Атанас Димитров – АтаДим
Отгде да започна да плача, о, пресвета Дево,
отгде да започна да се моля, преблага,
от какви думи или приглашения, чиста,
от какво сърдечно чувство или от какъв език?
Що да река и да проговоря не знам,
че Праведният Съд за грешните е страшен.
Затова оплаквам многото мои невъздържания.
Оплаквай, душо моя окаяна,
плачете, окаяно сърце и вътрешности,
плачете, очи мои, непрестанно,
плачете, всички мои части окаяни, плачете,
защото аз самият отпаднах от моя Бог!
Горко на погибелта ми доброволна!
Помисли, окаяна душо моя, какъв ли ще дочакаш край,
помисли за горестта и нужното разлъчване, окаяна!
В кои места ме срещнаха
на злото мое намеренията и доброволните ми пагуби?
Горко на моята последна лоша нищета!
Помисли, душо моя, с безукоризнено стенание и с горък
вопъл как ще изречеш своите покаятелни слова и милостив
към себе си ще направиш Бог! Помисли за Содом и Гомор и
за близките градове, как с огън бяха горени!
Помисли това, душо моя,
и трепери, ужаси се, защото
преходен е животът, и суетен, и непостоянен!
Горко ми! Грешният, към кого да прибягна,
освен към прибежището ти, на грешните покров
и упование, и неизказана надежда от твоята добрина?
И добра дума смогваме да кажем към величието
на твоята божествена слава.
О, Владичице, ти си ми надежда, упование,
ти и прибежище, и покров,
и застъпничество, и помощ.
Царице моя милостива,
дързостни са думите ми и престъплението ми,
дързостно приближавам,
но да не са ти мерзки думите ми, че са нечестиви,
отхвърлени, и както мерзък и ненавистен съм за теб,
ти отправям моление и думи.
Приеми ги, Царице,
приеми и не отхвърляй мене, и не се погнусявай
от смрадните думи.
И дарувай ми, Владичице, свобода от злото, достигане
до радостта на добрите. Викам:
радвай се, преоблагодатствана и чиста,
защото Господ е с Теб.
Димитър Кантакузин е крупен старобългарски писател и поет от втората половина на XV век, чиито произведения имат важно значение за историята на южнославянските литератури през периода на османското владичество. Сведенията за живота на този бележит литературен творец са твърде оскъдни. Установено е, че Димитър Кантакузин е потомък на аристократичния византийски род Кантакузиновци – род, от който произхождат видни държавници, чиновници, пълководци и търговци. Вероятно живее в Северна Македония. В предисловието към своя сборник от 1469 г. (т.нар. Загребски сборник) Владислав Граматик споменава Димитър Кантакузин, като го нарича господар. От сьщото предисловие се изяснява, че Димитър Кантакузин е поръчал ръкописа и го е платил.
Писателят създава произведенията си на среднобългарски език. Творчеството му е богато и разнообразно в жанрово отношение. То включва „Житие с малка похвала на св. Иоан Рилски“, „Служба на св. Иоан Рилски“, „Похвално слово за св. Димитрий Солунски“, „Похвално слово за св. Николай Чудотворец“, „Географско описание“, „Послание до доместик Исай“ и „Молитва към Пресвета Богородица“. Именно „Молитва към Пресвета Богородица“ е най-популярното произведение на Димитър Кантакузин. Познато е в две редакции – основна и съкратена. Основната редакция на молитвата принадлежи на Димитър Кантакузин. Запазена е в многобройни български, сръбски и руски преписи (досега са oткрити над 40 преписа, съдържащи тази редакция). В текста ясно се разграничават три смислови подцялости – изповед, молитва и похвала. През XVIII век неизвестен книжовник редактира текста на молитвата, като го съкращава твърде много и го включва в молитвен цикъл, предназначен за църковна употреба. Така се появява съкратената редакция на молитвата.
–––––––––––––––––––––
Превод: Иво Братанов
Предложеният превод на текста на съкратената редакция е направен по изданието Димитър Кантакузин. Събрани съчинения. С., Издателство на БАН, 1989, с. 128-129. Преводът е публикуван в сп. „Родна реч“, 1994 г., кн. 1, с. 38-39.
––––––––––––––––––
Източник: Вяра и Дело, брой 2 (52), година ХI, април 2025 г.
