Ренета Трифонова
Критската църква ще подаде молба до Вселенската патриаршия за канонизацията на о. Евмениос Саридакис, който почина през 1999 г. и беше познат в православния свят като „светецът на прокажените“. Св. Синод на Критската църква приема единодушно молбата за канонизация, внесена от митрополита на Гортин и Аркадия Макарий на свое заседание на 31 май 2021 г. в Ираклион, отбелязва сайтът на Гортинската и Аркадска митрополия.
Старецът Евмений (в света Константин Саридакис) е роден на 1 януари 1931 г. в Критското село Еффия, в семейството на благочестивия Георги и София Саридакис. Той бил осмото и последно дете в това бедно семейство, което загубило рано своя глава.
Трудните години на нацистката окупация в Гърция не позволили на малкия Константин да получи основно образование. Независимо от това, момчето се откроявало не само заради интелигентността си, но и със своето голямо благочестие. Чудно събитие имало решаващо влияние върху избора на път в живота на младия човек. То се случило през 1944 г. По време на празнична вечерня се появил необикновен, силен блясък. По-късно Евмений го запазил дълбоко в душата си. Удивен и разтърсен от божествената светлина, младежът извикал:
„Аз ще стана монах!“
Пътят на Константин в живота бил предрешен. Както самият старец впоследствие казвал: „Ако човек има призвание от Бога за нещо добро, то тогава Бог му помага и подкрепя“.
През 1951 г. Константин Сарадакис постъпил в манастира на пророк Илия, който бил недалеч от селото му. В този манастир освен игумена се трудили двама възрастни, слепи монаси, на които младият послушник служил с голяма любов. Три години по-късно Константин бил постриган в монашество с името Софроний.
През 1954 г. монах Софроний бил приет в армията, което било задължително според гръцките закони по онова време. Точно както в манастира, така и в армията младият монах не пренебрегвал всяка работа, показвайки уважение и подчинение на своите началници, като същевременно се опитвал да изпълнява и монашеските си задължения. В армията о. Софроний обаче бил ударен от голямо изкушение, придружено от демонични атаки – имал треска, която не можела да бъде свалена, въпреки усилията на лекарите. Болният монах бил прехвърлен в Солун в сериозно състояние и там намерили ужасната причина за това странно заболяване: проказа! Благодарейки на Бога за този тежък кръст, болният монах бил отведен в болницата за алергии в Атина, където за щастие лечението преминало успешно и той напълно се възстановил. Но като вкусил горчивия вкус на това ужасно заболяване, той решил да остане в колонията на прокажените и да служи на страдащите. А имало над 500 от тях в тази болница! Болничната администрация дала на монаха малка къщичка край болницата с параклисче, посветено на св. безсребреници Козма и Дамян. Тук старецът прекарал остатъка от живота си. Монахът прекарвал дните си в колонията за прокажени в духовни аскетични трудове, в грижи за прокажените и извършвал богослужения.
За отец Софроний било голямо благословение да се срещне със св. Никофор Прокáжени, който се заразил с проказа, докато бил още много млад и живеел четиридесет и три години в колонията на прокажените на Хиос. През 1957 г. свети Никифор, тогава сляп и почти парализиран, бил прехвърлен в болницата за алергии в Атина. Преди да почине през 1964 г., свети Никифор бил духовен наставник на отец Софроний, а последният се грижел за светеца с голяма любов до края на неговите дни.
През 1975 г. четиридесет и четири годишният монах бил ръкоположен за йеромонах с името Евмений и станал изповедник и духовен наставник при болницата за прокажени, която впоследствие станала болница за остри инфекции.
Докато живял в скромното си жилище в болничния двор (повече от половин век), старият божи човек служел непрекъснато на Бога и хората, като изслушвал изповедите им, служел на светия олтар, утешавал и съветвал в сложни ситуации, вършел чудеса и изцелявал както духовните, така и физическите болести. Въпреки сериозните болести, от които страдал, усмивката никога не напускала лицето на стареца, а безграничната любов към Бога и към всички хора блестяла в очите му. Според очевидци, прозорливостта, чудесата и срещите му със светиите били обикновени дела в живота на отец Евмений. Изключително надарен с благодатните изпълнения на Светия Дух, старецът „се скрил“ успешно зад стените на болницата. Св. Порфирий Кавсокаливит, който понякога отивал при отец Евмений за изповед го наричал: „скрит светец на нашето време“.
След падането на комунистическия режим в СССР отец Евмений и неговият духовен син, сега епископ Неофит, извършили поклонение в Киев, Москва и Санкт Петербург, където с голямо благоговение старецът почел гробницата на св. Йоан Кронщадски. След завръщането си в Атина здравните проблеми на стареца се влошили: диабет, слабо зрение, проблеми с бъбреците и проблеми с краката му, които лекарите искали да ампутират. Като надвивал смъртта през следващите няколко години, старецът не прекъсвал пастирската си служба и не връщал никой от дошлите при него за съвет. През 1992 г. отец Евмений бил възведен в архимандритско достойнство. През 1999 г. старецът бил хоспитализиран в болница „Евангелизмос“ в Атина, където на 23 май предал душата си на Бога. Тялото на благодатния старец било погребано в родното му село Еффия.
В наши дни, по молитвите и ходатайството на благословения старец Евмений, Господ извършва множество чудеса на изцеления и духовно утешение за болните и страдащите.
Източник на жизнеописанието на стареца Евмений: Добротолюбие
