Меню Затваряне

Къде е Бог?

Свещ. Йоан Бурдин

Свещ. Йоан Бурдин

Не за първи път в последното столетие хората си задават този въпрос.

Ясно е, че двете световни войни и десетките локални, концлагерите и „лагерите на смъртта“, милионите измъчвани и убити не могат да не ни принудят да се замислим над това.

Аз нямам някакъв оригинален или дълбокомислен отговор. Но мисля, че той е в глави 24 и 25 на Евангелие според Матей.

С няколко фрази Христос очертава цялата гама от проблеми, пред които е изправено човечеството през 20 и 21 в. Какво конкретно казва?

Когато чуете боеве и вести за войни, когато се появят лъжепророци и лъжехристи, когато има глад, епидемии и стихийни бедствия, когато хората ще се предават и убиват един другиго, и всеки ще възневиди всекиго, когато на свято място ще бъде мерзостта на запустението – не се ужасявайте и не падайте духом: Бог е близко. Той ще дойде в този момент, когато не очакваме.

Къде е Той сега? И на този въпрос е отговорено достатъчно непосредствено. Христос разказва три притчи.

За раба, на когото господарят оставил да управлява дома, а той започнал да пие, да се весели и да издевателства над тези, които е бил длъжен да пази.

За жениха, който оставил гостите да го чакат и се появил, когато всички заспали.

За собственика, който дал на слугите си пари, а сам си тръгнал, за да изиска от всекиго, връщайки се, какво е правел, докато господарят му е отсъствал.

Господ си отиде, за да изпита нашата вярност и да ни даде възможност да покажем колко струваме. Ето го извода, който се налага от само себе си.

Но има и още един: би било огромна грешка да смятаме, че Той ни е оставил без надзор и че можем да правим всичко, което пожелаем.

Всъщност, както разбираме от по-нататъшните думи на Христос, Той никъде не си е отивал. Той се е скрил: приел е образ на странник, беден, болен, гладуващ, затворен. И чака да види как ще се докажем.

Най-често Той е до мен: моли ме за помощ. Той обаче може да бъде и в мен, когато съм се отчаял – в болница или затвор, когато не знам къде ще спя днес и какво ще ям, когато ме измъчват или гонят.

Той дели с мен моето страдание, глад, болест или бедност. И си мисля, че това е все още по-добре, отколкото ако се бях оказал от другата страна – на мястото на онзи, който измъчва, уморява с глад или унижава Спасителя. Който Му отказва парче хляб или се смее над сълзите Му.

Господ ще изиска от всекиго и всеки ще получи това, което заслужава. Той обеща.

–––––

Превод: Маргарита Генчева

Posted in Беседи на о. Йоан Бурдин

Вижте още: