Eлисавета Георгиева
Малцина може би са забелязали, че повече от десет години се налага от група самообявили се за учени теория, че българите сме траки. Общото между тези „историци“ е, че повечето от тях нямат необходимото академично образование за сферата, в която правят своите „открития“. За тях дори е гордост да не са завършили висше образование в български университети, в които се преподава българска история, защото официалната наука е обявена за подправена и манипулирана от враговете на България. Тези „истински“ патриоти и родолюбци разкриват на „заблудения“ български народ колко е велик техният произход, защото са наследници на тракийските царе, които са владеели истинското духовно познание и са познали самия Бог (Бог-Слънце, Бог-Слово и т.н.).
Каква е основната идея на тази теория? Траките са автохтонно население на територията на България. Българите, които установяват държава на Балканите по времето на Аспарух, се задържали малко време и били асимилирани от траките, а пък славяните си били винаги траки.
Какъв е изводът: българи няма – има само траки, а те са славяни.
Тракедонизмът слага знак на равенство между траки, българи и славяни и пропагандира, че това са просто три имена на една и съща езикова общност.
Тоест, няма траки, това е гръцко название за българите; но няма и българи, това са траки, които са „словени“, защото са хора на словото.[1]
Славяни също няма, това са българи, а те са хора на словото, сиреч траки, т.е. словени. Славяни няма, но словени има…
Тази теория, подобно на македонизма, създадена от Коминтерна, унищожава българската автентичност.
Приживе известният наш историк Божидар Димитров разбуни духовете като в едно свое интервю каза, че историята за траките е за хора с примитивно мислене, за масовата публика.
„Известна (тракийската) история е за примитивното мислене, за масовата публика. Какво е известно? Само тракийските златни съкровища. А старобългарските ръкописи, които са висшето постижение на цивилизацията, на живописта? Това е по-висше изкуство, отколкото сервизите за пиене на тракийските владетели, които издават доста парвенюшки вкус.
Щото те са били на същото ниво, неграмотни, управлявали са царства с размерите на една днешна област. Многото пари, които са имали, вместо за пътища, сгради, книги и училища са ги влагали като днешните мутри – в съкровища, които не са и тракийски, които са произведени от перси или гърци, или са военна плячка, или са им били подарявани. Та ние знаем прекрасно всяко съкровище откъде е. Панагюрското съкровище, най-хубавото е от Лампсак, гръцки град. Какво тракийско съкровище? По него има сцени от гръцката митология, не от тракийската…
Ние сме българи в края на краищата, не сме траки. Ходим да се дивим на камъните в Перперикон, а забравяме Плиска, Преслав, Царевец, Трапезица, Несебър, чиято архитектура я няма в Европа по това време. През VII-X в. цяла Европа се рути в землянки или дървени крепости, а ние изграждаме каменни градове. Ето това е промяна и изкривяване на мисленето кое е ценно…
Златото омагьосва. Трябва да се обърнем към себе си, към своите собствени постижения. Те са невероятни. Признават ни ги други народи, ние – не. Папата слага Кирил и Методий като покровители на Европа, не слага цар Ситалк и Терес. Слага ги, защото са създатели на азбуката, защото вкарват половин Европа в цивилизацията. Тя е преди всичко писменост и книги“.[2]
Точно това изкривяване на мисленето, което определя лъскавите златни артефакти като по-ценни от архитектурното, културно и книжовно наследство, е благодатна почва за налагане на една псевдонаучна теория, каквато е тракедонизмът.
Върху една лишена от артефакти и исторически документи основа може да изградиш каквато желаеш теория. Важното е да се играе по тънката струна на патриотизма, окултизма и мистицизма. По този начин може и да се обяви дори, че и Моисей и Божият Син са траки.
Да се върнем на въпроса кого обслужва тази идея. Поглеждайки медийните изяви на много от тези „специалисти по тракология“, установява се и една друга характерна черта – ненавист към либералния Запад.
„Антизападничеството“ е ядрото на евразийството.
Всъщност тракедонизмът изключително добре се вписва в тази чисто руска идеология.
Днес евразийството ни представя един нов свят, съставен от Русия и Изтока. Този свят е антипод на западните ценности. За да се наложи, се нуждае от нов вид пропаганда.
Тракедонизмът е инструмент на евразийството, което има за цел да докаже, че траки са не само тези на Балканите, но и онези в Китай, че Тракия не е географско, нито етническо понятие, а „духовно“![3]
Според тази идея, да си „трак“ не е дори етническа принадлежност, а духовна характеристика. Основна отличителна черта е, че те са „хората на словото“. Кое е това слово, което обединява всички траки?
В Македония езика го наричат „македонски“, в България – „тракийски“, другаде – „гетски“, „словенски“, „славянски“, „руски“ и т.н. Важното е категорията „етнос“ да изчезне и цялото балканско население да бъде сведено до категорията „език“.
Целта на тракедонизма, който е залял българското медийно пространство с историческата си пропаганда, е в старата българска история до 680 г. да няма нищо българско.
За тази цел се работи в две посоки.
Едната има за цел да вмени, че траките (българите) са навсякъде: в Африка, в Ирландия, в Атлантида, в Северна Америка, че трак е духовно, а не етническо понятие и т.н.[4]
Успоредно с това се работи и „прогресивно“, т.е. българите са автохтонни траки и първите европейци, нещо повече – минойците са траки, значи са българи и т.н.[5]
Изобщо, българинът е всичко друго, освен българин.
В добре обмисления стил „теория на конспирацията“ се пишат лъжи за старата българска история от пропагандната машина по стария социалистически модел. През 1967 г. Тодор Живков лично заявява, че „в нашите жили тече и тракийска кръв“ и критикува общността, че не отделя достатъчно внимание на траките. Темата е подхваната от дъщеря му Людмила Живкова. През 1972 г. е създаден Институтът по тракология, оглавен от Александър Фол. Близкият на Людмила Живкова историк се заема да наложи идеята за траките като автохтонно население на българските земи. Тогава се налага теорията за трите корена на българската народност – прабългарски, славянски и тракийски.[6]
Това поставя основите на една тенденция, която е достигнала в наше време големи мащаби. Идеологическата обработка на хората има за цел да се наложи идеята за „тракийска нация“, което да доведе в съзнанието на българина идеята, че сме древен народ, който няма нищо общо със западната европейска общност, а сме духовно сродни по-скоро с руснаците, които също са потомци на древни тракийски племена.
За налагането на тракедонизма не се пестят средства. Доказателство са многобройните издадени книги по тази тема, материалите в социалните мрежи и медийните изяви на популярни „траколози“. Организират се със съдействието на общинските администрации спектакли като „Мистерия на Тракийския Херос“ и „Тракийска Мистерийна Драма“. Продуктът, който се предлага на хората, е мистичен, сладникав и приятен за възприятията, поради което лесно се асимилира, без да е необходимо включване на критично мислене. Този продукт има вид на духовност, но е „фаст фууд“ за душата. Сладка отрова, която бавно разраства туморните си образувания в обществото ни и която не само измества истинската, изконна същност на християнството в страната ни, но и работи за едни по-широки геополитически цели.
[1] Вж. Дончева, С. „За християнската азбука и славянската държава“ – В: интернет страница на „Фрог Нюз“ (тук).
[2] Интервю на Павлина Трифонова с проф. Божидар Димитров за в-к „24 часа“(тук).
[3] „Относно Нашите Тракийски Традиции“ – В: интернет страница на „Guide Foundation“ (тук).
[4] Вж. „Древните траки са откривателите на Америка“ – В: интернет страница на „Еклектика“ (тук).
[5] Вж. „Манипулациите относно произхода на минойците“ – В: интернет страница на Sparotok – истинската българска история“ (тук).
[6] Недкова, С. „Как траките бяха превърнати в предци на българите“ – В: интернет страница на „Площад Славейков“ (тук).
