Християнство.бг
Властта, която църковните водачи трябва да имат над паството, за съжаление, се превръща в диктатура. Умишлено използвах понятието „паство“, а не „подчинени“, защото в Църквата, макар да съществува подчинение, всъщност няма подчинени. Напротив — според православното учение, единственият подчинен е самият водач. Христовите думи са много остри, когато казва: „А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб“ (Мат. 20:25–27). Всеки свещеник трябва да бъде като Него.
В човешките отношения най-ужасното нещо е предателството и диктатурата. Да заповядваш на друг човек означава да му отнемеш венеца на свободата, който му е даден от Самия Христос. Защото „Синът Човечески не дойде, за да Му служат, а да послужи и да даде душата Си за откуп на мнозина“ (Мат. 20:28). Диктатурата е противна на човешката природа, защото ние сме създадени по образ и подобие на Божията свобода и самостоятелност. Затова Христос, желаейки да запази този принцип, преди да даде на учениците власт да вързват и развързват, им изми нозете, показвайки им по този начин как трябва да проявяват властта си.
Евангелието трябва да влезе в живота на християните — то не е просто сбор от метафори и красиви поучения. В наше време има такива „евангелски“ свещеници. Един от нашите съвременници от Гърция, отец Епифаний (Теодоропулос, 1930–1989), буквално прилагал примера с измиването на нозете. Тъй като бил много образован и открит човек, много студенти идвали при него да изповядат своите грехове, типични за тяхната възраст. Но старецът не им налагал поклони, а ги водел в килията си, донасял леген с вода и мълчаливо им измивал нозете. Това била епитимията, която отец Епифаний обикновено давал за по-тежки грехове. Някои от тези млади хора по-късно признавали, че дори когато приятелите им ги подтиквали към грях, те се въздържали, защото ги било срам при мисълта, че старецът отново може да им измие нозете.
Ако всички свещеници спазваха този принцип, даден ни от Христос, реформата на Мартин Лутер би била излишна, а школите по „научен атеизъм“ нямаше да съществуват. Разбира се, не е нужно да изпадаме в крайности, а да намерим решение, без да отричаме свещенството, защото Христос ни даде свобода, но и свещенство. Поради това трябва да правим разлика между власт и диктатура. Властта и силата са дадени на свещениците (и на презвитерите, и на епископите), за да осъждат злото и да установяват добър ред. Когато властта, дадена от Христос, се злоупотребява за други цели, тя се превръща в диктатура. С предателството към Христовите принципи ние ставаме предатели на Самия Христос.
Как е възможно да съществуват ред и подчинение, без това да се изроди в диктатура? Любовта прави всичко възможно: „Нова заповед ви давам: да се любите един другиго…“ (Йоан 13:34).
–––––––––––––––––––
Източник: crkvaveles.mk