имаше пакет сок и плик.“
Скоро по руските телевизии ще бъде излъчен репортаж с личните данни на задържания (въпреки че вината му не е доказана и делото дори не е предадено на съд), а самият прессекретар на президента Дмитрий Песков ще коментира: „Киевският режим не се спира пред нищо. Няма нищо свято, това се потвърждава отново.“ От контейнера, леко покрит с листа, ще бъдат извадени стари паспорти на граждани на Украйна и предполагаемо взривно устройство.
От всичко случило се, както призна Никита пред съда, най-силно го шокира „целта на терористичния акт“, приписана на него и Денис Попович: убийството на митрополит Тихон. Никита разказва: „Винаги съм търсил човек, който да може да замени баща ми… В студентската ми младост такъв човек стана митрополит Тихон (Шевкунов)… Човек, на когото вероятно дължа много, ако не и всичко.“
Мисълта за убийство на когото и да е противоречи на религиозните убеждения на Никита: „Като човек, изповядващ християнството, подготвящ се за служба в църквата, никога дори не съм могъл да помисля за това, камо ли да предприема каквито и да било действия за участие, организация, подготовка или осъществяване на такива зли, коварни и напълно ужасяващи планове, които ми се приписват.“
Същите аргументи се чуват и в показанията на Денис Попович — гражданин на Украйна, който от 2014 г. учи в Москва и става доверено лице на Тихон:
„Никога не съм имал контакт с каквото и да е оръжие и поради житейските и религиозни убеждения съм противник на всякакво насилие и нарушаване на закона… Особено абсурдни звучат обвиненията, отправени срещу мен — уж съм искал да посегна на живота на скъп и наистина много обичан от мен човек, който за мен е както духовен баща, така и баща във всякакъв друг смисъл.“
В близко бъдеще Денис, вече носещ чин иподякон, планирал да бъде ръкоположен за свещеник, всяко проливане на кръв, според каноните, му затваря пътя към това.
Би било наивно да се очаква, че съдът ще се заинтересува от показанията на послушниците, заподозрени по тежки терористични отклонения: и на двамата мярката за задържане остава непроменена — те се намират в следствения арест „Лефортово“.
В килията в „Лефортово“
В главния политически изолатор на Русия, който скоро официално ще се върне в структурата на ФСБ, момчетата били преместени от следствения арест №3 през април, по време на Великден. Както разказа пред „Новая“ приятелят на Никита Иванкович, Роман, килията в „Лефортово“ е много по-скромна по размери. Ако преди Никита е писал за своите съкамерници — сред които имало талантливи хора, четящи му своите книги — сега за тях нищо не се знае.
Затова пък Никита споделя какво чете: повестите на Валентин Пикул, „Историята на Бог“ от британската философка Карен Армстронг, романи на Халед Хосейни и Харуки Мураками, биографичната книга на Мишел Обама. Обича да наблюдава облаците през решетките на прозореца „в търсене на асоциации“, много рисува — стари църкви и замъци (с разрешението на Никита Роман любезно сподели пред „Новая“ някои от рисунките). С готовност говори за вярата със съкилийниците си, но в писмата се чуват и горчиви нотки:
„Понякога е трудно да си в църквата“, особено ако тя се отрича от теб. Но Никита „продължава да я обича: често разказва за своите православни познати, които може би са се познавали със светци“.
Годеницата на Никита, която общите им приятели наричат Дора, си спомня как той ѝ е помагал в дом за деца с увреждания като доброволец: „На излети с децата, на панаири, правеше броеници и гривни за продажба безвъзмездно“, предава думите на Дора Роман. „Сам организираше панаири няколко години в полза на нашия социален дом за деца с увреждания.“ В материалите по делото обаче се посочва, че този човек „не притежавал стабилни социални връзки“.
Луциферианство
„Новая“ вече подробно разказа за несъответствията по делото на Иванкович и Попович, които станаха очевидни още на първия ден, 28 февруари, когато Центърът за обществена сигурност на ФСБ публикува съобщение и видеоклип за задържането на църковните служители. Нека ги припомним накратко.
Най-вероятно служителите са „попаднали в полезрението“ на спецслужбите след публикацията на анонимния православно-патриотичен телеграм-канал „Епископ Луцифер“ от 11 септември 2022 г. Каналът може да се ръководи и от някой от Синодалния отдел за взаимодействие на църквата с обществото и медиите. Във всеки случай администраторите имат добър достъп както до оперативната информация на силите за сигурност, така и до хакнатите чатове. Позовавайки се на подобна лична кореспонденция, чиято тайна уж е защитена от Конституцията на Руската федерация, „Епископ Луцифер“ сигнализира, че на събирания в Сретенския манастир двама от послушниците на Тихон не подкрепят СВО, проповядват пацифизъм и като цяло едва ли не симпатизират на Украйна.
На 22 януари тази година, когато нищо неподозиращият Никита Иванкович, служел в своята църква в Соколнники, а Денис Попович изтърпявал 15 дни административен арест с доста съмнителни основания, „Епископ Луцифер“ публикувал теч на информация от силовите органи, че Попович „е задържан за връзки с терористични организации в Украйна“. Публикацията остана онлайн само 25 минути, но „Новая“ публикува скрийншот.
Подозренията в тероризъм бяха повдигнати срещу Попович едва три седмици по-късно — на 12 февруари, в същия ден, когато задържаха Иванкович. Но Луцифер е знаел всичко предварително!
Трудно е да се повярва, че украинските специални служби биха включили хора без опит в боравенето с взривни вещества в толкова трудна задача, че скривалището е дупка, покрита с листа, а основният мотив за престъплението е получаването на украински вътрешни паспорти от стар образец, които не дават право на преминаване на границата. „Новая газета“ посочи имената на истинските собственици на тези паспорти, тъй като в клипа на Центъра за специални операции на ФСБ номерата и имената на притежателите се виждат на близък план. Те се оказаха: Василий Олегович Дубенски, офицер от ВСУ, заявил за загубата на документите по време на боеве в Луганск през май 2023 г., и Иван Владимирович Шмарко, бивш курсант на Академията на военноморските сили на Украйна „П. С. Нахимов“ в Севастопол, който премина на страната на РФ през март 2014 г.
Датата на публикуване на съобщението от Центъра за специални операции на ФСБ съвпада с първата среща на Зеленски с Тръмп като новоизбран президент на САЩ. Първоначално това изглежда като просто съвпадение, но да видим кой е коментирал това, на пръв поглед, обикновено събитие (в днешна Русия почти всеки ден някого задържат по подозрение за връзки със СБУ).
Прессекретарят на президента Дмитрий Песков, буквално няколко часа след съобщението на Централната служба за сигурност на ФСБ, и прессекретарят на патриарха Владимир Легойда, който по принцип поиска свикване на Съвета за сигурност на ООН по този факт. Накрая, на 6 март, на среща с патриотични активисти в Псков, самият Владимир Путин произнася своята присъда: „Противникът е предприел опит за покушение срещу владиката Тихон… Достигнали са вече и до свещениците, въпреки че те не воюват с никого.“
Дори и задържането на Попович и Иванкович да е било само за създаване на моментен пиар фон заради срещата между Тръмп и Зеленски, след изказването на самия Путин почти сигурно няма да признаят, че това е било грешка.
Сянката на конкурента
Официалните медии и патриотичните телеграм-канали в първите дни след задържането на двамата църковни служители представяха митрополит Тихон като герой на вярата, символ на вече „духовната СВО“, когото враговете са определили като първата жертва сред йерарсите на РПЦ. В подкрепа на тази версия работеше твърдението на пропагандата, че Тихон се стреми да се срещне със своите „нападатели“, за да приеме тяхното покаяние и да им прости.
При това самият Тихон упорито избягва да отговаря на въпроса за отношението си към това дело, и нямаме никакви основания да твърдим, че той се счита за пострадал.
Украинските власти, от своя страна, не го поставяха на първите позиции в списъците на „враговете на Украйна“ сред дейците на РПЦ, а украинските медии дори с някаква симпатия цитираха неговите призиви за помирение, които започнаха да се чуват още от есента на 2022 г.
С други думи, ако „делото на послушниците“ е имало потенциал да засили героичния и патриотичен образ на кримския владика, самият той очевидно не се е възползвал от тази възможност.
Но освен тази, в църковните среди циркулира и една доста екзотична (да не кажем — конспиративна) версия, свързана с конкурентната борба между основните потенциални кандидати за патриарси — условния „духовник на Путин“ митрополит Тихон и условния „лидер на либералите“ митрополит Иларион (Алфеев). Благодарение на шумния скандал от миналата година позициите на последния се разклатиха, но през последните месеци той започна да полага титанични усилия за реабилитирането на „честното си име“ и за връщане на църковния Олимп.
На 22 август бившият килиен служител и иподякон на Иларион, 20-годишният гражданин на Япония Георгий Сузуки, който всъщност предизвика смут миналата година, публикува видеоклип, в който преразказва съдържанието на иск от 56-страници на Иларион срещу Сузуки, подаден в едно от московските съдилища.
Бившият постоянен член на Синода на РПЦ и бивш председател на Отдела за външни църковни връзки, сега служещ в църква в Карлови Вари, иска от своя бивш килийник 1 милион рубли и опровержение на разпространената от Сузуки информация. А именно: че Иларион уж не е писал множество обемисти книги, издадени под негово име; че е обект на наказателни дела; че сътрудничи със западни спецслужби; извършвал е сексуални домогвания; замесен е в корупция; води немонашески начин на живот (между другото, Синодът на РПЦ призна на 27 декември миналата година, че характерът на отношенията на Иларион с най-близкото му обкръжение и неговият бит не съответстват „на образа на монах и свещенослужител“).
Според Сузуки юридическото признаване на невиновността на Иларион от руския съд ще му позволи отново да получи назначение на архиерейска катедра, а финансовите и административни ресурси — в перспектива да претендира за патриаршество.
Компрометирането на послушниците на основния конкурент, които „се оказаха терористи“, би могло да стане важен елемент от подобна PR кампания. Нека Иларион да не е ангел, но изборът на патриарх би могъл да се проведе на принципа на избор „между две злини…“.
Георгий Сузуки показа копия на парламентарно питане и отговор на главния прокурор на Унгария Петер Полт от януари тази година. Ако се вярва на тези документи, унгарските власти водят разследване по обвиненията срещу Иларион за сексуални домогвания, но го правят по странен начин: „местонахождението му не е установено“ и той не е обявен за международно издирване. При това, според Сузуки, адвокатите на Иларион са в постоянен контакт с неговия адвокат.
Непрозрачният статут на влиятелния митрополит в Унгария беше разкрит още в самото начало на войната в Украйна, когато през юни 2022 г. патриархът премеси Иларион от Москва в Будапеща. Законите на Унгария изискват 8-годишен постоянен престой в страната като условие за получаване на гражданство. В краен случай за лица, родени на територията на Унгария, този срок може да бъде съкратен до три години.
Въпреки това на Иларион, майка му и най-близките му сътрудници получиха гражданство … три месеца след преместването — през септември 2022 г. Това стана първият подобен случай в историята на Унгария и предизвика лавина от обвинения срещу Орбан в опозиционната преса. Оказа се, че настоящият премиер и митрополит Иларион са учили в началото на 1990-те в Pembroke College във Великобритания, а Орбан е получил стипендия от Джордж Сорос.
Унгария многократно блокирала включването на главата на РПЦ в санкционните списъци на ЕС, а през юни 2023 г. благодарният Кирил награди Виктор Орбан с ордена на РПЦ „Слава и Чест“ I степен.
В поверителни разговори в Унгария Георгий Сузуки успява да заговори Иларион и да запише някои от неговите признания относно източниците на финансовата му мощ. Става дума за това, че всички бивши килийници и довереници на Иларион — йеромонах Йоан (Копейкин), йеромонах Николай (Оно), дякон Вячеслав Ли, Филип Чемпион — получават определени възнаграждения от фондации, свързани с митрополита (например Фонд „Митрополит Иларион“, Фонд „Познание“, благотворителен фонд „Св. Марк Ефески“).
Такава „плащане за мълчание“ — в размер на 2000 евро на месец в продължение на 16 години — Иларион, според Сузуки, уж предложил и на него. Скандалът избухнал, след като Георгий и майка му не се разбрали с Иларион относно реда на плащанията (те искали да получат сумата веднага, а Иларион уж настоявал за поетапно изплащане). Сред възможните спонсори на митрополита нашата медия посочва Валерий Коган (компания „Ийст Лайн“, управлявала Домодедово), Дмитрий Пумпянски (Свердловски съюз на индустриалците и предприемачите) и Год Нисанов.
Своето видеообръщение Сузуки завършва с обявяването на създаването на организация, която ще се занимава с защитата на младите жертви („не само сексуални“) на чиновници от РПЦ: „Ще им помагам и ще се старая те да бъдат чути.“
„Не ходете, деца…“
Очевидно е, че продължаването на „делото с послушниците“ на митрополит Тихон, синхронизирано с пълната реабилитация на митрополит Иларион, когото патриарх Кирил вече беше направил свой наследник като църковен „министър на външните работи“, води до сериозна промяна в баланса на силите на самия връх на йерархията на Руската православна църква. Трябва да се отбележи, че въпреки сериозността на обвиненията, Иларион не е предаден на църковен съд, нито му е забранено да служи, а само е „заточен“ – и то с почести, в престижен курорт. Официалният сайт на Московската патриаршия продължава да се краси с помпозната му биография , в която са изброени 25 професорски и докторски титли, десетки научни и музикални трудове и безброй църковни и държавни награди. Официалната му реабилитация на държавно ниво ще принуди патриаршията да върне такъв изключителен йерарх на някаква висока позиция и ще му отвори още по-високи перспективи.
Митрополит Тихон засега демонстрира безсилие. След като на 2 март по ефира Дмитрий Киселев съобщи, че Тихон се опитва да се срещне със задържаните си послушници, срещата така и не се състоя — „срещи не дават“.
Митрополит Тихон добре е знаел за антивоенните възгледи на послушниците, но не е опитвал да ги убеждава, наричайки ги с обич „слаби дисиденти“. След като Никита изпял заупокойна молитва в църквата, където беше опян Навални, Тихон не го порицал, а го благословил: „Прави това, което ти казва сърцето“.
И двете тези истории с послушниците — тихоновите и иларионовите — макар и да се развиват с различна степен на драматизъм, изпращат към църковната младеж един и същи сигнал: в съвременните условия е по-добре да стоиш настрана от влиятелните архиереи, независимо от всички изкушения на църковната кариера и материалното благополучие.
–––––––––––––––––––––
Източник: novayagazeta.ru
Виж още: Митрополит Тихон (Шевкунов) укрепи позициите си в Москва • Християнство.бг
