Меню Затваряне

Мъченичеството на отец Димитър от Смилец

Игумения Валентина Друмева

За свещеник Димитър Георгиев Вълев от село Смилец, Пазарджишко, до днес се твърди, че е изчезнал без­следно. Внучката му Парашкева след 1989 г. отишла в об­щината в Смилец да потърси смъртния акт на дядо си. Отговорили ѝ подигравателно, че е изчезнал безследно и може всеки момент да се върне отнякъде. А той сега би следвало да бъде на 111 години.

Наистина следи от отец Димитър сега няма никъде. Гробът му не е известен. Той бил убит жестоко за вярата Христова. От официални източници се знае малко за него, но то е достатъчно убедително, за да се потвърди истина­та за неговото мъченичество.

Роден е на 26 юни 1898 г. в град Пловдив. Имал не­пълно семинарско образование, но бил много авторитетен свещеник. Затова станал неудобен за атеистичната власт.

Домът му бил на ул. „Дунав“ в пловдивския квартал Каршияка. Презвитерата се казвала Парашкева Мързянова. И тя била от Пловдив. Имали четири деца: Георги, Христо, Бончо и Кирил.

Ръкоположил го с благословението на Пловдивския митрополит Максим, неговия викарий Драговитски епи­скоп Харитон в храм „Света Марина“ в Пловдив на 4 май 1924 г. Въдворен бил за енорийски свещеник в с. Голямо Конаре, сега град Съединение.

Към 1932-1933 г. бил свещеник в село Костиево, а след това се преместил в село Смилец. В това будно сред­ногорско село, разположено между Пазарджик и Стрелча, той развил широка пастирска дейност. Но това било само за няколко години.

Когато дошла атеистичната власт той пострадал, само защото влизал в числото на селската интелигенция, коя­то трябвало да се премахне.

Набелязани били четирима души: кметът Ботьо, ад­вокатът Антон, отец Димитър и Динчо Иванов. Послед­ният успял да се укрие, а имал защитата и на своя брат, който влизал в новата селска управа.

Тримата били арестувани и затворени в общината в Смилец. Ланка (Запряна) Гущерова от селото твърди, че видяла тримата вързани и водени от партизаните. Няма­ло съд и присъда. Убили ги набързо, за да се отърват от тях. Цялото село се покрусило.

Ботьо бил кмет на селото само две години. Роден в Угърчин, той по образование бил юрист. Много добрини направил на селото, но всичко се забравило. А Антон Ан­тонов бил най-интелигентният човек в селото. Всички го обичали и се гордеели с него.

Селяните събрали жито по крина и повече от всеки, продали го и изпратили ученолюбивия младеж да учи във Франция. Той следвал две години в Университета в Лион. Довършил юридическото си образование в Софийския уни­верситет. Съпругата му Анка била учителка в Смилец, а той имал адвокатска кантора в Пловдив.

И свещеника много обичали селяните с изключение на новите управници, които като обезумели решили да премахнат интелигенцията на селото. И тримата са убити жестоко. Кметът бил влачен с камион и убит близо до река Луда Яна, между селата Цар Асен и Росен. Антон разстреляли в гората край село Крушево. И свещеникът е убит на същото място, което сега не може да се посочи.

Били погребани на плитко място. Гладните овчарски кучета ги изравяли и разкъсвали. Убиването станало по изключително жесток начин. Биели ги до смърт с тояги, за да не се чуват изстрели. И на тримата убиец бил Стоян Русев от Смилец. Сега синът му живее в Смилец, а дъще­ря му – в Пловдив. Те нямат вина за злодеянието на баща си. Дано възмездието да не стигне до тях.

Манол Тодоров Радков от село Цар Асен, сега на 70 години, разказва, че тогава бил овчарче. Той станал сви­детел на тази жестокост. Извикали от селото Митьо Бакърджиев да погребе кмета и да му вземе дрехите. Той бил беден човек. Като го погребал, направил му кръст от тоя­гите, с които бил убит.

Съдбата на свещеника е същата. Внучката му Параш­кева, дъщеря на най-малкия му син Кирил, разказва, че дядо ѝ бил „много добър човек, гледал винаги да помогне с нещо на хората“. Чувала е да се говори, че в Смилец не искал да даде развод на някакво семейство, защото не е имал право по канона. Смята, че засегнатите от това хора имали дял в обвиненията срещу свещеника.

Нищо друго не може да се посочи. Отецът не се зани­мавал е политика. Арестували го от дома му. Той живеел в църковната къща в Смилец. В момента на гости била сестра му Василка. Тревогата в семейството била голяма.

Знаело се, че бил убит с другите двама в „някакво дере“. Сестра му взела чисти дрехи и помолила да й разрешат да го погребе прилично, но не ѝ разрешили. Убийството, ма­кар и извършено тайно в късен нощен час, не се криело от селяните. Така се наказвали „народните врагове“.

След убийството на отец Димитър презвитера Па­раскева се прибрала в Пловдив, в дома им на ул. „Дунав“. На това място сега има блок, в който живее внучката му Параскева.

Преживяното не можело да се опише. Останал само горчивият спомен, изразен е думите: „Мъка голяма е би­ло“. Страдали и децата на отеца. Най-малкият Кирил оста­нал без образование. Работел и помагал на другите си бра­тя. Всички сега са покойници.

Най-много пострадал големият му син Георги. От едно „Възпоменание“ във в-к „Марица“ от 8 март 1994 г. се разбира, че той „прекарал мъките в Белене, а после в мина Бобов дол“.

Сега село Смилец е почти обезлюдено. Без Бога нищо добро не се постигнало. Но над него сияе една незалязваща звезда на мъченичеството на духовния му пастир, който от небесата молитства закрила и покаяние за жителите му.

Свещеник Димитър Вълев изчезнал за своите и за враговете си. Той изчезнал за временния земен живот, но името му се вписало във вечния живот при свещеномъчениците на светата ни Църква.

 

Тодор Балкански, Партизанският терор и вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище. В. Търново, 2008, с. 359-367.

Спомени на Парашкева Кирилова Вълева-Стамболджиева, ул. „Дунав“ № 3, Пловдив.

Проф. д-р Иван Денев. По следите на насилието. Книга пър­ва. Пловдив, 2004, с. 49.

Източник: “Български свещеници, пострадали за вярата в най-ново време”, том 7

 

Posted in Мъченици и изповедници през атеистичния режим, Памет

Вижте още: