Християнство.бг
Христос е на Кръста цели часове. Кърви, не може да диша, изтощен е от съда, богохулствата и ужасните мъчения. Има и нещо друго, от което го боли, може би дори повече от гвоздеите. И това е предателството. Не само предателството на Юда, но на цял народ. Един народ, който Христос облагодетелства, но той поиска смъртта му, „Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? За манната – жлъчка получих, за водата – оцет, вместо да Ме обичате, на кръст Ме приковахте…“ (Дванадесети антифон на Велики Четвъртък).
В един момент, изморен, Христос ще наклони глава и ще извика „Жаден съм…“ Ще поиска малко вода, изгаря, страда, чувства жажда. За първи път иска нещо от нас. От човечеството. Но пак, не сме способни да утолим жаждата му или да го утешим, поднасяме му оцет и жлъчка. Това е бил отговорът на човечеството към жаждата на Христос. Злоба, омраза, неправда. Всяко непорочно, чисто и благо нещо, светът или го подлудява или го разпъва на кръст.
Освен изтощението и естествената жажда, какво друго се крие зад „Жаден съм?“ Нека не забравяме, че на Кръста, Христос вдига на раменете си всички злини и грехове на света. Онези, които са се случили от Адам до тези, които ще се случат до края на света. С неговата кръв и жертва на Кръста, Христос не спасява само тези, които са се родили и починали преди раждането Му, но всяко човешко същество, което ще се роди, цялото творение до последните дни.
Грехът носи със себе си смъртта, „Защото платката, що дава грехът, е смърт“ (Рим. 6:23). Носи злото, смущението, объркването, разкъсването на човешката същност.
Христос вдига със себе си на Кръста цялото зло на света и всички форми на смъртта, която тя носи. Може ли някой да си представи болката, страха, ужаса и страданието, което изпитва? „Жаден съм“ разкрива агонията, огъня на злото, с който се изправя Христос. Той умира на наше място, за да не ни намери злото и смъртта да престане да ни заплашва с нулата на несъществуването. За това Бог изпрати Иисус Христос, за да ни освободи от греха. „Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение, за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса“ (Рим 3:25-26).
За това, думите „Жаден съм!“ се свързват отлично със „Свърши се!“, следващата фраза, която казва Христос на Кръста и много са избързали да я тълкуват като слабост и знак, че се предава. Τова, обаче, не е най-задълбоченото тълкуване на думите. Христос вика „Свърши се!“ на Кръста не за да заяви, че умира, а че Той завърши делото, което Бог му беше възложил. Всичко свърши и завърши така както искаше, както беше решил и планирал Бог.
Животът на Христос е предопределение, една жертва, един Божий план за спасение, който е решен от тогава, когато е сътворен света. Нищо не е станало по случайност и нищо не е било без смисъл и цел. Бог ожадня за спасението ни и Христос го завърши, на нас остава да го славим и благодарим вечно, защото „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16).
–––
Превод: Радина Райкова
Източник: π. Λίβυος
